Агитация на чаша кафе

"Сижу, цай пью..."
Живея сам и обикновено прекарвам вечерите си доста скучно. Разнообразието се появява само когато наближат избори.

По-оня ден на вратата ми се позвъни. Когато отворих, видях млада жена с червена блузка.
- Здравей, другарю! – възкликна тя и ме помоли да й разреша да влезе и да ми обясни някои неща. Аз кимнах и отидох да направя кафе.
…Оказа се, че за всички проблеми на България били виновни някакви бивши ченгета, които сега си направили партия, а също така разни побеснели от алчност капиталисти, монархисти и дори фашисти. После тя ме погледна с надежда и предположи, че вече съм решил за кого да гласувам…

Оня ден на вратата ми пак се позвъни. Отворих и видях млада жена със синя блузка.
- Здравейте, господине! – усмихна се широко тя и ме помоли да я поканя, за да споделяла с мен нещо. Съгласих се и отидох да направя кафе.
…Нейната версия беше малко по-различна; за всички проблеми на България били виновни бившите комунисти, независимо в какъв цвят пребоядисани сега – червен, жълт или турско син. Жената изпи кафето, погледна ме очаквателно и уж между другото предположи, че нямам колебания за кого да гласувам…

… И вчера вечерта някой позвъни. Отворих и видях млада жена с доста прозрачна жълта блузка с избродиран гербер на нея.
- Здрасти, мат’риал!-поздрави ме весело тя и помоли да се съглася да я изслушам, за да ми се отворели още по-широко очите. Нямах нищо против и отидох да направя кафе.
…Сега пък разбрах, че за всички проблеми на България са виновни онези, които са ни управлявали допреди година – без разлика на цвят и вкус. Окрали всичко и за нас не останало. Докато ми обясняваше това, жената изпи кафето си, погледна ме внимателно и изрази надеждата, че през нощта ще сънувам премиера, а когато стане време за гласуване…

…Тази вечер отново се позвъни. Отворих и видях комшийката. Доколкото можах да забележа, беше без блузка под пеньоара.
-Здравей, Гошо! – каза тя и спомена, че нещо й било скучно сама, та ако съм бил съгласен да си поприказваме…Кимнах и отидох да направя кафе.
…Комшийката ми обясни, че всъщност всички проблеми на България били в отчуждението между хората и в липсата на топлота в отношенията между тях. После се поколеба за миг и добави и демографската криза.
Тя пи много дълго кафето си, накрая още по-продължително ме гледа с очакване, а после изведнъж стана и си тръгна. Когато стигна до вратата, внезапно се обърна и ме нарече „идиот”.

…Седя си сега в момента и още се чудя – тая пък за кого искаше да гласувам…?