събота, 11 декември 2010 г.

Дядо вади ряпа

Реши дядо да посади ряпа – обичаше бабата да му я нарежe така, с малко сол, олио и оцет… Сиромашка радост.
И той тръгна към пазара да купи семе, но по пътя го спряха едни хора и му казаха:
- Виж сега, дядо – не си давай парите за разни непроверени неща. Я дефектно семе ще ти пробутат, я генно модифицирано, та после ряпата ще те лае като минеш покрай нея… Ето, ние сме от един европейски земеделски фонд (с американско участие) – ще ти дадем семето без пари, да ти помогнем.
- Ама съвсем безплатно ли? – не повярва дядо.
- Да – увериха го хората – Напълно безвъзмездно. Само, като стане време да вадиш ряпата, ще ни извикаш да се уверим, че наистина всичко е наред.

Дядо благодари, взе семената и се върна у дома. Пося ги, после копа, полива, чисти плевелите – абе доста труд хвърли. Но си струваше – изникна голяма ряпа, за чудо и приказ. Е, вярно, само една, но цялото село се изреди да я гледа и да се чуди.
А дядо помоли кмета да извика онези добри хора да дойдат и да видят – точно както беше обещал. На другия ден те пристигнаха, изпълниха двора (хич не бяха малко) и казаха, че ваденето може да започне. Дядо се наведе, дръпна ряпата и почти я измъкна от земята.

- А-а-а – възкликнаха „добрите хора” – Не може така. Как сам, това си е жива дискриминация. Трябва да се включат повече жени в процеса.
Дядо се намръщи, но викна и бабата. Те дръпнаха и ряпата изскочи цялата, но един от „добрите хора” пак извика:
- Чакай бе, човек – знаеш ли колко млади специалисти стоят безработни? Ако всеки почне да си вади ряпата сам… - и я бутна обратно в дупката. А после дори я натисна с крак.
Дядо въздъхна и извика и внучката, която току-що бе завършила университета. Тъкмо се наведоха да дърпат, друг от „добрите хора” се обади:
- А бездомните животни, които се чувстват ненужни, понеже всеки си вади сам ряпата и ги гони?
Наложи се да извикат и кучето, и котката. Последна дойде мишката, понеже част от парите били спонсорство от Майкрософт, та един вид – като символ.

А ряпата лежеше отдавна извадена. Дядо се наведе, взе я, благодари още веднъж за безплатните семена и понечи да се прибере в къщи. Но „добрите хора” го спряха и му обясниха, че не може така, трябва да се дели. Понеже семената – да, безплатни, но съветите, помощта и т.н. Разделиха ряпата на две равни части, мишката грабна половината и хукна бързо нанякъде. После разрязаха останалото още на две и новата половина взеха тези, които се тревожеха за бездомните животни, после отново разделиха и внучката получи своя дял, после същото се повтори и с бабата… Накрая дядо остана с едно малко парченце в ръка. Впрочем, вече изобщо не му се ядеше ряпа.

- Не възразяваме да ни благодариш в медиите – потупаха го по рамото „добрите хора” на тръгване – И семена ти дадохме без пари, и помощ ти осигурихме – а ти само копна два-три пъти и сега цяла зима ще лапаш. Е, нищо, ние сме за това – да правим добрини на хората.
А после се качиха на колите и заминаха.

….Дядо дълго гледа малкото парченце в ръката си, спомни си всичкия труд, който беше вложил и изпсува силно и неприлично – както само балканец умее - по адрес на Европа и фондовете й.
След което си сипа една гроздова и се зарече никога повече да не сади ряпа.

4 коментара:

  1. Съвсем встрани от темата... тук поглеждал ли си: http://www.copyscape.com/?q=http%3A%2F%2Ftimurcommandos.blogspot.com%2F&src=front ?

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря, но това е "нормалните" държави, в които циганията не е предмет на гордост. Да предупреждавам някого, че краде? Че той не го ли знае? Знае и го и още как, но за минутка слава е готов на всичко - и най-вече, на плагиатство. При това аз давам възможност на всеки да чете и прехвърля писаното тук, просто искам да се посочва авторството ми. Но не би. Друго си е Иванчо да копира мой материал в блога си и да се подпише отдолу - например - Иванчо Пишурката. И всички да рекат - браво на този Иванчо бе, как хубаво пише. Ако у нас наистина липсва нещо почти генетечно, то е моралът. А за възпитание не ми се говори.
    Извинявам се, но още съм под впечатление на отвратителната пародия, в която се подведох да участвам - т.нар. "литературен конкурс" на фондация "Буквите" и малко не съм в настоение. Но скоро ще напиша специален фейлетон по въпроса, който може да стане и по-цитиран от самия конкурс:)))

    ОтговорИзтриване
  3. Здравей,
    Винаги са ми харесвали нещата които пишеш, дори се надявах да спечелиш този конкурс. Сега обаче явно нещо с конкурса не е наред.Какво се е случило? Да не би това да е поредната нагласена работа в нашата мила страна? Чакам с нетърпение новите фейлетони. Успех!

    ОтговорИзтриване
  4. На война като на война :) Щом искат да крадат от теб, ще следим кой кога какво и ще наказваме - ще им лепим значки, червени букви, ще им закачаме стари обувки и каквото още се сетим.
    От друга страна си е комплимент - някой те е оценил. Чакам да чуя за конкурса, въпреки че надали ще се изненадам.

    Лека вечер,
    Светлина

    ОтговорИзтриване

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/