Manager’s Survival Guide – 6

(специално за bee)

Когато започваме работа за първи път....

Много неща, с които се сблъсква един току-що завършил студент на първото си работно място бяха описани в предишните части на този „наръчник за оцеляване”. Има обаче и някои специфични проблеми.

Всъщност, проблемите могат да дойдат по две свързани помежду си направления:

1„Искам всичко веднага, тук и сега. Нямам търпение да чакам с години постиженията.”
2„Аз съм завършил току-що (за разлика от вас, по-възрастните колеги) – и понеже през това време науката е напреднала, моята подготовка е по-качествена (адекватна на времето) от вашата.”
Естествено, говорим за специалности, в които се изучава под някаква форма управление на нещо – очевидно е, че математиката или инженерните науки няма как да „напреднат” за толкова кратък период от време.

Първото направление е присъщо на младостта и обикновено предизвиква безобидна насмешка у по-опитните колеги. Второто обаче е съсипало безброй кариери и затова ще разгледаме именно него. За да не се получи изложението прекалено нравоучително, ще разиграем напълно реална ситуация, в която ще видим кой как мисли, какви са интересите му, защо понякога се получава неразбиране и откъде идва опастността.

И така – във фирмата току-що е постъпил младият специалист Иван Иванов, който е завършил „Индустриален мениджмънт” и е назначен за мениджър логистика. Всички работещи във фирмата са българи, но тя е част от известна световна групировка. Ванката е умно и амбициозно момче и еднакво силно желае и компанията да преуспее, и той самият да направи кариера (всъщност, в представите му двете неща за неразривно свързани).

И така – нашият човек приема и изпраща камиони, заявява и получава суровини, експедира готовата продукция – обичайните неща. Докато един ден отива да си купи цигари от малкото магазинче до портала (в работно време) и се оказва, че преди него има опашка от пет души. Това кара младият господин Иванов да се замисли – абе тия хора работят ли или не? И когато накрая той все пак си купува цигарите, връща се в стаята си, запалва и се опитва да си спомни какво са го учили в университета....

След две изпушени цигари идва очевидното решение – да се пуснат в оборот работни карти, но не ония, опростените, в които просто записваш какво си свършил, а от по-сложния вид. Това за разграфени по часове картончета, в които попълваш какво изобщо си правил във всеки един момент от времето. Да, казва си Ванката – то вярно - има норми, супервайзори – обаче хората от поддръжката например по цял ден само се шляят и не дават на човек да си купи цигари, преди да го е видял някой директор.
И така – нашият човек вече има идея за промяна.

Тук ще направя първото отстъпление – когато на вас ви хрумне подобна идея, преди да я споделите с някого, задайте си следните въпроси:
а/ как така не е хрумнало на никого досега?
б/ а ако е хрумнало, защо не са го направили? Кой е имал интерес от това?
в/ този, заинтересуваният (ако го откриете) има ли някава власт над мен? Завися ли от нега за нещо?
г/ кого изобщо засяга предлаганата от мен промяна и по какъв начин?

Естествено, Иван Иванов не си е задал тези въпроси, иначе казусът нямаше да съществува. Той просто смята, че е открил нещо, което – ако се приложи – ще даде положителен ефект, а също и тласък на собствената му кариера. И Ванката се чуди с кого да сподели идеята си.
Здравият разум диктува да я сподели с някой по-опитен колега, желателно – приятелски настроен. Но нашият човек се страхува някой да не му открадне идеята, затова решава да се насочи към самият връх. Там трябва да избира между изпълнителния директор Петров и неговият оперативен заместник – нека го наречем Тимур, понеже той е лош и егоистичен човек.

Какво ще се случи, ако Ванката отиде при Петров? Ами нищо. Петров ще кимне, но той не може да промени каквото и да било в производството, без да го съгласува с Тимур. А последният ще бъде много „приятно” изнанадан, че са го прескочили, но – нали е за интересите на фирмата – веднага ще започне да хвали гения на младия колега и да си бие главата в стената – как сам не се е сетил....Да, да. Обаче, за съжаление, няма да се случи нищо подобно – Тимур ще помоли да не го занимават с глупости и мислено ще вкара Ванката в черния си списък. Оттам нашият герой може да излезе само ако впоследствие докаже, че е пълен идиот и няма представа какви ги говори. Ако не успее, действията му ще се приемат за преднамерен опит да усложни живота на Тимур и ако оцелее още месец-два във фирмата, пак добре.

Тоест, Иван Иванов не бива да ходи с идеята си при Петров. Независимо дали тази идея е полезна или пълна глупост, тя е обречена на провал поради неправилно адресиране. Повтарям, Петров никога няма да реши сам, понеже ако го направи, Тимур ще си го изкара на самия него. И двамата знаят това, а формалното подчинение в случая няма никакво значение (по-късно ще обясня защо).

И така – приемаме, че Ванката е умно момче и вижда единствено правилния избор – да отиде с идеята си при Тимур. Това го кара да се чувства малко дискомфортно, понеже го е страх, че другият ще я открадне и ще я представи за своя. Според мен, това са глупости – ако нещо проработи, Тимур ще си получи увеличения бонус. Ако не проработи – значи, бил е подведен. Наивно е искал да даде път на младите и т.н. Но негативите няма да са за Тимур, а за автора на идеята.

Та - накрая Ванката решава, че рискът е оправдан и отива при Тимур, за да му изложи идеята си. Посрещнат е любезно, изслушан и...ако има късмет, пратен да върви по дяволите. Ако обаче няма?

Второ отстъпление – както вероятно някои са забелязали, не споменахме на чие пряко подчинение е господин Иванов. Щом е мениджър-логистика, предполага се да е на Тимур. Много фирми обаче, водени от благородната идея да намалят кражбите, подчиняват логистиката на финансово-счетоводния отдел, създавайки по този начин неимоверен хаос. Но – не можем ние да решаваме.
А аз не споменах до момента за това, понеже то няма абсолютно никакво значение. Достатъчно е, че отговорностите на Ванката и на Тимур (поне частично) се припокриват. Останалото е въпрос на техника.

И така, да приемем, че Ванката е нямал късмета Тимур да го прати на точно определено място. Това за съжаление означава, че са го взели насериозно и поради това нищо добро не го очаква. Да спрем за момент дотук и да проиграем идеята на Ванката по указаните по-горе критерии (което той очевидно не е направил), за да видим какво ще се получи. И така:
„как така не е хрумнало на никого досега?” – не знаем, нямаме обяснение. Да речем, че са учили по други учебници (нищо, че подобен контрол се прилага поне от половин век насам)
„а ако е хрумнало, защо не са го направили? Кой е имал интерес от това” – отново не знаем. Но когато отговорим на последния въпрос, ще разберем.
„този, заинтересуваният (ако го откриете) има ли някава власт над мен? Завися ли от него за нещо?” – абсолютно същото.
„кого изобщо засяга предлаганата от мен промяна и по какъв начин” - ами да, доста хора. И в случая всички те губят:
Работниците ще бъдат принудени да работят много повече за същите пари. (Новата система ще разкрие, че те не си уплътняват работното време, значи за вдигане на заплатите и дума не може да става.
Супервайзорите ще трябва да дават непрекъснато обяснения – а защо работниците не си уплътняват времето? Не знаете? Понеже вие не можете да ги организирате. Точка и забравете за бонус в края на този месец.
Мениджърите очевидно също не осигуряват необходимия контрол. Баста, никакъв бонус.
За сметка на това някой трябва да обработва всички тези картони, да въвежда данните в компютъра и т.н. – и вероятно ще накарат някого да го върши между другото, без да му платят допълнително.
Но всичко дотук е просто неприятно – че всички ще спрат да те поздравяват. Страшното е, че на върха на пирамидата е Тимур.

Да, ще каже някой – обаче нали именно Тимур е най-заинтересован хората (неговите подчинени) да работят повече? Не е вярно. Тимур е заинтересован хората му да произвеждат достатъчно – и нищо повече. Той няма никаква изгода да „изцежда” или съсипва екипа си, нито да провокира недоволство (повече работа за същите заплати?) Освен това, Тимур иска да знае колко са натоварени подчинените му, но не и тази информация да е в писмен вид, достъпна и за шефовете му. Понеже и него в един момент могат да го попитат – а защо организацията....? А вероятно следващият въпрос ще бъде – а как така на теб самият не ти е хрумнало това? Едно хлапе се сетило, а ти? Кой всъщност е оперативен директор и за какво изобщо ти плащаме?
Тимур не може да допусне подобни въпроси и затова идеята на Ванката е обречена, а с нея – и той самият. Както се казва, вече имаме troublemaker. При това, силно зависим точно от най – засегнатия в случая.

(А какво би станало, ако Ванката бе предложил идеята си на Петров и той бе я одобрил и наредил да се изпълни? Ами още по-лошо. Тимур щеше да кимне, да благодари, че са му „отворили очите” и да приложи всичко по най-жестокия възможен начин. Хората веднага щяха да „изпищят”, да вдигнат стачка или просто да почнат да напускат, а Тимур просто щеше да свива рамене...Но Петров знае всичко това и не би допуснал да се окаже в подобна ситуация. Можем само да допълним, че в международните фирми Тимур е на двойно подчинение – на Петров и на някой си Шмидт (примерно) –оперативния мениджър на групировката. Тоест, Тимур нито могат да го накажат, още по-малко да го уволнят без санкцията на Шмидт. А и за какво – че е изпълнил, каквото са му наредили?)

И колегата Иванов е обречен. Нека приемем, че той не е подчинен на Тимур и агонията е по-дълга. Но какво примерно ще се случи?

- все някога Ванката няма да успее да достави суровини навреме – проблеми с доставчика, с транспорта.... Тимур може да пренастрои производството и да реши проблема, но няма да го направи. Вместо това ще информира Петров, че няма суровини и ще спре. А после ще попита кога ще ги има и ще информира и Шмидт.
Ванката ще бъде извикан да обясни кога най-после ще пристигнат тези суровини. Ако той отговори – „ами откъде да знам” – жална му майка. И Ванката, паникьосан, ще каже - утре. Тогава Тимур ще извади калкулация, че е по-изгодно един ден да не се произвежда, отколкото да се прави пълна пренастройка. И работниците ще отидат да метат двора.
Но на следващия ден суровините пак ги няма. Тимур отново свива рамене и работниците пак метат. Та – колко време ще търпи всичко това Петров (не забравяйте – Шмидт ежедневно му се обажда да го пита – „абе вие там ще произвеждате ли или ще се бъзикате с нас?”)

-Ванката заявява суровини по спецификации, предоставени му от подчинен на Тимур. Там например пише: „солна киселина, концентрация, бла-бла”. Но за опаковката няма нищо.
Ванката се свързва с доставчика и открива,че киселината може да пристигне или в туби по десет литра (цена 1лв/кг), или в пластмасови контейнери по 1 тон на цена 80ст./л. Воден от благородното желание да икономиса малко пари на фирмата, Ванката поръчва контейнери и прави Тимур щастлив.
Когато киселината пристига, Тимур кани Петров де се поразходят из цеха. Там изпълнителният директор вижда апокалиптична гледка – трима души в защитни костюми и противогази преливат от контейнера в туби – тече по пода, всички останали работници бягат навън, понеже не могат да дишат...Петров пита кой е авторът на цялата тази дивотия. Тимур го потупва по рамото и декларира, че – хората му ще се справят, те за фирмата са готови на всичко, но може ли пък някой чак толкова да не мисли...както и да е, дано поне не отровим някого или да не дойдат от РИОС, че направо ще ни затворят...

-и когато Ванката пропуска да даде от предишния ден заявка за мотокари – ще товари тир за чужбина, Тимур внезапно решава да започне да разглобява някакво съоръжение. Мотокарите са заети там – поддържат конструкцията. Ванката се моли, плаче му се, но Тимур свива рамене и обяснява – има си ред. Никой „копче” не може да му каже. Тирът стои на двора, Петров плахо пита кога ще свършат (ако изтегли мотокар от ремонта, а после поради това пострада работник? Не става), от главнаат квартира звънят на всеки кръгъл час...

Това беше само един пример. Но какво ще се случи в професионален аспект на младия господин Иванов след като е засегнал интересите на Тимур, е повече от ясно. И всичко това заради една неуместно предложена идея. Нека я проиграем за последен път:
1.Очевидно е хрумнало на много хора, но никой няма интерес да бъде направено. Тоест, да не бъде направено имат интерес всички.
2.Засяга се човек, от когото си максимално зависим (и други, но те не са толкова важни).

Ако Ванката бе осъзнал това, още щеше да си работи там (примерно). И обърнете внимание – през цялото време той бе воден само от наивността си и мислеше, че защитава интересите на фирмата. Да, но...

Неумението да окриеш чии интереси се крият зад определена форма на организация, а ако успееш – нежеланието да се съобразяваш с тях – плюс амбиции за бързо себедоказване – получава се летална за кариерата комбинация. Не го допускайте.