Фабрика за илюзии

(Сценарий за латино-български сериал)

Главната героиня Кармелита започва първите си стъпки в бизнеса вследствие на трагично стечение на обстоятелствата - по време на лов загива баща й – известният бизнесмен Киро Груев, застрелян по погрешка седем пъти в гърба. Когато научават за това, всичките й майки – истинската и трите мащехи (последната нейна връстница) по спешност се изнасят в САЩ и повече не стъпват у нас. Още повече, оказва се, че Киро Груев е завещал цялата си империя на единствената си дъщеря.

Когато трагичната вест настига Кармелита в Сейнт Мориц между две спускания, тя на секундата зарязва следването си в колежа по дамска мода и се връща в България. Веднага сменя Борда на директорите на холдинга, понеже усеща, че те сигурно ще я излъжат нещо. Тъй като баща й я е учил да няма вяра никому, тя самата става СЕО (още във втората серия), за десет минути прочита цялата финансова документация на компанията и предлага оригинални решения, за които никой до момента не се е сетил. Докато сутринта си пече филийки в кухнята, тя нахвърля набързо и новата бизнес-стратегия, която не оставя никакъв шанс на конкуренцията.

Обаче империята на баща й е далеч по-голяма, отколкото дори тя самата е предполагала. Ето защо Кармелита кани своя състудент от колежа Гошо – много сипатично и привлекателно момче – и му предлага да ръководи минния сектор. Отначало той се колебае, понеже предпочита на кара Харлей-Дейвидсън и вятърът да роши косите му; но когато разбира, че в забоя течението е дори още по- силно, приема. Благодарение на любезния си нрав и добро възпитание той скоро става особено популярен сред миньорите, а печалбите хвръкват до небесата. Конкурентите се разоряват един след друг и преминават на държавна работа.

Междувремено Кармелита открива, че покойният й баща се е занимавал и с доста специално машиностроене и в суматохата след смъртта му производството временно замира – като в резултат на това затихват и няколко въоръжени конфликта в различни точки на планетата. Виждайки лошите финансови резултати, Кармелита поставя начело на сектора най–добрата си приятелка от колежа - Иванка, за която всички твърдят, че била „стара пушка”. Оказва се самата истина – новата директорка организира голямо парти, на което кани различни племенни вождове и там те, след литри шампанско и гроздова, подписват поръчки за милиони. Междувремено Иванка нарежда да се отрежат наполовина цевите на всички оръдия, автомати и т.н., което има две цели – финансова и маркетингова. Първата е, че се реализират значителни икономии от ценен метал (и съответните печалби за компанията), а втората – сега оръжията вече не могат да улучат никого, клиентите живеят по–дълго и съответно правят повече поръчки. Излишно е да споменаваме, че и Иванка е блондинка с размери...оставям на вас да решите.

Кармелита вече е утвърдено име в бизнеса, а и шансът е нейна страна. Веднъж на Нова година един от шефовете на РОСКОСМОС се напива повече от обичайното, обърква самолетите и вместо на Малдивите, каца в София, отива в офиса на нашата героиня и там заспива на дивана. По същото време Кармелита случайно решава да поработи половин час извънредно, те се запознават и на нейната компания е възложено да разработи двигатели за новия свръхсекретен руски космически кораб, предназначен за полет до Марс.

Кармелита пуска един Гугъл, намира чертежи на двигателите, а после заедно с Гошо и Иванка решават, че най-доброто гориво би било водка „Финландия” – вероятно понеже това има на масата по време на обсъждането.

Руснаците приемат техническото решение с възторг – единственият усъмнил се е пратен незабавно в Сибир да размисли – и веднага започват изпитания на стенд, при което изразходват значително количество гориво. Когато накрая корабът излита, той не само стига до Марс за една седмица вместо за планираните три години, но и продържава към Юпитер, там лети известно време на зиг-заг, каца да си почине (уж не можело, условията били не знам какви си!), а после се връща за три дни в Байконур , където го чака още гориво и каца с кисели краставички. Най-интересното е, че полетът е безпилотен и се управлява единствено от бордовия компютър.

Междувременно Кармелита се влюбва безнадеждно в Гошо, но не среща взаимност, понеже той все още предпочита миньорите. Иванка пък се жени за млад племенен вожд, бивш клиент – и напуска компанията. Скоро двамата основават своя собствена фирма, занимаваща се основно с изпращане на писма, които започват с : „Уважаеми господине, аз съм вдовицата на бившия министър на финансите Бакаре Тунде. В суматохата около преврата моят съпруг не успя да изтегли от националната банка...” Бизнесът им върви повече от добре.

Кармелита страда и трупа пари. Но веднъж, отивайки да измие Бентлито си, тя среща в автомивката младият икономист Пешо (препоръчвам за ролята Брат Пит), който поради невъзможност да си намери работа по специалността се труди там. Героинята усеща леко прималяване, а докато бърше предното стъкло, младежът набързо й излага своята концепция за реоганизация на бизнеса, установяване на абсолютен монопол и т.н....

Останалото е просто любов.