събота, 2 април 2011 г.

Кой ми открадна правилата?

Веднъж бях поканен да стана консултант по мениджмънт – физиономията ми е измамно интелигентна и хората се лъжат. И макар аз винаги да съм смятал, че ако умееш да правиш нещо както трябва - върши го и не давай акъл на другите, човекът бе помолил за посредничество мой добър приятел и нямаше как да откажа среща.
Отидох в офиса, запознахме се, седнахме удобно и аз попитах собственика къде вижда основните си проблеми.

„Ами, не са ми мотивирани хората. Плащам средната заплата за бранша, а непрекъснато бягат.”
Браншът обаче не беше космонавтика, а да речем – мебелен.

„Гарантирана заплата, с пълни осигуровки?”
„Е, чак пък гарантирана... Осигуровките са на минимална, няма аз само да храня държавата я. Остатъка им го давам на ръка.”
„Винаги на една и съща дата?”
„Почти. По принцип давам заплатите около десети, но ги бавя с няколко дни. Разбирате ли – искам да се създаде малко напрежение и да се уплашат – ще има ли пари или не. Да потреперят, така да се каже. После им ги давам.”
Пак добре, че не искаше да му принасят човешки жертви, но предпочетох да не коментирам.

„Както е било обещано?”
„По принцип – да. Обаче...”
„Обаче?”
„Абе нали ги знаете нашите работници – днес този се напил и не дошъл на работа, утре оня се зазяпал и развалил нещо ... та ги глобявам по малко.”
Последната дума бе казана почти скромно, за да се подчертае хуманизма на постъпката и че това се прави за едното възпитание на човека, а не за икономии от заплатите.

„Колко малко?”
„Ами решавам индивидуално – ако човекът е сериозен и видя, че съжалява, мога и да простя. Ако обаче е – извинете – някой тъпанар, може да загуби и половин заплата. А ако има и късмета това да се случи, когато вече някой друг ме е ядосал... Ами отнася го.”
И после – нашите бизнесмени не можели да оценят човека? Ето пример за тънко познаване на човешката душа – тъпанар си и толкова.

„А бонуси за резултати?”
„А, давам им там по двайсет лева за Коледа – да видят, че и аз съм човек. Само че не го оценяват – мислят, че съм длъжен, а това не е така. Правя го от добро сърце.”
Кимнах и приключихме с проблемите на мотивацията.

„ А как става движението на поръчките?”
„Как – обажда се клиента, пита – ние му даваме оферта, той поръчва, ние го правим и после се надяваме да плати навреме.”
„Кой изготвя офертите?”
„Имаме едно момче там ... то смята и ми дава калкулация. После аз решавам.”
„Решавате?”
„Ами да. Градът не е толкова голям, знаем се. Има хора с много пари. Ако от другите искам хиляда, от тях мога да поискам за същото хиляда и петстотин. Ще платят.”
Вечната дилема на родния бизнес - кой е по-балама.

„Но ако това се разчуе...?”
„Няма такава опасност. И да разберат, че са се минали, няма да се хвалят я - да им се смеят всички. Но секретарката ми пази копия от офертите, че веднъж един трябваше да плати, а ние не помнехме какво сме му казали като цена...”

„И после, когато някой потвърди, че приема офертата, тя се изпълнява в производството?”
„Да – тръгва си със съответната документация и я правим. Впрочем, сега като ме попитахте, тук има проблеми. Няколко пъти поръчките се загубиха из цеха.”
„Как така се загубиха?”
Без чувал разни истории за Бермудския триъгълник, но в наше родно предприятие…Очевидно извънземните прескачаха понякога и насам.

„Ами постъпват доста и по принцип трябва да вървят последователно. Обаче – нали знаете – на някои клиенти не им се чака много. А този брат на кмета, оня шеф на данъчното, другата главен счетоводител на банката, която ни дава кредити – няма как. Спираме останалите поръчки, за да дадем предимство на техните, случва се някой да забрави да предупреди бригадирите и ... търсим по половин ден из цеха докъде е стигнало нещо. Тоест, къде се намира физически.”
„Нямате ли оперативен мениджмънт?”
„Имаме, но са млади момчета – аз ги избрах такива – повече тичат и не са толкова лакоми за заплати. Но малко им е трудно да степенуват приоритетите, а се занимават с доста неща – и производство, и монтаж при клиента, и снабдяване, и какво ли не още... Та понякога се объркват.”
„Няма ли поне един от тях, който да им е началник и да координира?”

„Не, нарочно ги държа на еднакво ниво. Ако издигна някого, той ще си помисли, че е голямата работа, ще иска да му вдигна заплатата... Разбирате. Понеже аз съм управител, лично им разпределям задачите. Но пък често пътувам, та... стават грешки понякога.”
„Но в такъв случай – ако вие отсъствате по – продължително време, фирмата минава теоретично на автопилот, какъвто всъщност няма?”
„Е, не. Ако отсъствам дълго, идват от къщи жена ми или сина. Те, разбира се, не са съвсем в час с всичко, но пък имат авторитет. Особено жена ми – като викне, веднага всичко тръгва. Тя мен ме командва в къщи, че една фирма, ха – ха – ха...”
Ами да – започваш да крещиш и всичко се оправя. Дадох си сметка колко много не знам за мениджмънта.

„И вие смятате, че наемайки външен консултант.... Както и да е. Значи, това са основните проблеми?”
„Да. Разбира се – остава и главният – никой не спазва правилата.”
„Не спазва КАКВО?”
„Имам разработени подробни вътрешни правила за всичко – дисциплина, възнаграждения, оценка на хората, организация на производството и търговската дейност – на практика за всичко. Напечатани са с ей – такива големи букви, закачил съм ги навсякъде из фирмата, но... Или не четат, или просто не ги е грижа.”

„Да не ги е откраднал някой?” – попитах аз, но той не усети иронията.
„Как ще ги откраднат бе? Всяка сутрин секретарката ми минава навсякъде и проверява. Там са си, но проблемът е другаде. Виждате ли, българинът е изключително недисциплиниран човек и няма уважение към правилата. Ако работниците ми бяха немци например, сигурно нямаше да е така. Но явно ни било писано да се мъчим с тези тук... Хайде, вие сте човек с име и опит, сигурен съм, че можете да предложите някакъв план или програма как да променим всичко. Направете ми една разработка, ще я приложим и ще оправим всичко. А аз ще ви платя на база постигнатите резултати след промяната. Стискаме ли си ръцете?”

Дали ги стиснахме или не е отделна история. Но когато чета как известни ( и недотам ) консултанти се хвалят как отишли, видели, променили – винаги се питам – на кого да вярвам? На това, което виждам около себе си или...?
Обаче - ако сам не се похвалиш, кой ще те наеме?

Но може и да греша, консултантският ми опит е малък, не следя специализираните разработки и изобщо - не го умея това с крещенето.
Но се оправям някакси и без него.

Много ми се иска да напиша, че това е измислена история, но - не мога.

24 коментара:

  1. не мога да повярвам ,че не е измислена ха-ха-ха, ужас, понякога действителността явно е нещо страшно:)

    ОтговорИзтриване
  2. колко много навсякъде е така... :(

    ОтговорИзтриване
  3. Хах! Браншът е сменен. Аз този управител го познавам. :-)

    ОтговорИзтриване
  4. За голямо съжаление и У наше село е така :((

    ОтговорИзтриване
  5. Чудесно написано и за жалост - достоверно :)

    ОтговорИзтриване
  6. @Ники
    И аз го познавам този управител. И другите двама преди него също :))

    ОтговорИзтриване
  7. Поздравления, страхотен стил на писане.
    А и това си е самата истина.
    Продължавай в същи дух.
    Аз съм ти фен.

    ОтговорИзтриване
  8. Въпрос, от чисто любопитство: как се развиха нещата в последствие? Надявам се отговора да е отново под формата на публикация в блога Ви.
    Поздрави :)

    ОтговорИзтриване
  9. Впоследствие? Опитах се да помогна на човека със списък съвети (безплатни), които той не изпълни. Вместо това избра самоубийствена тактика - опита се да гравитира около много могъща наша групировка с надеждата да им стане партньор, те го използваха известно време, а после го изхвърлиха. Оттогава фирмата е на ръба на оцеляването, а може би вече и под него - не поддържам връзки с тях.

    ...Впрочем, по онова време те направили мебели за един свещеник, а той "платил", като отишъл да изгони злите духове или нещо подобно...Дето се вика, лудите нямат почивен ден. Обаче каквито мебелите (направили ги от недобре изсушен материал за по-евтино и те се изкорубили), такава и службата - целият висш мениджмънт си е още там. А то от тях по-големи дяволи май няма.

    ОтговорИзтриване
  10. Балкански синдром. :)
    Може би е трябвало да дадете съзетите срещу заплащане. Нали знаете "Пениш се нешениш, ке те ям. Пари съм давал."

    ОтговорИзтриване
  11. Същата ситуация е особено характерна за туризма - непрекъснато се коментира лошото качество на продукта, липса на кадри, неквалифициран персонал, нужда от "внос" на служители от Виетнам и прочее.

    Изглежда на никой работодател не му минава през ума, че вината за проблемите в бизнеса му може да е негова.

    ОтговорИзтриване
  12. Това или е някой от моите клиенти, или един мой бивш работодател. Или всяка втора българска компания :))))

    ОтговорИзтриване
  13. "Вечната дилема на родния бизнес - кой е по-балама."

    Това ми напомня на тактиката за учене в университета. Търсиш как да минеш напряко до целта, как да прецакаш системата, и влагаш сума ти усилия и време да пишеш пищови. А за същото време можеше да се подготвиш нормално.

    ...ама ти да не си балама да направиш нещо правилно, като около тебе всички са "големи хитреци" :))

    ОтговорИзтриване
  14. До Лични финанси:

    Споко вече пищовите ги продават готови - хората не се морят толкова :)))

    Fenix_rises

    ОтговорИзтриване
  15. Блестящо описание на УРЧР по български :)

    ОтговорИзтриване
  16. В представите ми това е описание на голяма част от българския бизнес. Друга голяма група са фирмите на държавни служители на управленски позиции, създадени с конкретната цел да се откраднат пари. Трета голяма група са фирмите създадени от бивши комунисти/агенти на ДС с раздадените им държавни пари след 10/10/89. Вярвам, че тези изброени категории описват 90% от българския бизнес.

    ОтговорИзтриване
  17. Здравейте,
    извинявайте че не пиша по темата, но имах нужда да споделя с някой.
    Напоследък отделите човешки ресурси не пишат писма за обратна връзка, защото са претрупани с работа и тази сутрин много се изненадах когато получих писмо.
    subject:rejection letter,
    а в съдържанието ми обясниха че, някакъв комитет не е одобрил кандидатурата ми и ако искам за в бъдеще да кандидатствам за позиции
    "that you are qualified for"-))))))))
    Да и аз смятам че изпълнителния им директор е дебел, какво да му напиша да отслабне ли?примерно.Определено лицемерните ги харесвам повече-)))

    ОтговорИзтриване
  18. Анонимен: Не слагай знак за равенство между външността и качествата на човека. Това, че директорът и е "дебел" (по-скоро - с наднормено тегло), не означава, че е глупав или непригоден за позицията. Както и не означава, че ако го заменят с някой манекен, последния ще се справя по-добре.
    Въпрос на личен избор е, но аз харесвам повече прямотата в служебните отношения.

    ОтговорИзтриване
  19. Здравейте,
    благодаря, че ми отговорихте!Наистина външния вид няма нищо общо с качествата на човека, не дадох хубав пример. Имах предвид, че тона на писмото е много краен и назидателен. Ако не ме поканят на интервю, аз сама ще се сетя че не са ме сметнали за подходяща, нали затова има подбор на персонала. Те какво очакват да получат само една перфектна автобиография ли? и това е въпрос на гледна точка, както казват в битиви-)))освен това, аз може да не съм подходяща за позицията, но може да съм им клиент- вече не съм. Мисля че е излишно да си назидателен, дали някой е подходящ или не, е въпрос на лична преценка.

    ОтговорИзтриване
  20. Страхотна тема. Кой пише правилата? Трябва да са писатели, които описват абстрактна средностатистическа идеална ситуация. Това върши ли работа на някого или се пише само за ориентир? Може би поради нужда от единни критерии за определяне на резултатите и ефективността на дейностите и методите, които са използвани, се създават наръчници, които никой не чете, защото не разбира, не може реално да приложи?
    Кой чете учебника, когато поправя разваления си уред?
    ОТ КАКВИ ПРАВИЛА СЕ НУЖДАЕМ? КОЙ Е В СЪСТОЯНИЕ ДА ГИ НАПИШЕ?

    ОтговорИзтриване
  21. Първата грешка, която правят родните бизнесмени, е че влизат в дълбоки води, без да имат реални знания как се прави бизнес. Голяма част от тях /според статистиката/ са хора със средно образование. Вторият проблем е, че пазара е много динамичен, не прилича на този западен модел, който се изучава в университетите. Имаме отделни проучвания, които не са свързани изцяло с конкретните реалности и не могат да бъдат картина на случващото се у нас.
    Друг проблем са ниските заплати и лоша мотивация на работниците. В България трудът като цяло е ниско ефективен. Много фирми пускат на пазара продукт с отлични качества, той започва да се харчи, но не след дълго собственикът на фирмата започва да строи замъци, да купува имоти, изпраща децата си на скъпо обучение в чужбина. Това са оборотни пари, с които той трябва да развива бизнеса си. След това, за да навакса, родният бизнесмен започва да икономисвва от опаковката, грамажа, понякога и от материала, които влага в продукта. Качеството пада, идва някои друг по същата схема и т.н.

    ОтговорИзтриване
  22. Отлично описано! В тази връзка, в книгата на Юлиан Генов "Защо толкова малко успяваме", същите неща са също прекрасно описани и в допълнение са анализирани през призмата на антропологични теории.

    Като споменавам Юлиан Генов, се изкушавам да попитам Тимур, защото предполагам е осведомен, какво мисли за Прософт, като организационна структура. Въпросът ми в никакъв случай не е клюкарски. Просто не ми се връзва как написването на една такава забележителна книга (това го казвам сериозно, без ирония, за мен книгата е забележителен труд в много отношения и тепърва предстои да се чете и коментира задълбочено от нашите теоретици на мениджмънта) не съответства на това, което се говори за Прософт и въобще за мащаба на развитие на тази фирма. Също мисля, че Юлиан Генов присъстваше в криминалните хроники, ако не се лъжа, беше удрял бременна жена с бухалка, заради спор за паркиране. Възможно ли е един същи човек да бъде мутра и да напише такава книга?

    ОтговорИзтриване
  23. Много интересна и поучителна история, върху която нашите мениджъри, които я прочетат, трябва да се замислят доста сериозно.

    ОтговорИзтриване
  24. Има хора говорят как предприемачите строят замъци, ходят на пътешествия и т.н. Това често са само фантазии на работниците, реалността е по-неприятна. Всичко описано в статията е много точно и лично съм го наблюдавал. Причините са комбинация от лоша подготовка на шефа, липса на оборотни пари, изключително лошо подготвени работници с мизерна заплата (двете имат връзка разбира се) и най-вече ужасно изкривен пазар. Поръчки не се печелят с добри оферти а от "правилни" хора, 90% от стоките от "производители" са всъщност поръчани в контейнер от Китай боклуци. И тук не става въпрос винаги да минаваме "тънко" - просто честният труд, заплати и продажби не са конкурентни в България. Но винаги има поне два изхода - Терминал 1 и 2.

    ОтговорИзтриване

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/