Ден 1:
Избирате си кауза – задължително е тя да е насочена срещу някого или нещо, понеже българинът „най-обича да мрази”. Например, обявявате се срещу горските мравки. Поръчвате си онлайн мравояд.
Ден 2:
Изработвате си програма – да унищожим горските мравки у нас. След това добавяте – и да бъдат увеличени пенсиите, да дават повече мачове по телевизията и т.н. Карате жена ви да ушие партийното знаме – зачеркната мравка на горски фон.
Ден 3:
Работите за имиджа си – отивате в гората, събувате си гащите и сядате в някой мравуняк. Връщате се в къщи и се снимате – без гащи, естествено – и вече сте жертва на системата, пардон – на хищните горски мравки. Разпространявате снимките във всички социални мрежи.
Ден 4:
Започвате серия публикации в Мрежата, в които изброявате колко пътешественици са загинали в челюстите на жестоките мравки. В списъка включвате и всички безследно изчезнали през последните триста години. Споменавате, че познавате човек, който видял в гората оглозгани човешки кости, а по тях – пълзящи мравки. С искрена загриженост съветвате майките да не оставят децата си да играят вечер до късно в градинката пред блока.
Ден 5:
Получавате в пощата мравояда и го кръщавате Кънчо. После свиквате митинг и по средата на речта ви пристига окървавен човек, по когото лазят мравки. Това всъщност е брат ви, но хората няма откъде да го знаят. Той с последни сили успява да извика, че е последният оцелял от селото им и припада в краката ви, а Кънчо го облизва.
Вие казвате, че всеки час вече е критичен, а после плавно преминавате към темата за пенсиите, помощите и т.н.
Ден 6:
Носите в редакциите на всички по-големи вестници флашки, които сте получили в гората от непозната мечка. На тях има записи – отначало мечката реве от болка (хапят я мравките!), а после постепенно се успокоява и започва да разказва какви ги вършат лидерите на другите партии. Ако някой по-подозрителен журналист подхвърли, че мечките не можели да говорят, предлагате да му дадете адреса на бърлогата й, за да отиде да се увери лично. Обикновено отказват.
Ден 7:
По време на телевизионна дискусия почвате изведнъж да крещите, че българинът винаги е ценил най-високо свободата и достойнството си, застрашени сега от злобните насекоми. Предлагате всички горски мравки незабавно да бъдат изселени в съседните страни, а останалите тук – направени на сапун. В краен случай може и на шампоан.
Ако почнат да спорят с вас, насъсквате Кънчо да ухапе опонента ви.
Ден 8:
Започвате преговори за коалиция с партията, която се бори против майските бръмбари. После обаче размисляте и предлагате подкрепата си на тези, които имат най-голям шанс да спечелят. Приемате всички техни условия, стига да ви обещаят, че по банките в парламента няма да лазят мравки. Те се съгласяват и ви предлагат две избираеми места – за вас и за Кънчо.
Ден 9:
Тихомълком връщате по пощата Кънчо и давате мястото му на жена си.
Ден 10:
След като положите клетва в парламента, организирате пресконференция и обещавате, че ще продължите борбата срещу хищните мравки от високата трибуна. После напомняте какво сте преживели за благото на Отечеството, събувате се и показвате на избирателите пострадалата част от тялото си.
Впрочем, щом са гласували за вас, те друго и не заслужават.
Според мен в ролята на мравките (поне в очите на българина) обикновено е турският етнос. Не знам дали това си имал предвид ти.
ОтговорИзтриванеИмах предвид всеки изкуствено преекспониран проблем, който може да се превърне в отдушник на народния гняв. Дали ще са турците или циганите, или "обратните", или "комунистите" (Румен Овчаров - комунист???), или който и да било друг - няма значение. Исках да кажа, че хората са уплашени за утрешния ден и всеки може да спекулира с това, както си поиска.
ОтговорИзтриванеПросто съм описал елементарната политтехнология, използвана в новите демокрации (т.нар. "Втори свят". Няма да повярваш, но 99% от хората знаят кои са държавите от Третия свят, досещат се кой е "първият", но не знаят кой е "втори". Това е бившият соцлагер.)
Основната идея на статията е в последното изречение - казвам го без особено радост, но нещата са такива, каквито са.
Поздрави.
Ако сме втори, то пак добре. Аз се притеснявам, че клоним вече към третите... =/
ОтговорИзтриванеСпоред мен хората в България, които не са доволни от съществуването си, трябва да си извадят главите от там, където са ги заврели. Да почнат да мислят по-самостоятелно и да работят повече. Тогава броят на кандидат-депутатите от гореописания вид ще намалее по естествен начин. И въпреки това мисля, че клоним повече към "първия" свят.
ОтговорИзтриванеПроблемът с качеството "кадрите" в родния парламент е от как съществува т.нар. "демокрация" у нас. 22 години вече политиците работят за това този проблем да не се реши! Стахуват се от мажоритарен вот и с основание. Над 90% от сегашните образи в парламента нямат никакъв шанс да се класират за следващ мандат.
ОтговорИзтриванеИначе има много лесен начин за привличането на избирателите към урните - нарича се референдум. Чрез него хората биха почувствали, че дават гласа си за решаване на конкретен проблем, ще са ангажирани с кауза и аз съм убеден, че при провеждането на първият такъв у нас ще има активност над 80-85%. Тогава вече купените гласове и т.нар. "цигански вот" няма да окажат съществено влияние като клатушкат избора в една или друга посока. Но докато продължаваме да търпим определения от типа - "вие (избирателите)сте прости и не разбирате за какво става въпрос ..." и "за каво ви е референдум, ние нали решaваме вместо вас ..." си прав, че си заслужаваме управниците, води се дори по документи, че си ги и избираме! Как беше - "Е гати държавата щом и аз станах депутат ...".
Мое мнение, не ангажирам никого с него!
Поздрави - хумора е на ниво както винаги!
ПП
Относно световете, до колкото си спомням от часовете по география през 80-те, светът тогава се делеше на 1. Развити капиталистически страни; 2. Развити социалистически и 3. Развиващи се. В днешно време какво учат в часовете по география и към кой/кои спадаме ние нямам представа. Може би към "Развиващи се - демократически". ;о)