сряда, 24 март 2010 г.

Очила

(или колко трудно е да наложиш у нас общочовешките ценности)

Ванката сложи очила още на тринадесет години – да кажеш, че много четеше – не, даже напротив – учителите често изказваха съмнения относно правилното му умствено развитие и възпитано го квалифицираха като ”калпазанин”. То и компютри много нямаше по онова време, едва ли е било и от това. Ванката си го обясняваше с наследственост – и дядо му носеше. Вярно, сложи ги на седемдесет години, но все пак.
А Ванката по цял ден гонеше топката – тя и без очила се виждаше.

А после той кандидатства стоматология (понеже най-много се печелело и нямали касови апарати), но не го приеха. Тогава за пръв път Ванката смутолеви нещо за дискриминация – „понеже нося очила, ви е страх, че ще извадя на някого езика вместо зъба, нали?” – но хората уморено му показаха всички глупости, които бе написал на изпита и номерът не мина.
А Ванката стана инженер – там очилата изобщо не бяха проблем.

Завърши той (с доста нисък успех, но не понеже обичаше да посреща утрото във весела компания, а – понеже не виждаше написаното на дъската, разбира се). Поне така обясняваше Ванката на баща си след всяка сесия, но упорито отказваше да отиде да си провери зрението.
А после се наложи да си търси работа.

Обаче, знаете – то една дискриминация – не ти е работа. Още щом го видеха, че носи очила, смръщваха вежди и се правеха, че проблемът е в тройките в дипломата. Накрая все пак го взеха в един завод, но като обикновен технолог – уж нямал опит, умения и т.н. А Ванката искаше мениджър (бе чувал, че и те, като зъболекарите…), обаче – нали очилата му ще развалят имиджа на компанията? Никакъв шанс.

И тогава Ванката за пръв път си направи блог и започна да апелира за защита на правата на хората със слабо зрение. Скоро стана изключително популярен и се оказа, че далеч не е единствен – този не успял да стане министър, понеже носел очила, другият – дори президент, третият бил готов за дипломат, но, разбира се, очилата….И бе създадено обществено движение за защита на хората с диоптри, а Ванката го оглави.

Понеже се оказа, че никъде по света няма нищо подобно (а звучеше много хуманно), веднага бе отпусната значителна европомощ. Ванката прибра по-голямата част от нея за организационно-лични цели, а с остатъка плати да му напишат някоя и друга гневна статия или просто изследване.

И какво се оказа – нямало е нито един римски император с очила! Ванката едва сега разбра колко отдавнашен е проблемът. То ако е въпроса - и български хан е нямало, но това нашият човек реши да не го популязира, за да не излезе, че нацията ни е проста и не обича да чете. Вместо това превърна своето движение в „Партия на умните хора”, без да уточнява слънчевите очила броят ли се или не. И понеже се оказа, че в страната е пълно с хора, на които само зрението им пречи на личната реализация, партията му влезе в парламента с доста внушителен резултат – подозрително съвпадащ с предполагаемото ниво на некадърниците у нас. Ще речете – ама те не всички носят очила. Така е, но Ванката като един далновиден политик направи отделни секции на русите, чернооките, плешивите, червенокосите, дюстабанлиите и т.н. И сега всеки можеше гордо да заяви, че не е министър - председател само защото… Абе да не беше този дюстабан, за три месеца да е оправил България, ама на!

Партията на Ванката влезе в управляващата коалиция и веднага въведе квоти – половината професорски места за хора с очила, в краен случай – за дюстабанлии. Е, някои се опитаха на сложат рамки с обикновени стъкла, но плешивите им колеги ги издадоха и заеха местата им.

Бе обърнато сериозно внимание на редица световни компании, че в указанията им за сглобяване на мебели нарисуваните работници нито носят очила, нито са плешиви, нито дюстабанлии – и ако искат да останат на необятния български пазар… Хората се извиниха и обещаха да отстранят пропуска.

…Сега Ванката пише гневни статии за дискриминацията, ръководи партията си и помага с указания на идейните си съмишленици в скандинавските страни, на които тепърва предстои да изминат този тежък път. Чувства се полезен и успял човек, само дето…Между нас казано, зрението му се оправи. Но по съвета на личния си пиар Ванката разпространи слух, че е сложил контактни лещи – и всички повярваха.

Все пак, така да се каже - той ни отвори очите за несправедливостта, нали?

(Без да подценявам интелигентността на читателите си - които, разбира се, ще се сетят кого визирам, коректността ме задължава да уточня, че това изобщо не са хората с очила. Аз самият слагам понякога.
Но не съм феминист например.)

8 коментара:

  1. и как тъй зрението (или пола) просто ей тъй от само себе си се оправя? Да беше казал, че си е направил операция, разбирам, аме така... :)

    ОтговорИзтриване
  2. бру-та-лен :))))))

    (как как, навъртял е години човека, натрупал е опит, постигнал е тва-онова..)

    ОтговорИзтриване
  3. Анонимен: Понеже е очевидно, че прицел на статията са всички, искащи да получат привилегии на база "неравнопоставеност" (в частност - феминистките) - идеята е по - скоро не че си е възвърнал зрението, а че „неравенството”, срещу което се е борил, вече не съществува, но на него му е изгодно да продължава „борбата”, понеже тя му осигурява престиж и охолен живот.

    Феминистка едва ли ще си смени пола, но ако Роман Абрамович й предложи брак и поиска от нея да ходи с него по приеми и курорти, да получава скъпи подаръци, но да си затваря устата и да не се занимава с глупости? Със сигурност тогава тя няма да възприеме това като подценяване на жената, каквото и да е говорила до момента...:))

    Тоест, визирам лицемерието, ако трябва да го кажа с една дума. Но предпочетох метафората – все пак, статия е.

    ОтговорИзтриване
  4. Хаха, много добро :) То и аз нося очила, дали да не си спретна една кауза...

    ОтговорИзтриване
  5. Лицемерието във всичките му форми в нашето общество заслужава да бъде осмивано.
    А относно феминизма, считам че той отдавна се е изродил в нещо съвсем различно от първоначалната му идея за правата на жените. Просто всеки си го експлоатира в зависимост от нуждите, така както му е удобно.
    Аз съм жена, и си признавам, че не ми е приятно, когато чуя, че мястото на жената е в кухнята, но не се заблуждавам, че мога да участвам в пехливански борби, с моите 48кг., за да докажа, че жените са равнопоставени на мъжете.
    Хората трябва да се оценяват според качествата им, а не според пола.:)
    Поздравления за статията!
    bee

    ОтговорИзтриване
  6. Анонимен4 юни 2012 г., 9:21

    Личният проблем и изгодата, която той носи, ако не се решава правилно... Сещам се за Майкъл Джексън и опита на неговите мениджъри да го изкарат нормален. Той продаваше много добре неврозата си. Тя е интересна на хората и им изглежда като чудатост. Хората все още силно желаят да експериментират със свободата си и не желаят да влязат в рамките, до които е стигнала цивилизацията. Правилата, които хората преди нас са открили, продължават да са валидни и за нас, но ние искаме себереализация и смятаме, че можем да я постигнем, като играем.

    ОтговорИзтриване

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/