неделя, 14 март 2010 г.

Клетвата на Хипократ - 1

Всъщност той дори не се казваше Хипократ, а Хараламби - и беше собственик на малък комплекс високо в планината – хотелче с ресторант и механа. Живееше си там, посрещаше гостите и много обичаше сутрин да излезе на поляната и да вдиша мириса на борова смола. Това го правеше щастлив – до момента, когато нещо се разболя.

Дали беше болест – никой не разбра, а и не е много удобно да коментираме – понеже един орган, присъщ само на неговия пол, стана червен като домат. В подобни случаи мъжете обикновено губят ума и дума и Хараламби не направи изключение – събра малко багаж в една чанта, метна се в колата и тръгна към местната болница – една от тези, които сега искат да ги закриват. По пътя се опитваше да си спомни дали е правил нещо нередно или незаконно, но освен за водката без бандерол, за друго не можа да се сети.

Макар че толкова пъти бяха яли и пили при него, лекарите го посрещнаха строго професионално.
„Ще ти направим всички изследвания, разбира се – наш човек си. Но дотогава влизаш в инфекциозното, при венерическите.”
„Ама аз – смутено започна Хараламби – може и да не съм... А там, таковато...”
„Може и да не си, а може и да си. Така или иначе, инфекция е – къде другаде да те сложим? При сродни души. Лягаш на леглото и чакаш да излязат резултатите. А – и много не се целувай със съседите – все пак, сифилитици...”

Хараламби пребледня, но една сестра го хвана под ръка и го поведе. По пътя нашият човек си помисли, че май трябваше да предложи нещо на ръка, но пък – с лекарите се познаваха от години, осъмвали бяха в механата – на печен суджук, мавруд и хайдушки песни...Как да дадеш пари на приятели, нали може да се обидят и повече да не дойдат? Пък и беше си плащал всички осигуровки, така че вероятно тяхното не се губеше.

Стаята напомняше лазарет от старите съветски филми за войната – изкъртени стени, скъсани одеала, студено. Но другите болни наистина се оказаха дружелюбни и през десет минути му предлагаха я курабийка, я парче кекс...Но Хараламби напрегна паметта си, „сети се”, че имал и остър гастрит, та...И си лежеше така на леглото, скръстил ръце на гърдите като египетска мумия.

На сутринта го заведоха на изследвания. Тук се оказа, че Хараламби – уж опитен човек, толкова видял през живота си – а не се сетил да си купи нито спринцовка, нито памук, нито каквото и да било друго. Ще рече човек, че е тръгнал на гости. Но нали беше връзкар, даде двадесет лева, лаборантката ги прибра и обеща да купи всичко вместо него.

Резултатите се оказаха отрицателни, а докато чакаше, Хараламби се разговори с един дядо пред кабинета. Когато чу за какво става въпрос, стария човек се разсмя, каза, че и на него много пъти му се е случвало и че с две промивки с калиев перманганат всичко ще мине. Хараламби обаче вярваше в официалната медицина и само тъжно поклати глава.

Следобед нашия човек все пак набра смелост и помоли да го сложат в отделна стая. Лекарят се почеса по главата: „Абе то не е много редно, ама... наш човек си. Ще струва петдесет лева на ден. Да знаеш, за друг не бих го направил, но с теб толкова вино сме изпили, толкова песни сме изпели...”
Хараламби извади парите и смутено попита – а нещо, касов бон ако може, той не че искал да става нагъл, но ако минело за данъчно облекчение...Лекарят го погледна строго и заключи, че за човек в неговото положение проявява завидно чувство за хумор. Но, от друга страна, много стаи точно сега били в ремонт, а той, вместо да оцени жеста... И Хараламби благодари – какво друго можеше да направи?

А после се сети, че вечерта започват мачовете от Шампионската лига и попита – а не може ли да се намери един телевизор? „Как да не може – разсмя се лекарят – за приятели всичко може. Тридесет лева на вечер. ” И понеже улови нещо в погледа на Хараламби, побърза да добави, че това е официална услуга на болницата и тарифите са фиксирани. Нашият човек пак поиска да попита нещо за касов бон, но се сети за ремонта в стаите и замълча.

Получи си стаята, с телевизор в нея – и се почувства малко като бял човек. А после сестрата дойде и му донесе някакво лекарство – да се намажел с него. То беше в малка тубичка и се оказа, че струвало четиридесет лева, отново – платими в брой. Но пък стигало за цели два дни, така че...Хараламби плати, а когато сестрата излезе разгледа тубичката. Надписът на нея беше същият, като този на календара на стената.

Вечерта Хараламби се опъна на леглото и се приготви да гледа мача, но изведнъж в стаята му започнаха да прииждат другите пациенти.
„А, тука ли бил телевизорът – въздъхна пълна жена на средна възраст – а аз вече си мислех, че ще изтърва сериала....”
Хараламби се огледа – „гостите” му вече бяха десетина – а после отиде при дежурната сестра (беше друга - не тази, която му донесе лекарството).

„Абе такова...всички болни дойдоха при мен и..”
„Ами заради телевизора е – обясни сестрата – Винаги така правят.”
„Обаче аз, нали – платил съм си и искам да си гледам мача на спокойствие.”
„Е – и вие сега...А тези, които нямат пари като вас – да мрат ли? Като свърши сериала, ще си тръгнат. Да изтървете най-много първото полувреме.”
„Обаче аз плащам, за да гледам каквото на мен ми харесва...И сам.”

„Слушайте – сестрата изведнъж стана строга – Благодарете, че сте приятел с шефовете. Иначе ако знаете как мие писнало от капризни богаташи като вас...”
Хараламби се почувства неудобно и реши да смени темата. И понеже знаеше, че във всяка сестра живее един нереализиран професор по медицина, показа й лекарството, което му бяха дали и я попита за мнението й.

„Много е добро – успокои го сестрата – тази фирма е голяма работа. Лятото бяха организирали един семинар на морето за лекарите – като се върнаха колегите, разправяха, че било страхотно. Суперлукс, всичко безплатно, подаръци...”
„Аз за самото лекарство питах” – обясни Хараламби.
„Ами ако не беше добро, щяха ли да ти предпишат точно него? – разби го с желязната си логика тя – Или вярваш на онези слухове, че тридесет процента от цената отива направо в джоба на лекаря? Ако е така – купи си едно пакетче калиев перманганат и се плакни с него.”
Хараламби побърза да я увери, че вече в нищо не вярва и си тръгна.
Сестрата се оказа права – успя да гледа част от второто полувреме. А после повтаряха и друг мач, така че телевизорът се оказа добра инвестиция.

Резултатите му и втория път се оказаха отрицателни и вероятно ставаше дума за банално замърсяване, но понеже беше свой човек, лекарите не пожелаха да рискуват и го оставиха за още една седмица. Междувремено му предписаха и някакви много специални изследвания, от които само едно се покривало от Здравната каса, но той не бил беден човек, та едва ли щял да икономисва от здравето си... И Хараламби не рискува, естествено.

Обаче и новите изследвания не показаха отклонения от нормата, а и органът му започна да възвръща естествения си цвят. Но когато помоли да го изпишат, му бе любезно обяснено, че с подобна неясна диагноза...И изобщо, да не спори, а да си лежи на леглото и да гледа мачове.

Но за да бъдем честни – два пъти лекарите направиха консилиум до леглото му и подробно обсъдиха какво върви по-добре с шишчета – “Mерло” или “Kаберне”. Очевидно Хараламби предизвикваше у тях определени асоциации - но поне хората направиха, каквото можаха. В края на краищата – и те не са богове, нали?

Но една сутрин, като се връщаше от тоалетната, Хараламби видя пред стаята си група млади хора, водени от лекуващия лекар. Всички разговаряха възбудено помежду си. Хараламби се извини, влезе в стаята и легна на леглото си. Беше десетия ден от престоя му тук.

Малко по-късно влезе лекуващият го лекар.
„Виж сега, приятелю – лекарят изглеждаше леко смутен, нещо изключително рядко за него – Трябва малко да помогнеш на науката. Разбираш ме всички сме били млади и сме се учили...А твоят случай е много рядък.”
„Как да помогна? ”– попита Хараламби и усети неясна тревога.
„Е, как...Ще излезеш, ще го покажеш...Да видят децата. А после ние ще го обсъдим.”
„Не-е-е-е! – изкрещя Хараламби и стаята се завъртя пред очите му. Дойде на себе си едва в колата, на половината път към хотела.
Дори не се наложи да си купува калиев перманганат – всичко вече бе преминало.

Но се закле, че няма да остави това така и ще намери начин да си отмъсти. (Не е тайна, че някои хора са изключително неблагодарни и не ценят усилията, които други полагат да ги излекуват. Но това между другото.)
Обаче Хараламби беше от стар балканджийски род и не бе свикнал да го правят на маймуна.

....Мина половин година. А после известна фармацевтична фирма отпусна средства на болницата да си организира – тиймбилдинг ли, обучение ли, никой така и не разбра – абе с две думи, кьорсофра. Наближаваше Коледа, тъкмо подходящо време. И когато решаваха къде да го направят, всички изведнъж се сетиха за Хараламби – така де, дето се вика, върнахме го от оня свят, направихме го пак мъж и т.н.

Та – платиха кувертите и заживяха в очакване на уикенда.
А Хараламби благодари на бога.

(следва продължение...)

2 коментара:

  1. Христо Илиев18 март 2010 г. в 0:23

    Интересно ми е дали Тимур е следвал 6 години медицина, после 4 години специализазия. И дали след това би се съгласил да носи отговорност за здравето и живота (буквално) но пациенти за 350-400 лв на месец. То не, че статията не отговаря на истината, но май управляващите здравеопазването първи трябва да си опреснят Хипократоната клетва.
    Аз пък за да не стана такъв се отказах от медицината.

    ОтговорИзтриване
  2. Не, не съм следвал медицина. Но последния път, когато бях на лекар (с направление, той не ме познаваше кой съм), човекът каза - плащат ми дванадесет лева за дванадесет минути преглед. Лев на минута. Ще ти изпиша нещо тук, колкото да не е без...А иначе - има частни кабинети.
    Само че лев на минута не прави 400лв. на месец - или аз не умея да смятам. Тук не вклювам потребителски такси, проценти от фармацевтични компании и т.н., което бегло съм споменал в статията.
    А аз наистина се осигуравам на огромна сума - чужда компания, няма как. Е, и?

    ОтговорИзтриване

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/