понеделник, 15 ноември 2010 г.

„Стара планина” forever

На последната оперативка решиха, че фирмата се нуждае от няколко млади специалисти. Пуснаха обяви, но кандидатите, най-меко казано… И тогава оперативният мениджър Георгиев седна в колата си и отиде до университета. Понеже ставаше дума за престижна фирма, прие го лично ректорът.
- Трябват ми няколко дипломанти – обясни Георгиев – Развиваме се.
- Разбирам – кимна ректорът – мога да ви предложа няколко отличници от специалност „Стара планина”.
- От КОЯ специалност? – Георгиев бе сигурен, че не е разбрал добре.
- Ами въведохме такова обучение – там студентите изучават само неща, които впоследствие наистина ще им бъдат полезни…и по аналогия със саламите я кръстихме така. Нали разбирате - останалите са все едни ментета, колкото да оправдаем субсидиите.
- А тези, които завършат другите, какво ще… - започна Георгиев, но срещна предупредителния поглед на ректора и замълча. Обаче усети леко стягане в главата, затова просто благодари и си тръгна.

Седна в колата си и потегли по обратния път към фирмата. И изглежда се беше замислил по-дълбоко върху тази оригинална реформа в образованието ни, понеже видя стоп-палката едва на три метра пред себе си.

- Сержант Петров – представи се оня – вземете документите си и тези на автомобила и елате с мен.
Георгиев сви рамене - какво друго би могъл да направи? – и го последва. Радарът бе отчел двадесет километра над разрешеното.
- Четиридесет лева глоба и десет точки – осведоми го другият полицай – разпишете се тук.
- А не може ли „да почерпя”? – попита с надежда в гласа Георгиев – От сърце предлагам.
- Абе щом е от сърце …- започна оня, но изведнъж се сепна – Не може. Ние сме от новия отряд „Стара планина” - истински полицаи, не като ония дето…
„Без соя” – помисли си горчиво Георгиев, но не каза нищо, а се наведе и подписа.
Когато се изправи, усети че главоболието му се засилва.
И понеже беше вече на петдесет години, реши да не рискува и се насочи към кабинета на личния си лекар.

- О-о, началник – посрещна го весело оня – да не си я закъсал нещо? (Това беше любимият тъп въпрос на лекаря, сякаш Георгиев щеше да отиде да обсъждат ситуацията на пазара примерно).
- Да - призна оперативният мениджър. Имам упорито главоболие и то се засилва. Може да е просто от стреса, не знам – ти си специалистът.
- Така е – самодоволно кимна лекарят – Аз съм. Как искаш да те лекуваме?
- Ама нали точно ти трябва да кажеш…?
- Не, друго имам предвид – въведохме нов подход, „Стара планина” се казва. Струва доста по-скъпо, но няма да те размотаваме напразно насам-натам, а директно правим необходимото. Така че, ако теглиш чертата, излиза пак толкова, но икономисваш време и нерви.
- И соя – промълви Георгиев.
- Какво…А, да – шегичка. Значи, избираме качеството…?

…На връщане по пътя към фирмата Георгиев спря на една бензиностанция и си сипа от новия бензин „Стара планина” (без вода и неизвестни примеси), купи си вестник „Стара планина” (само реални новини, без платени статии и инсинуации), взе си цигари от същата марка, в които (колкото и странно да звучи) имаше тютюн, а не разни треволяци, дори се чу по мобилния с жена си. Тя го помоли на връщане от работа да купи бутилка хубаво вино и двамата да прекарат вечерта по „старопланински” –истински, без примеси с нежелан произход. Той обеща.

…А после дълго мисли с яд и горчивина в какво менте се е превърнал целият ни живот, та се налага да създаваме специален стандарт, който да ни научи да се държим нормално. Но после стигна до работата си, грижите го погълнаха и той скоро се успокои.

7 коментара:

  1. Толкова много истина, че боли.

    ОтговорИзтриване
  2. Готино, пич... Само дето управлението на нашата милиционерска република не е категория "Стара планина" , а "Банкя"... Жалко...

    ОтговорИзтриване
  3. "Нещо като приказка", дето го пусна в Кариери, е къде-къде по-готино!

    ОтговорИзтриване
  4. Да, но "Нещо като приказка" беше просто мой преразказ на съществуващо произведение (макар и от неизвестен автор) и не смятам, че е редно да го публикувам като своя творба тук.
    Съжалявам, понякога сигурно няма да е "готино", самият ни живот е такъв...И от ирония ме избива на сатира. А и по принцип всичко, което е писано специално за вестник "Сега" (както тази статия), е замислено да бъде със социално звучене и силно лимитирано като обем.

    ОтговорИзтриване
  5. Много добро :) Поздравления :)

    ОтговорИзтриване
  6. Лошото е, че сами създадохме тази ситуация.
    Всички сме тарикати, които непрекъснато се опитват да прецакат другия (разбирай и клиентите си) и ликуваме, когато успеем. Другата половина от времето си ползваме, за да се пазим да не бъдем прецакани.
    Животът се изкриви (дистортна като с уау-уау педал за китара) и сега се озъртаме като слепци кое е нормалното и си мечтаем за него.
    А за стоките на БГ пазара...който е работил в производствена фирма знае как е. Останалите по-добре да не научават.
    Тимуре, благодарско за текста.

    ОтговорИзтриване

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/