Тиймбилдинг – 4 (В търсене на себе си) (3)

На следващият ден се оказа, че дисковете, които мятал Стефанов, били пиратски. Наш представител току-що подписал някакво съглашение и сега това било голям грях. Търговският мениджър отвори уста да възрази, че няма как от манастира да следи всички дивотии на правителст… актуалната политика, искал да каже. Но отец Шаолиний не прие аргументите му:
- То остави авторските права, ами малко уплашен ми се виждаш…Обаче няма проблем – ще изкараш една вечер в манастирското гробище и ще се успокоиш. Не възразявам сестра Петрония да ти донесе един чай след полунощ.

Стефанов плахо се опита да възрази, като предложи да си донесе медицинския картон и отецът сам да се убедял, че е карал бронхит като малък. Шаолиний се отначало се разсмя, но после го обзе искрено състрадание и той позволи на търговския мениджър да облече костюм за фитнес. С него Стефанов заприлича на Батман, само че без крила.

Вечерта беше доста хладна, търговският мениджър легна на тревата между гробовете и се загледа в Луната. Отначало му се прииска да завие като вълк (или като мениджър, на когото са намалили заплатата за неизпълнение на плана за продажбите), но после махна с ръка и се отказа. Отпи от манерката с манастирска сливова, която тайно бе взел със себе си и дори се настрои леко романтично. А после започна да съчинява стихове – нощта бе дълга и трябваше с нещо да запълни времето си. Затвори очи, за да не го разсейва лунната светлина и започна:

Целува ме нощта и аз заспивам,
а после идваш ти.
Сребриста светлина, която ме залива-
и болка в уморените очи…

Почувствал се почти Шекспир , той усети как се унася, но ревът на мотори наруши съня му и той се пресегна към кутията с компакт дискове до себе си.

- Е, добре де – стреснах се малко снощи – разнесе се в тъмнината гласът на Пепи Рафтингов – Смърт е това, все пак. Стават такива неща понякога, аз като виках на мама да купи някоя кравеферма, ама на … Особен дух имало в това място, вървяло с пиара си, бла–бла… Хайде, да вървим да им вземем акъла на ония…
- Спънах се в нещо – обясни Изродът – Какви са тези камъни тука?
- А, това е манастирското гробище – обясни Пепи – Внимавай, има плочи и разни други такива. Тук са погребвали най-заслужилите. Е, какво пък – няма да възкръснат, нали…?

- Защо, случва се понякога – разнесе се раздразнен глас в тъмнината. Ако рокерите четяха понякога стихове (а те не го правеха), щяха да знаят колко страшен е гневът на поет, прекъснат по средата на вдъхновението си. Но те не подозираха, а просто видяха тъмна фигура пред себе си, която малко приличаше на тюлен. За миг настъпи пълна тишина.
- Ти, такова…- започна да заеква Пепи – Какво правиш тук?
В този миг се появи втора фигура, този път женска. Беше цялата в бяло (Петрова не си носеше друга нощница) и тревожно извика:
- Абе, ти жив ли си? Понеже, нали…
- Тия ме събудиха – изръмжа Стефанов – от вечния ми сън.
И метна един диск, който отнесе фара на Изрода. После отново моторите се втурнаха надолу като подгонени бикове. Впрочем, това вече го описах веднъж.

- Пийни един чай – предложи Петрова – Ще настинеш.
- Дай – Стефанов отпи голяма глътка и горещата течност се разля по гърлото му – Благодаря ти. Виж – съчиних стихове. Искаш ли да ти ги посветя?
- Виждам, че вече си настинал – поклати глава Петрова – Хайде, лягай обратно в гроба, че ще мине Шаолиний и ще те помисли за вампир. И после…
Стефанов кимна, наля в чая половината от съдържанието на манерката и бавно се изтегна на тревата. Петрова поклати глава и бавно тръгна обратно…

Седмица по-късно Пепи не издържа. Беше въпрос на чест да приключи веднъж завинаги с тази история. Усещаше, че имиджът му силно е пострадал и лидерското му място е застрашено. Така да се каже, бе изчерпал кредита си на доверие.

Този път взеха по някоя и друга верига, боксове – изобщо, всички необходими неща, когато искаш на всяка цена да покажеш, че ти си правият. А после поеха с моторите към манастира.

По средата на пътя настигнаха черен джип. Той караше по средата на тясното платно и упорито не искаше да се отмести. За всеки случай Пепи и Изрода се изравниха с него (да не са пък някои мутри?) – но в джипа седяха двама мъже на средна възраст. Тогава рокерите извадиха веригите и удариха с тях няколко пъти по купето. Джипът веднага отби и спря, а мъжете излязоха навън.

– Абе мама ви дърта – започна в характерния си стил Пепи – Вие кьорави ли сте бе? Не виждате ли кой идва?
- Да, видяхме – единият мъж оглеждаше отпечатъците от веригата по метала – Лош късмет, бих казал.
- Много лош – кимна Пепи – При това ние сега започваме.
- Не, вие сега свършвате – прекъсна го мъжът, а после тялото на рокера се пльосна в калта до тях. Впрочем, плясъците бяха два – Изродът след секунда се оказа до шефа си.

В този момент се появи втори джип, доста по-голям. От него излязоха няколко яки момчета.
- Вземете ги тези – нареди първият мъж – и ги закарайте на пистата в Севлиево. Да направят сто обиколки. Който успее да финишира, пускате го. Останалите - нападение над НСО, знаете там…
- Ама те моторите ни не са кросови – несмело се обади някой – Ще тръска много.
- Нали това е целта? – усмихна се мъжът – Да ви дойде акъла в главата. Впрочем, винаги може да се откажете. Нападение над…
Рокерите наведоха глави, а мъжете се качиха в джипа си и продължиха.

- Министърът иска да се срещне с един човек тук – обясни мъжът на отец Шаолиний – Сам ли си?
- Абе обучавам едни мениджъри…
- Е, дай им една вечер почивка. Заключи ги в килиите – да се молят цяла нощ за всички грешни души, които са уволнили. Ясно?
Отецът кимна.

Малко преди полунощ на Георгиев му стана скучно, отвори прозореца, разходи се като паяк по стената и влезе при Стефанов. Оня лежеше на леглото и тихо шепнеше:

Ела - аз чакам всяка вечер.
Бъди със мен поне в съня ми, не ме предавай поне сега.
Не искам повече.
Ела…

Георгиев скочи в стаята.
- Брате Шекспир, да се поразходим, а?
- Греховни са думите ти, брате Георгие – но много истина има в тях. Обаче заради теб пак ми избяга музата. Тъкмо бях решил вече сам да си съчинявам текста на песните и - ето на.
И двамата се плъзнаха като сенки по стената.

– Трябва да оправим едни наши момчета – обясняваше едрият мъж, а министърът внимателно слушаше – Откак са в затвора, каналите пресъхнаха.
– Да, разбирам, но… Може да стане скандал. Имаме поети международни ангажименти, а и журналистите…
– Губим много пари – въздъхна мъжът – А тези няма с кого да ги заменя. Не е за всеки, сам разбираш.
– Да, но е сложно. Добре, ще говоря с когото трябва. Все пак – избори идат и трябват средства. Аз само заради това…
Е, имаше и нещо за него самия, разбира се. Но понеже се подразбира, не е прието подобни неща да се казват гласно.
А двамата мениджъри висяха на стената и слушаха. Когато едрият мъж назова конкретна сума, Стефанов се сепна и залитна. Успя да се задържи, но шумът привлече вниманието на охраната.

…Всичко, което се случи после, приличаше на кадри от ранните филми на Брус Ли. Две тъмни фигури се мятаха от стена на стена, а дори и по дърветата. Охраната извади оръжие, но няколко пистолета отлетяха настрани, избити от шублери с обхват 0-350 мм. Два пиратски диска разрязаха гумите на колите, а един дори – може да се е случил лицензионен – проби капака на двигателя на едната. След това сенките станаха три, като последната отчаяно пищеше, че вече е намерила себе си и молеше колегите си да я пуснат.
А после всичко изведнъж утихна.

Седмица по-късно един министър подаде оставка поради влошено здравословно състояние. В ТБПТ едновременно влязоха Инспекция по труда, данъчните служби, пожарни инспектори и дори Комисията за защита на потребителя. Госпожа Рафтингова предвидливо бе заминала в командировка на Сейшелските острови и реши за известно време да остане там. ТБПТ временно бе затворена, за голямо облекчение на бъдещите й клиенти.

Отец Шаолиний по спешност бе върнат в Китай, като настоятелно го посъветваха да остане там поне до края на мандата на това правителство. Той прие, като каза, че явно такава била Волята Божия. Само поиска да вземе със себе си Христофор и му разрешиха. Куче, куче, но кой го знае и него какво е чуло… Впрочем, Христофор дълго отказваше да се качи в самолета и се накрая се наложи отец Шаолиний да се закълне в Господ, че наистина отиват в Китай, а не в Корея.

Пепи Рафтингов и Изрода сега са съдружници във фирма за ремонт на мотоциклети – прецениха, че така им е по-изгодно след мотокроса в Севлиево. Впрочем, когато чуят за някоя по-нагла рокерска банда, те веднага звънят в полицията и тя им осигурява постоянна клиентела.

В знак на помирение Георгиев нареди на работниците да измият колата на Петрова. Отначало мислеше да го направят двамата със Стефанов, но после му се видя прекалено. Все пак – началници са…
Сега той използва новите си умения да прави внезапни проверки в цеха – отначало работниците се стряскаха, когато видеха лицето му от външната страна на прозореца на третия етаж, но постепенно свикнаха. Но когато се появи ядосан около машините, веднага крият всички шублери – просто така, за всеки случай.

Стефанов веднъж прекъсна важни преговори с клиент, отвори прозореца и излезе през него да се поразходи по фасадата. Когато се върна, оня прие всички условия.

Петрова готви поне веднъж седмично в къщи боб по манастирски и странно – никой не се оплаква. Може пък да е получила някакво кулинарно озарение или кой знае…

Но най-щастлив от всички е Главният – при бягството си от манастира мениджърите успяха все пак да отмъкнат десет литра сливова и му я подариха. Шефът веднага заряза уискито и сега ходи със странно унесено изражение на лицето и се усмихва на всички срещнати.

С нетърпение очакваме новия албум на Стефанов – той ще бъде само романси и ще се казва „Лунна целувка”. След това обаче творческите му планове включват нов рязък завой към хеви-метъл, в който разгневени байкери ще срещнат възкръснали мъртъвци… Да се чуди човек откъде намира подобно вдъхновение.

Но най-важното е, че вече няма конфликти сред мениджмънта.
Засега…

(край)