Кой ми открадна правилата?

Веднъж бях поканен да стана консултант по мениджмънт – физиономията ми е измамно интелигентна и хората се лъжат. И макар аз винаги да съм смятал, че ако умееш да правиш нещо както трябва - върши го и не давай акъл на другите, човекът бе помолил за посредничество мой добър приятел и нямаше как да откажа среща.
Отидох в офиса, запознахме се, седнахме удобно и аз попитах собственика къде вижда основните си проблеми.

„Ами, не са ми мотивирани хората. Плащам средната заплата за бранша, а непрекъснато бягат.”
Браншът обаче не беше космонавтика, а да речем – мебелен.

„Гарантирана заплата, с пълни осигуровки?”
„Е, чак пък гарантирана... Осигуровките са на минимална, няма аз само да храня държавата я. Остатъка им го давам на ръка.”
„Винаги на една и съща дата?”
„Почти. По принцип давам заплатите около десети, но ги бавя с няколко дни. Разбирате ли – искам да се създаде малко напрежение и да се уплашат – ще има ли пари или не. Да потреперят, така да се каже. После им ги давам.”
Пак добре, че не искаше да му принасят човешки жертви, но предпочетох да не коментирам.

„Както е било обещано?”
„По принцип – да. Обаче...”
„Обаче?”
„Абе нали ги знаете нашите работници – днес този се напил и не дошъл на работа, утре оня се зазяпал и развалил нещо ... та ги глобявам по малко.”
Последната дума бе казана почти скромно, за да се подчертае хуманизма на постъпката и че това се прави за едното възпитание на човека, а не за икономии от заплатите.

„Колко малко?”
„Ами решавам индивидуално – ако човекът е сериозен и видя, че съжалява, мога и да простя. Ако обаче е – извинете – някой тъпанар, може да загуби и половин заплата. А ако има и късмета това да се случи, когато вече някой друг ме е ядосал... Ами отнася го.”
И после – нашите бизнесмени не можели да оценят човека? Ето пример за тънко познаване на човешката душа – тъпанар си и толкова.

„А бонуси за резултати?”
„А, давам им там по двайсет лева за Коледа – да видят, че и аз съм човек. Само че не го оценяват – мислят, че съм длъжен, а това не е така. Правя го от добро сърце.”
Кимнах и приключихме с проблемите на мотивацията.

„ А как става движението на поръчките?”
„Как – обажда се клиента, пита – ние му даваме оферта, той поръчва, ние го правим и после се надяваме да плати навреме.”
„Кой изготвя офертите?”
„Имаме едно момче там ... то смята и ми дава калкулация. После аз решавам.”
„Решавате?”
„Ами да. Градът не е толкова голям, знаем се. Има хора с много пари. Ако от другите искам хиляда, от тях мога да поискам за същото хиляда и петстотин. Ще платят.”
Вечната дилема на родния бизнес - кой е по-балама.

„Но ако това се разчуе...?”
„Няма такава опасност. И да разберат, че са се минали, няма да се хвалят я - да им се смеят всички. Но секретарката ми пази копия от офертите, че веднъж един трябваше да плати, а ние не помнехме какво сме му казали като цена...”

„И после, когато някой потвърди, че приема офертата, тя се изпълнява в производството?”
„Да – тръгва си със съответната документация и я правим. Впрочем, сега като ме попитахте, тук има проблеми. Няколко пъти поръчките се загубиха из цеха.”
„Как така се загубиха?”
Без чувал разни истории за Бермудския триъгълник, но в наше родно предприятие…Очевидно извънземните прескачаха понякога и насам.

„Ами постъпват доста и по принцип трябва да вървят последователно. Обаче – нали знаете – на някои клиенти не им се чака много. А този брат на кмета, оня шеф на данъчното, другата главен счетоводител на банката, която ни дава кредити – няма как. Спираме останалите поръчки, за да дадем предимство на техните, случва се някой да забрави да предупреди бригадирите и ... търсим по половин ден из цеха докъде е стигнало нещо. Тоест, къде се намира физически.”
„Нямате ли оперативен мениджмънт?”
„Имаме, но са млади момчета – аз ги избрах такива – повече тичат и не са толкова лакоми за заплати. Но малко им е трудно да степенуват приоритетите, а се занимават с доста неща – и производство, и монтаж при клиента, и снабдяване, и какво ли не още... Та понякога се объркват.”
„Няма ли поне един от тях, който да им е началник и да координира?”

„Не, нарочно ги държа на еднакво ниво. Ако издигна някого, той ще си помисли, че е голямата работа, ще иска да му вдигна заплатата... Разбирате. Понеже аз съм управител, лично им разпределям задачите. Но пък често пътувам, та... стават грешки понякога.”
„Но в такъв случай – ако вие отсъствате по – продължително време, фирмата минава теоретично на автопилот, какъвто всъщност няма?”
„Е, не. Ако отсъствам дълго, идват от къщи жена ми или сина. Те, разбира се, не са съвсем в час с всичко, но пък имат авторитет. Особено жена ми – като викне, веднага всичко тръгва. Тя мен ме командва в къщи, че една фирма, ха – ха – ха...”
Ами да – започваш да крещиш и всичко се оправя. Дадох си сметка колко много не знам за мениджмънта.

„И вие смятате, че наемайки външен консултант.... Както и да е. Значи, това са основните проблеми?”
„Да. Разбира се – остава и главният – никой не спазва правилата.”
„Не спазва КАКВО?”
„Имам разработени подробни вътрешни правила за всичко – дисциплина, възнаграждения, оценка на хората, организация на производството и търговската дейност – на практика за всичко. Напечатани са с ей – такива големи букви, закачил съм ги навсякъде из фирмата, но... Или не четат, или просто не ги е грижа.”

„Да не ги е откраднал някой?” – попитах аз, но той не усети иронията.
„Как ще ги откраднат бе? Всяка сутрин секретарката ми минава навсякъде и проверява. Там са си, но проблемът е другаде. Виждате ли, българинът е изключително недисциплиниран човек и няма уважение към правилата. Ако работниците ми бяха немци например, сигурно нямаше да е така. Но явно ни било писано да се мъчим с тези тук... Хайде, вие сте човек с име и опит, сигурен съм, че можете да предложите някакъв план или програма как да променим всичко. Направете ми една разработка, ще я приложим и ще оправим всичко. А аз ще ви платя на база постигнатите резултати след промяната. Стискаме ли си ръцете?”

Дали ги стиснахме или не е отделна история. Но когато чета как известни ( и недотам ) консултанти се хвалят как отишли, видели, променили – винаги се питам – на кого да вярвам? На това, което виждам около себе си или...?
Обаче - ако сам не се похвалиш, кой ще те наеме?

Но може и да греша, консултантският ми опит е малък, не следя специализираните разработки и изобщо - не го умея това с крещенето.
Но се оправям някакси и без него.

Много ми се иска да напиша, че това е измислена история, но - не мога.