понеделник, 13 декември 2010 г.

За "буквите", за цифрите и за това има ли разлика между литературата и футбола

През деня Тим си беше един обикновен производствен директор – даваше нареждания и опъваше нервите на хората. Но понеже го правеше с мярка и винаги се стараеше същите тези хора да разберат, че е по-добре да ти изкрещят, че пред теб има капан, отколкото да те оставят да паднеш в него – общо взето, прощаваха му. Впрочем, той много не ги и питаше.

… А вечер Тим пишеше малки иронични разкази, като се надяваше те да бъдат прочетени от същите тези хора, чието настроение бе развалил през деня – или поне от други като тях. Смяташе го за някаква форма на морална компенсация, а освен това му харесваше да чете в блога си, че е станал причина някой да се усмихне. Знаеше, че в сегашните трудни времена никак не е лесно да разсмееш хората, чиято основна грижа бе как да оцелеят финансово до края на месеца. Но се опитваше.

Един ден той видя обява, която привлече вниманието му – някаква фондация, нека я наречем „Думите”, бе обявила конкурс „Търся издател”. И Тим се замисли сериозно за втори път.
Първият бе когато го посъветваха да си направи блог – тогава той се колеба дълго, понеже знаеше, че умее да разказва, но също така разбираше, че да споделиш нещо в компания и да го изложиш напечатано пред съвсем непознати хора са две коренно различни неща. Понякога добрият разказвач или артист може да плени публиката и говорейки почти глупости; но ако отделим съдържанието от чара на изпълнителя, обикновено не се получава нищо. Ако не се лъжа, Андре Моруа има прекрасен разказ на тази тема.
Тим бе приел предизвикателството и блогът – общо взето – се получи. Но сега да се опиташ да предложиш произведенията си в печатна форма бе нещо коренно различно.
Не че не бе печатал статии – и под истинското си име, и под псевдоним… Но всичко беше някак си между другото, като да участваш с песен в концерт в помощ на… А да издадеш книга си е собствен рецитал.

Апропо, за книгата… Веднъж Тим бе попитал колко би струвало това и се оказа, че при скромен тираж – примерно една негова месечна заплата. Може би две –нещо, което той спокойно можеше да си позволи. Но се искаше да познаваш неща в издателския бизнес, от които хал хабер си нямаше. А той обичаше да се учи, но не и да се изявява в неща, където очевидно не е подготвен. Звучеше му непрофесионално.
А тук му се даваше възможност да използва нечий чужд опит… И той реши да опита.

Макар че не бих нарекъл Тим точно наивен човек, той очевидно не бе адекватен на фондационно-издателския бизнес. Със силно деформирано мениджърско мислене, нашият човек винаги си бе представял подобен конкурс като нещо, журирано от известни играчи издатели на пазара, които познават вкуса на публиката, а също така могат да различат зърното от плявата. Но така или иначе, Тим си мислеше, че идеята на подобни конкурси е нещо качествено да стигне до потребителя, а той – негово величество читателят, който плаща, за да притежава дадена книга – да реши струва ли си да даде няколко левчета за това книжле. Понеже, както споменах по-горе, много хора изкарват левчетата си с доста труд и не са склонни да ги разменят срещу боклуци. И понеже той самият не страдаше от комплекси на тема самоизява, по подразбиране реши, че същото важи и за другите участници. Това обаче се оказа груба грешка.
С две думи – Тим смяташе, че фондацията е посредник между автора и читателя. Оказа се обаче, че е и нещо съвсем друго.

Гледали ли сте конкурс за песен на Евровизията? Вероятно да. Имате ли спомен някой да не е гласувал за представителя на собствената си страна? Едва ли. Сигурно е логично – ако селският идиот напише стихотворение за дъщерята на кмета и половината от текста е „на-на-на”, как мислите, ще реагират съселяните му? Правилно – ще му се подиграват. Но ако се организира конкурс между нашето и съседното село? Е, тогава нещата стават малко по-различни и идиотът автоматично се превръща във втори Омир – глупостта си е пак глупост, но я е написал НАШ човек. Всеки, който е ял бой на селски мач, знае каква е силата на местния патриотизъм.

Това е феномен, който често се наблюдава в спортните конкурси – когато Христо Стоичков спечели Златната топка и бе признат за най-добър футболист на света за годината, у нас имаше „специалисти”, които не го поставиха дори в челната десетка на родните таланти. Защо? Ами понеже не е от „нашите”.
Само че в спорта се залага много на емоциите- те са част от бизнеса. А в литературата?

И тук екипът на фондацията реши, че запълва един огромен пропуск – как така никой досега не се е сетил да определя литературни достойнства чрез допитване? А прецеденти има – при подобен подход в проучване Азис се оказа по-достоен българин от Ботев, а Райна Княгиня не можеше и да мечтае за „преимуществата” на Алисия, примерно казано. Ако направим аналогия с музиката, мога само да съжалявам Челентано, дръзнал да се мери по „качества” с Милко Калайджиев, ако оценката се дава от български тийнейджъри.

Но очевидната неадекватност на подхода не смути никого във фондацията, напротив – те дори, започвайки конкурса, не бяха наясно как ще отчитат гласовете. Накрая се спряха на Фейсбук, макар че можеше и направо да организират истински избори, а кандидатите да тръгнат с бъчвите с бира и тавите с кебапчета (виртуално точно това се случи, но нали все пак живеем в България). У нас има прекалено много хора, готови за миг слава да си дадат и онова, което природата е предназначила за сядане, но странното е, че организаторите не намериха нищо лошо в това. И се почна една…

Преподавателка във ВУЗ е ръководител на колектив, който пише фантастичен роман. Гласове-бол. Може да съм пристрастен, но когато се опитах да го прочета, загубих връзката на петото изречение. Но… „Подкрепете местния шериф” – не зная така ли е пишело на обявата във фоайето на ВУЗ-а, но гласове имаше непропорционално много за качеството. Нали не сте забравили за примера с оня, селския…?

Другите започнаха агитация като на кметски избори и запристигаха гласове за творбите им от Африка и Аляска. Тук за своя чест организаторите решиха да проверят, свързаха се с гласувалите и чуха нещо от рода на „молунга ти мулонги, аз бърка носа”, с което някой дървесен обитател явно искаше да подчертае колко е харесал дадено литературно произведение още преди то да е преведено на родния му език.
(Само за справка – доскоро Тим бе в администрацията на един международен сайт с десетки хиляди потребители. Можеше ли да сложи там един бутон за гласуване? Вероятно да. Ама че повечето хора дори не знаели къде е България – е, и? Самите организатори изразиха възхищението си от кандидатите, просещи гласове във Фейсбук.
Само че Тим няма навика да се прави на маймуна.)

Апропо, за просещите… И там се видя докъде може да стигне нечия простотия и самоунижение. Участници в конкурса молеха за гласове, позовавайки се на тежкото си положение, лични страдания и т.н. Или просто на силното си желание да спечелят. И на никого и през ум не му мина, че всъщност се предполага някой да оцени литературни достойнства. Къде ти – стана като местни избори в циганската махала.

(За да бъда обективен – аз мога да си купя албум на сляпа и бездарна певица, със съзнанието, че дадените от мен пари ще й помогнат да живее нормално. Но ако наистина е бездарна, веднага след купуването ще го изхвърля, понеже състраданието е едно, а самоуважението ми – нещо съвсем друго.
Този конкурс показа, че почти никой от класиралите се в челото дори не знае какво е самоуважение. Страхувам че, че това се отнася и за организаторите.)

И вместо „Златната ракла” получихме един селски мач, игран в рядка кал, която непрекъснато хвърчеше наоколо. А Тим седеше на трибуните и се чудеше какво прави там.

Все пак късмет, че Николета Лозанова например не е прописала поезия. При оригиналният начин на провеждане на конкурси от наши фондации хора като Владо Даверов щяха просто да й дишат праха. А ако тя качеше във Фейсбук и малко по-откровени снимки, дори Умберто Еко губеше всякакви шансове.

….Добре че не всички литературни конкурси са такива – иначе Сандра Браун щеше да е класик, а Хемингуей – някакъв неразбран неудачник. Но за щастие не всички литературни оценки по света се дават по нашия авангарден начин.

Резюмирайки своето участие в този „конкурс”, няма как да не се сетя за известната турска поговорка – „никога не е късно човек да стане за резил”.
Ами май точно така се получи.

***

Все пак искрено благодаря на всички, които ме подкрепиха, макар че не съм инвалид, болен, идиотът от нашето село или ВУЗ и т.н., нито умея да намирам оригинални заглавия на творбите си тип „не си бъркай в ушите или на други места”.

Да се надяваме, че ще имаме още много съвместни приятни мигове с този блог.

29 коментара:

  1. Няма значение разочарованието. Продължавай все така да ни радваш!

    ОтговорИзтриване
  2. Поради щото имам известна представа за фондацията, игнорирах този "конкурс" изцяло, включително и не гласувах за никого - тоест и за теб, въпреки че с удоволствие чета блога ти. Ще ме прощаваш, но в случая просто знаех, че нищо няма да стане накрая, като им знам модус операндито...

    ОтговорИзтриване
  3. Не се ядосвай, считай го по-скоро като още малко шарен житейски опит от първо лице. Иначе аз гласувах за теб и може би затова така се е получило. Изхождам от това, че последните години колкото пъти ида да гласувам и все моите избраници губят.:)

    А (само)издаването не е особена философия и издатели съм сигурен, че ще се намерят.

    И накрая, но на първо място по важност, пишеш наистина страшно добре и ми е много интересно всеки ден да проверявам дали имаш нещо ново. Благодаря ти от името на работниците от производството, които понякога биват навиквани. Хуморът ти върши страхотна работа!:)

    ОтговорИзтриване
  4. Аз пък се чудя, как никое издадетство досега не ти е виснало на врата. Имам един приятел, който си беше пуснал книгата онлайн в електронен формат, някаква мацка от едно издатество попаднала на нея и я прочела, и малко по-късно човекът вече си имал книга. Е, това е работа преди 6 години де. В днешно време ако не си Дан Браун и не пишеш за езотерика шансът ти е малък.

    Та, мисълта ми е - защо не драснеш един-два-пет мейла на по-големите издаделства (пробвай с Хермес, те се кефят на български автори) и им кажи, пичове, ето ви мат'риал колкото искате, дайте да правим нещо. Трябва да са тъпи да не скочат на тази възможност като се има предвид колко хора ти окрадоха постовете само и само да се мъдрят из техните блогове и форуми.

    Совичка наскоро издаде книга от блога; не знам колко успешна е самата книга, ама е събрала доста хора при представянето. А и като гледам си мисля, че ще продадеш поне 138 бройки :)

    Не оставяй нещата така, ако искаш книга си я гони. И не се коси заради селските конкурси, като им е толкова акъла, да си издават боклуци сега и да се вътрят с пари.

    ОтговорИзтриване
  5. Приятелю , не се ядосвай....
    явно още не познавяш българската действителност.
    Майка ми /вечна и памет / казваше:
    "Късмета е такъв, какъвто си го накъсметиш."
    Така , че не се отказвай и дано скоро видим твое томче по книжарниците.
    Хубави са мислите ти и добре ги излагаш.
    С радост ти чета блога.

    ОтговорИзтриване
  6. По реакцията ти си личи, че си производствен, а не маркетингов директор :)

    Разбира се, това не прави начина на избиране на победител чрез гласуване във фейсбук по-малко малоумен - мисълта ми е, че след като не си използвал правилната за случая стратегия за привличане на гласове, няма нищо учудващо в това, че си загубил.

    ОтговорИзтриване
  7. Budi zdrav i prodaljavai vse taka!

    Jalko che si nauchil porednata tujna istina. Blagodaria, che ia spodeli s nas. Az lichno shte se setia za teb i tazi statia sledvashtia put, kogato popadna na niakakav izmislen konkurs s izmisleno jury.

    Pozdravi!
    HR
    (sorry za latinicata, niamam drug izbor)

    ОтговорИзтриване
  8. Всъщност, четейки текста, донякъде ме е яд, че ние твоите читатели (и гласували за теб :)) не се сетихме за тоя вариант и не те предупредихме. Толкава е логично....

    А между другото, говорийки за сам-издат, защо не погледнеш на издаването на книгата чрез Amazon в електронен вид. По-евтино ще е (не че има значение ако иначе разходите са една заплата за книжно издаване), а без да имам опит с това, предвид опита ми като потребител на Kindle, Amazon със сигурност са улеснили живота на авторите, та би трябвало и да е по-лесно за сам-издат.

    А така и ще може да стигне до по-голяма аудитория. Каквото и да си говорим, електронния формат е далеч по-използван в днешно време. Дори и аз, като библиофил, си купувам книгиге да стоят на библиотеката и да я красят, а ги чета на Kindle-а когато ги има.

    ОтговорИзтриване
  9. Тимуре! Направо не мога да те позная!

    Сам знаеш, че "конкурс" е порочна дума и че за масите Азис е по-стойностен от Челентано. Да очакваш обратното изглежда наивно, (което е много противоречиво спрямо образа на Тимур, авторът на хапливите материали тук, в които няма и капка наивност). Та - какво си очаквал от този конкурс?

    Ако си искал да спечелиш конкурса на всяка цена, трябвало е да използваш всички опции - а ти не си. Значи целта сама по себе си не е била просто да спечелиш конкурса, ами
    а) да намериш издател на книгата, понеже сам не искаш/не можеш да я реализираш; или
    б) да проучиш каква морална (и реално покупателна) подкрепа би получил от читатели.

    И в двата случая надали този конкурс е бил най-доброто средство към целта :)

    Най ме учуди огорчението ти от конкурса. Изглеждаш като човек, който знае какво може да очаква. Затова пак да питам - какво си очаквал от този конкурс?

    ПС И аз гласувах за теб, като при това не си направих труда да погледна останалите участници. Това честно ли е или не, правилно ли е или не? Ами - няма значение. Имам възможност да гласувам без много да мисля - използвам я. Същото са насърчавали и останалите автори :) Явно обаче за теб щетите от един нелоялен подход биха били по-големи от ползите при спечелване на конкурса :)

    ОтговорИзтриване
  10. Е, не съм толкова наивен, колкото вероятно изглеждам.:)))
    Но когато някой тръби наляво и надясно за чистите си намерения да помогне на телантливи автори и т.н., стана ми интересно. Не че когато по телевизията заговорят за Българската коледа (разбирай за личния имидж на Първанов), не изключвам телевизора, но...

    За съжаление стигнах до два тъжни извода:
    1.Единствената цел на конкурса бе да направи реклама на фондацията "Буквите" във Фейсбук. Кой ще спечели и дали ще заслужава това се оказаха просто подробности - важното бе да се вдигне повече шум.Получи се жива сашодиковщина.
    2. При около 1000 прочитания на всяка моя статия за мен гласуваха 165 души. Това означава, че преобладаващото мнозинство от хората смятат, че някой е длъжен да им оправя настроението просто така, без каквито и да било ответни жестове от тяхна страна. От своя страна пък това обяснява защо никой не иска да публикува интересни неща безплатно (както го правя аз). И докато точка едно звучи естествено, тази ме накара да се замисля сериозно.

    Мислех да не пиша този фейлетон, но оставих една бележка във Фейсбук в темата за конкурса под истинското си име и някой веднага я изтри. Аз обаче не ги обичам тези работи и... Не го възприемайте като оплакване или нещо от рода - не съм забравил къде живеем.
    Още веднъж благодаря за подкрепата.

    ОтговорИзтриване
  11. Както виждаш подкрепата я имаш. Ако отново решиш да се включиш в някой проект ние твоите читатели отново ще те подкрепим! Просто си струва това което пишеш.Така, че смело напред!

    ОтговорИзтриване
  12. относно 165 на 1000
    нали си даваш и сметка, че част от почитателите ти не поддържаме Фейсбук

    ОтговорИзтриване
  13. "При около 1000 прочитания на всяка моя статия за мен гласуваха 165 души."
    нали си даваш сметка, че част от твоите почЕтатели, не сме почитатели и на фЕЙСБУК

    ОтговорИзтриване
  14. Присъединявам се към почитателите ти без ФБ профил.
    А подкрепата я имаш винаги :)

    ОтговорИзтриване
  15. Аз сега разбирам, че е имало конкурс, но дори и да знаех, нямаше как да гласувам. Нямам FB и не искам да си правя - не харесвам подобни сайтове. Благодарности за всичко, което си написал. Ако успееш да издадеш книга, със сигурност ще си купя повече от една бройка (за проятели). Това ще е моят "ответен жест".

    ОтговорИзтриване
  16. Чел съм всичко в блога ти. Защото ми харесва.
    Но дори и прав, прекаляваш с обидите към другите автори.

    ОтговорИзтриване
  17. Тимуре ,не бива да забравяме ,че издаването на книги и културата във всичките й разновидности като цяло е /шоу/бизнес и то не от днес или вчера ,а още от древността.Този бизнес е по нечестен и гаден от всички други бизнеси ,по нечестен дори и от бизнеса с дрога ... Най добрите примери в наши дни са в музиката и киното ,там борбата е жестока и продуцентите наливат/инвестират доста пари да наложат даден изпълнител ...Почти не се сещам за изпълнител ,който да е успял само заради таланта ,дори и групи като Бийтълс са стартирали благодарение на продуцент ,който ги вади от хамбургските бордеи от които нямаше да мръднат и на йота без него или друг продуцент ,който да ги лансира и наложи ...

    Таланта винаги е бил просто важно ,но недостатъчно условие за успех.Така е не само в изкуството ,но и в живота .Поне от това ,което съм чел от теб в професията където си "вадиш хлябът " не би постъпил по същият начин ,а би се възползвал от вратичките в регламента .Едва ли би оставил конкуренцията да се възползва от подобни похвати ,а ти да стоиш и гледаш отстрани ,защото не бил честно ,въпреки ,че законът/регламента не го забранява. Просто за теб не е било важно да спечелиш конкурса ,а за други хора е било важно заради финансова или не причина и са се възползвали . За теб вероятно е било за забавление участието в този конкурс ,а за другите е сериозно начинание ...
    capitalist

    ОтговорИзтриване
  18. Касчийски: По принцип и на ироничните ми разкази могат да се обидят много хора, но това не означава, че не трябва да ги пиша. Не виждам кое конкретно в тази статия не е истина - а че за някого истината била обидна, не е мой проблем.

    ОтговорИзтриване
  19. Много харесвам блога ти и те подкрепих във фейсбук. Бих те подкрепил и с купуване на книга, ако издадеш

    ОтговорИзтриване
  20. capitalist:Може би си прав. За мен беше важно не толкова да спечеля, колкото да оценя на каква популярност се радвам. Сега отчитам, че избраният начин е бил погрешен.
    ...А за някого е сериозно начинание и да проституира (физически или морално) - само погледнете платените под масата публикации, но просто аз мразя подобен подход. Просто не съм Албена Вулева.
    Но в друго не си прав - в основната си работа аз не допускам безогледност - например - дай днес да излъжем клиента и да му вземем парите, а утре - каквото стане...На някого може да му звучи странно или високопарно, но аз съм се убедил, че морала в бизнеса е една от най-добре изплащащите се инвестиции. Имидж не се гради чрез реклами с голи мацки по телевизията, както си мислят някои новоизпечени наши "бизнесмени".

    Бих разбрал човек, който е изтеглил заем, отпечатал с парите книгата си и после я предлага на улицата на минувачите. Дори бих поздравил подобен човек за смелостта. Но тук нямаме нищо подобно - всеки агитира познати да гласуват ЗА НЕГО ЛИЧНО, а не за НАПИСАНОТО ОТ НЕГО. А това мирише на политика с всичките й мръсотии, заради които досега не съм навлязъл в нея. В бизнеса и политиката има различни правила - писал съм го във форума на Кариери, не искам да се повтарям.
    Предлагам да прекратим дискусията, очевидно това беше един добър урок по българска реалност.

    ОтговорИзтриване
  21. Аз също съм от твоите фенове и те подкрепих, макар да бях с ясното съзнание,че конкурсите в България са опорочени и съжалявам за огорчението,което подобен род изяви нанасят на творческите личности като теб!

    ОтговорИзтриване
  22. Получило се е малко "Нищо не очаквах, но пак останах разочарован".

    ОтговорИзтриване
  23. Извинявай, че не е съвсем по темата, ама ме настъпи по мазола:

    Че случката е урок по реалност - да, но това "българска" отпред е излишно.

    Хората винаги гласуват за някого лично, а не само за написаното/направеното от него - трудно може да се разделят двете неща. Така е при всички хора, е на конкретно само при нас.

    ОтговорИзтриване
  24. както Лични финанси каза, и аз гласувах за теб без да си дам труда да разгледам произведенията на другите участници.
    колкото до издаването на книгата - сигурна съм, че много от нас биха дали пари за оформление и печат, ако решиш да издаваш нещо. да не говорим, че ще имаме уникално копие от лимитирания ти тираж :)))
    между другото, мортт (чийто блогов адрес бих могла да ти дам, ако те интересува), като сериозен почитател на хубавите преводи, отдавна се е отказал да използва Вузев като източник на преведени Пратчетови книги и със спомоществувателството на един любезен преводач, изобщо нямащ общо с издателството, си отпечатва определени бройки за лично ползване. би могъл да постъпиш по същият начин, а както казах - едва ли някой от нас би се отказал да подкрепи каузата. един вид предварително закупуване.
    но каквото и да решиш, надявам се, че ще имаш успех и скоро ще те четем и в хартиен формат.

    ОтговорИзтриване
  25. Порочната практика на интернет избирането на каквото и да било е ясна. Едни хора дават награда на човека, който може да ангажира възможно най-много други хора да посетят страницата.
    В случая важно е повече хора да харесат фейсбук-страницата.
    В други случаи е важно да се пратят повече смс-и.
    Никой не говори за обективност. (Някаква)обективност се постига с компетентно, непристрастно жури.

    Просто следващия път не се ангажирай с циркове, а си вземи няколко почивни дни и обиколи издателствата.

    И все пак не обиждай така общо другите участници, Някои от тях също пишат наистина хубаво.

    ОтговорИзтриване
  26. Много добре си ги описал нещата - те са си точно така, както си казал! :)
    От самото начало си ми бе ясна задкулисната игра, но с удоволствие си гласувах за теб, донякъде със съжаление, че те виждам редом с толкова много селски идиота.
    Сега се вече разбрах, какво те е накарало да участваш в този безумен конкурс.
    И знам, че един ден мнозина ще ти се радват така, както аз днес се радвам всеки един път препрочитайки Чудомир. :)

    ОтговорИзтриване
  27. Лични финанси: Личността не може да се отдели от "направеното" в политиката, не и в (истинското) изкуство. Естествено, песните на някой силиконки не са изкуство.
    Но не виждам кой и защо би харесвал (лека им пръст!) Христо Калчев или Станислав Стратиев само като хора, отделени от произведенията им. Вероятно само най-близките им хора.
    В политиката може да обещаеш "ще оправя нещата" и ще се намерят достатъчно наивници, които да ти повярват. В изкуството ако кажеш - "ще напиша страхотна книга" или "ще нарисувам шедьовър" - хората само съжалително ще свият рамене. Там нещата или се правят, или не.

    ОтговорИзтриване
  28. Касчийски: Мисля, че спорът ни е безсмислен, понеже той предполага момент на личен вкус, а и подозирам, че вие сте сред организаторите на конкурса, т.е. няма как да му дадете отрицателна оценка.
    Ето защо аз твърдя, че класираните в челото пишат боклук според МОИТЕ предпочитания и вкусове. Търсенето на книгите им на пазара ще покаже кой от нас е бил прав.

    А собственото си участие отчитам като много груба грешка - най-вече, понеже в него няма пазарен елемент - решават хора, които не влагат нищо от себе си. Това налага аналогията с политиката. Ако аз реша да издавам произведенията си, наистина ще заложа на пазарния принцип. Истината е, че не зная как се прави, но около мен има достатъчно хора, които бих могъл да попитам.

    А и го има основният проблем, за който вероятно всички са сетили - как да подпиша подобна книга? Ако е с "Тимур" и има успех, ще се чусвствам зле (и сега ми се случва пред мен да обсъждат този блог - доста положително, без да знаят, че аз съм авторът му).
    А ако подпиша с истинското си име, всички ще ме асоциират с героите ми и ще ме питат наистина ли съм ходил на тиймбилдинг на река Удавница или съм копал злато под Стара планина...Не виждам как в такъв случай ще си върша ежедневната работа.

    Винаги съм се пазил да не постъпвам импулсивно, но този път не успях:)))

    ОтговорИзтриване

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/