Почти коледна приказка

В помещението беше топло, приятно и скучно.
Гошо дълго се чуди с какво да запълни оставащите два часа до края, а после се наведе към съседа си отляво:
- Искаш ли да поиграем на „крави и бикове”?
Съседът се замисли, а после поклати глава:
- Не, аз съм по прасетата. Ако искаш да поиграем на прасета – става. Обаче съм длъжен да те предупредя – аз винаги печеля. Впрочем, ако искаш, можем да поиграем и на панаири…?
Гошо махна с ръка – хайде сега, той да не е Ивайло – а после се обърна към колежката отдясно:
- Да поиграем на бесеница, а? С по-прости думи, не „пресконференция” например?
Колежката му въздъхна:
- Не, не мога, Георги. Разстройвам се. Знаеш, откакто миналата година застреляха Самсунека – просто не търпя пред мен да се говори за смърт…
„Е, да – призна мислено Гошо – Това да ти убият спонсора не е работа. Всеки би се разстроил.”
Кимна разбиращо и се наведе над лаптопа.

Пусна една игра, обаче без звук тя не му правеше никакъв кеф. Освен това на екрана с течни кристали чудовищата – когато успееше да ги улучи - не се пръскаха нормално, а по-скоро се размазваха като мръсни петна. Скоро адът заприлича на терен за пейнтбол, а и един дявол успя да изненада Гошо точно като репортер и съвсем както в реалния живот нашият човек го отнесе по всички правила и стана за смях. Само дето този път не си видя резила по телевизията.

А времето сякаш бе спряло… И тогава изведнъж го осени идея – а всъщност, защо не? И той се наведе над лаптопа, отвори пощата си, натисна бутона „new” и в полето за имейла на адресата написа dyadokoleda@yahoo.com .(E, в главата му се въртеше нещо за някакъв “олд ман” и някакво “сии”, но езиците никога не бяха били силната му страна и предпочете да не рискува).

„Здравей дядо Коледа – започна той, горд до немай къде със своето остроумие – пише ти Гошко от България. Виж сега, аз тебе много те уважавам и изобщо, моля те като идваш насам, да ми донесеш….”
Завърши писмото, натисна „enter” и се облегна назад – ако не друго, бе убил още петнадесет минути.
И все още се усмихваше, когато в долния десен край на екрана се появи съобщение за новополучена поща. „Спам”, помисли си горчиво Гошо, но все пак я отвори.
И замръзна - беше отговорът на писмото му.

„Няма да стане твоята работа, момчето ми – гласеше той – научавам, че не си папкал, не си слушкал, не си си лягал рано и изобщо…Няма те в моите списъци на добрите момчета дето вършат похвални дела. Искрено съжалявам и догодина опитай пак.” И подпис – „дядо ти Коледа”.
Гошко отвори уста от изумление - че приказен герой му бе отговорил – и от възмущение, понеже изобщо не беше съгласен с отправените му обвинения.
Пое си дълбоко въздух, а после се наведе над клавиатурата и яростно зачука по нея:

„Виж сега, дядо Коледа – ама изобщо не си прав. Как да се съм папкал? А ония двата завода, дето отидоха за скрап, а бившето ТКЗС заедно със земите му, а горите и европарите…? Не само съм си напълнил гушката, ами чак ми е лошо и ще се пръсна от тъпкане. Друго може и да ми липсва, но от апетита си не се оплаквам, даже напротив – каквато уста съм отворил, ако можех, цялата страна щях да лапна. Че аз нали дойдох тук точно за да папкам, бе дядо…

…Не съм бил слушкал? Да знаеш – клевети са това, колегите постоянно ме топят пред лидера ни. А аз си слушкам и още как – като ми кажат да гласувам – вдигам ръка. Като кажат, че трябвало да бъда против – добре, готово. Гледам лидера в устата и каквото каже – повтарям. Даже оня ден той беше тръгнал към тоалетната и аз по инерция – след него. Добре че не ни е шеф жена, че щях да се изложа…
Всички слушкаме, дядо Коледа, понеже иначе няма да ни дадат да папкаме. То пак добре, че нашият лидер не е вегетарианец, понеже като гледам колегите от другата парламентарна група – когато вечерят с него, само варени моркови набиват и всеки мандат ушите им порастват с по два сантиметра…

…И рано си лягам, дядо Коледа – честна дума. Къде три часа, къде четири – когато свърши купонът и аз - веднага в леглото. Даже понякога вземам там с мен някое сираче от провинцията – има ги доста в столицата напоследък – гладни и жадни момичета, но хубавички. Как да ги оставиш на улицата – ами ако им се случи нещо? Та си прибирам след всеки купон по едно ново. И както казах, лягам си много рано, но пак не успявам да се наспя, та се налага да компенсирам тук, в залата…

…И бедните хора не съм забравил – често ходя сред тях и си говорим. Те ми разказват за проблемите си, аз се преструвам, че си записвам (но не го правя, понеже помня много), накрая те от благодарност ми дават едни малки подаръчета, а аз им помагам, като назначавам децата им където трябва. Но го правя за да бъдат хората щастливи, не за пари. Пък и то на тези времена няколко хиляди евро пари ли са….?

…Ето защо искам да подчертая, скъпи дядо Коледа, че всичко, което си чул за мен са инсинуации на моите политически противници, гробокопачите на България, които – между другото – не заслужават никакви подаръци, понеже и без това са откраднали повече отколкото ти си раздал за последните хиляда години. А аз, както вече споменах в първото си писмо, искам да ми донесеш…”

- Гошо, какво си се разчукал като кълвач? – наведе се към него съседът му – да не си сложил нова игра на лаптопа?
- Не, пиша писмо на дядо Коледа.
- Ха, ха…И за какво го молиш? За още един мандат? Ти по-добре гледай да си все около лидера, че иначе и дядо Коледа не може да ти помогне…
- Не, не е това… Абе, за едно ново телефонче си мечтая - „Верту” например, с разните му там екстри…

-Ех, Гошо – въздъхна другият – цяла година вече си тук, сред избрани хора като нас, а не поумня. Много има да чакаш от дядо си Коледа! Но понеже си приятел, ще те светна на далаверата – за късмет тази сутрин един приятел ми се обади, че днес следобед ще има промоция ..на депутати направо ги подарявали. Хайде, ти сега се поизправи, за да мога аз да се измъкна зад гърба ти незабелязано, а после давай тихо след мен…

….Това беше нещо като приказка за едно послушно и добро момче – за типичния български депутат и чистите му детски мечти, която впоследствие циничните журналисти подхванаха и опорочиха изцяло - впрочем, както винаги.

Исках да всичко да завърши с хепиенд и на Гошо да му дадат не едно, а дори две телефончета - но у нас нещата са такива, че и дядо Коледа отдавна е вдигнал ръце и ни заобикаля отдалече с шейната.
Затова си ходим без подаръци.