сряда, 8 декември 2010 г.

Лунатизмът – светлото бъдеще на човечеството (1)

Ех, колко хубаво си беше при лунатизма…
(много разпространено заблуждение)

Повечето хора и досега са убедени, че пръв на Луната е стъпил американски крак – всякакви там – „една малка стъпка за мен, една голяма крачка за акциите ни борсата” (или нещо в този дух), звездни знамена, дето ги развява вятъра, който там просто няма откъде да се вземе и т.н…. А истината е доста по-проста. Сега вече мога да я споделя с вас, понеже задължителният половин век на секретност изтече, а и за подобни неща вече не разстрелват. И така:

…Когато целият свят се възхищаваше на подвига на Гагарин, у нас Политбюро бе събрано по спешност – един вид, подковават вола, а жабата спи. И веднага започна обсъждане как да се отговори по подходящ начин на съветския почин, така че другарите да се убедят, че не са сами в космическата надпревара със САЩ, а малкият верен брат както винаги…И някой спомена Луната.

Пенчо Дробадински предложи да се удвои млеконадоя от една крава, а отделно от това да се организира нощен лов в Африка – на лунна светлина, така да се каже. А после носачите да се сборят.

Венелин Доцев даде идея да се организира турнир за Купата на полумесеца; когато му обърнаха внимание, че малко нещо ислямски се получава, той коригира предложението си – да няма турнир, а купата да се даде директно на „Левски”.

Добрин Пинджуров го поправи, че купата, естествено, трябва да отиде в „ЦСКА”, понеже нали – ако не сме ние, досега всички да сте се простили с едно нещо, което….дето там го режат и ако на специалиста му трепне ръката….

С две думи – скараха се както винаги. И тогава се намеси лично генералният секретар – Живко Тодоров, помоли ги да се придържат към темата, а когато шумът стихна, обяви:
- Братушките изпратиха човек в космоса (че и малко кучета в суматохата, то тогава нямаше „Четири лапи”), но ние…ние, таковата…ще пратим хора направо на Луната! Който е „за”, моля да гласува.
И след половин минута всичко бе решено.

Техническата част не създаде особени затруднения – направиха една ракета от горещо валцована ламарина (носът даже от специална стомана за войнишки каски – ако случайно на пътя изскочи някой метеорит), сложиха й четири двигателя от трактор „Беларус” ( с по-малко сметките не излизаха – не се достигаше някаква там космическа скорост) и – готово.(Всъщност, то ставаше и с двигатели от Мерцедес, но такива имаха само членовете на Политбюро и никой не искаше да си го даде).

Понеже руските другари бяха споменали, че в подобни случаи се прави макет на кораба и космонавтите тренират на него, отначало и у нас решиха да постъпят така. Обаче междувременно някой през нощта открадна ламарината за макета, а докато докарат друга от „Кремиковци”… Та космонавтите бяха пратени да тренират на близката детска площадка, където освен ракета имаше пясъчник и слонче-пързалка. На бъдещия екипаж всичко това много му хареса, особено слончето.

Апропо, за екипажа…Отначало бяха решили той да включва един комунист, един земеделец и един безпартиен – тоест, нещо като Отечествен фронт. После обаче някой се усъмни, че безпартийният може да скочи с парашут над територията на САЩ и да поиска там политическо убежище (в кораба нямаше парашути и дори чаршафи, но то човек като иска да стане родоотстъпник и слуга на капитализмa, нищо не е в състояние да го спре). Дори по-лошо – друг предположи, че един политически неграмотен човек може да отвлече кораба и да го приземи в Кейп Канаверал – и всичко това за един Биг Мак и чаша Кока Кола. Затова решиха да не рискуват.

В екипажа бяха включени двама комунисти и един земеделец – истинска бомба със закъснител, както щеше да се окаже впоследствие. Но да караме наред.
Извикаха бъдещите космонавти, изтупаха пясъка от детската площадка от главите им, облякоха ги в скафандри, предупредиха ги ако в орбита случайно се хваща западна телевизия – да не я гледат…И какво повече? Потупване по рамото и – на старт.

Около два часа след старта комунистите изведнъж се спогледаха, а после единият от тях се изкашля. Другият пое дъх и се обърна към земеделеца:
- Извинявай, другарю, но ние, такова…Ще правим партийно събрание. Трябва да излезеш за малко – няма как, така пише в устава.
- Къде да изляза? Няма други помещения.
- Е, ще се разходиш малко из открития космос… ние ще те вържем с едно въже, няма страшно.
- Ама то там няма въздух бе…как така…ще се задуша и после няма да има кой да ви храни, да знаете! Ако не сме ние земеделците…
- Какъв земеделец си ти бе – присмя му се другият комунист – най-вероятно чичо ти навремето е пасал овцете с Тако Пеков, иначе щеше друг път да видиш космос. Сигурно не можеш да различиш ръж от просо, ама – хранел ни бил…Я кажи какъв си по професия – обаче честно. Ако не излъжеш, ще ти опънем един резервен маркуч за въздуха – ако заяде там нещо на скафандъра.
- Лекар съм – прошепна „земеделецът” – Офталмолог.
- И защо си се писал при хората на Стамболийски?
- Ами какво да ви кажа – нали знаете – за комунисти има квоти – на десет работници – един от администрацията. А при нас в болницата няма работници, та…А и аз искам да отида в чужбина – примерно де.
- Е, сега ще отидеш и малко по-далече…Хайде, обличай скафандъра.
Та, ако някой ви е казал, че съветски космонавт е излязъл пръв в космоса – не вярвайте. Преди него беше доктор Колев – офталмолог.

…Когато земеделецът излезе, първият комунист притвори внимателно люка, а после смигна на колегата си. Другият се превъртя през глава (безтегловност все пак!) а после бръкна в едно чекмедже и извади една щафета шпеков салам – истински, от тези, за които на земята се чакаше на опашка по три часа. Извади и една бутилка коняк „Плиска” и малко маслини. Искаше да добави и банани, но не им дадоха – казаха – нямате още достатъчно заслуги като космонавти. Когато станете активни борци срещу земното притегляне, обадете се пак – ще помислим.

Комунистите изядоха салама и маслините, изпиха коняка и обсъдиха международното положение. То се оказа сложно както винаги. Първият комунист дори предложи да гласуват резолюция против Роки Марчиано – че много биел негрите – но вторият възрази, че то на човека всъщност точно това му било работата. Ето защо решиха да изчакат – може пък да размисли и да се поправи. Още повече, че доктор Колев (земеделецът) вече чукаше по стената – напълно разбираемо, в открития космос е голям студ. Комунистите за очи отвориха едно адаптирано издание на „Капитала” (същото, по което синът на Живко Тодоров стана професор по марксизъм-ленинизъм) и се престориха, че го обсъждат, а после пуснаха колегата си, който вече виеше като куче по луната.
То нямаше и друго наблизо, по което да виеш, а нали ви казах – голям студ.

На луната кацнаха малко твърдо – в цивилния живот първият комунист, който беше и командир на полета и главен пилот, имаше москвич и просто така беше свикнал да спира. Впрочем, той и затова се бе включил в експедицията – обещаха му в случай на успех да му подарят жигули. А за такова нещо в онези времена човек не на Луната, а и на Марс отиваше.

Угасиха двигателите, свързаха се с космическия център в Правец и докладваха : „Кацането е успешно, ся ко да праим?”
Това предизвика леко смущение в командния пункт – в бързината никой не се беше сетил да направи програма. Идеята беше да се отчете, че сме кацнали първи, за да бъде натрит носа на капиталистите. Един вид – вие може да гледате цветни телевизори, но това са еснафщини. А ние, като едни истински мъже…

„Какво да правят?” – прошепна ръководителят на центъра и погледна със страхопочитание Първия.
Първият се замисли. Разбираше, че в ръцете му е съдбата на хора, чието ежедневие следи целият свят. Трябваше да им нареди на извършат нещо велико, за което после поколенията да говорят. И изведнъж го озари прозрение.
- Абе какъв ден сме днеска?
- Събота, другарю Тодоров – отговориха няколко души едновременно.
- Ами да направят един ленински съботник тогава! – нареди Първият – да пометат там около кораба, ако има камъни – да ги преместят…Абе, я ми ги дайте да ги чуя!

Веднага бе установена пряка връзка с екипажа. Чуваше се много добре, понеже двигателите от „Беларус” - ите не работеха.
- Здравейте, другари космонавти! – провикна се Първият, точно както в ранната си младост след овцете- Как сте, наред ли е всичко?
- Наред е, другарю Тодоров! Поздрав на трудова България и на всички комунисти по света!
- Аха, добре – ще предам. Абе, как сте вие там – топло ли е , стига ли ви манджата?
Екипажът отговори, че да – храната е добра, но наистина малко е студено.

- Е, нищо – успокои ги Първият – то да знаете тук какво е…Един другар не изчислил добре мощностите и сега спираме тока през два часа. Абе мисля аз да вземем да построим една атомна централа, ама тук в Правец няма река, ха-ха…Та ще трябва да търсим друго място. Ама вижда ли се от космоса като гасим тока?
Космонавтите го излъгаха, че всичко се виждало много добре и цяла България мигала като дискотека. Първият остана доволен и каза – само така, нека мръсните капиталисти да видят от спътниците си и да се пукнат от яд колко добре си живеем. После изведнъж попита:
- Абе, момчета – ами вие там боя имате ли?
Те провериха – имаха. Лекарства например липсваха, но един от шкафовете беше пълен с кутии блажна боя и четки. Докладваха това с гордост на Първия.
- Е, хубаво тогава – зарадва се той – Ами вземете да боядисате нещо там, докато си почивате. Ограда или де да знам…
Космонавтите предпазливо го информираха, че наоколо не се вижда нито една ограда.
- Е, че кораба боядисайте тогава де…Половината го боядисайте в цветовете на националното знаме, половината – червен, да не сърдят съветските другари. Сърп и чук може и да не рисувате, то оттука не се вижда…
Космонавтите обещаха.

(следва продължение...)

2 коментара:

  1. Какъв беше тоя лаф за АЕЦ-а и реката бре :))

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ами атомните централи се строят край река, при това голяма, за да се осигури охлаждането без прекалено да се повишава температурата в реката.

      Изтриване

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/