Как да станем предпочитана туристическа дестинация

Има доста мнения по въпроса – да намалим ДДС  за туризма (сякаш той и без това не е най-ниският у нас), да се надяваме бунтовете в арабския свят да продължат поне десет години, да предлагаме повече развлечения… Впрочем, това, последното, май вече сме го направили.

… Минавали ли сте скоро през Велико Търново? Хубав град, стара столица, има какво да се види. Царевец, Трапезица… и някои други неща. Впрочем, точно за тези „други неща” ми е думата.

Едно от най-интересните неща за туриста във Велико Търново е Самоводската чаршия – малък оазис на самобитни (и недотам) майстори, чрез изкуството на които можеш да се докоснеш до различни мигове от историята ни. Нищо лошо, напротив – интересно и поучително. Обаче…
Някои туристи имат лошият навик да се придвижват с леки коли. Само че с джип е безопасно да ходиш на лов за лъвове, в други случаи возилото изобщо не помага, а дори напротив – генерира допълнителни емоции.

Смята се, че в София например било трудно да намериш място за паркиране и това се изтъква като важен недостатък на столицата ни. Не споря, така е. За сметка на това във Велико Търново места за паркиране колкото щеш. Едно от тях е малко площадче точно в началото на въпросната чаршия.
Както казахме в началото, туристът обича да му е интересно и да изпита неща, за които после дълго да разказва. В случая общинската управа се е погрижила добре за това.

Площадчето е малко, наклонено и обявено за паркинг. Дори има две табели, които (ако ги прочетеш), те предупреждават, че паркирането е платено и на нарушителите се поставят скоби. Изглежда честно, но не е. Понеже табелите са поставени по особен начин – лявата е ребром към влизащите в паркинга шофьори и убягва от вниманието им. Дясната е точно насреща и няма как да не бъде забелязана, затова… просто я обръщат обратно. „Вятърът”, обясни ми весело мургавият продавач на талони. Само че кой знае защо, всеки път, когато мина през Велико Търново (обичам да обядвам в „Щастливеца”), вятърът все духа на поразия и табелата е обратно, така че да не се вижда написаното на нея.  Веднъж за едното шоу накарах циганина да я сложи правилно и когато се отдалечих, внезапно се извърнах – и го видях отново да се прави на „вятъра”.

А през зимата, когато табелата замръзва към оста си и няма как да бъде въртяна, пред нея просто спират един камион. Общински, разбира се. Стои винаги така, че да я закрива.

Ако обаче туристът се случи някой по-прецизен човек и вземе, че отиде от другата страна на табелата, за да разбере какво пише на нея (народ всякакъв, има и любопитни) – и за това е помислено – щом човек излезе от колата си, циганинът с талоните се втурва в обратната посока. Ако не успее да избяга, се крие зад близката будка. Аз веднъж го подгоних и въпреки петдесетте си години успях да го уловя, само за да чуя, че той отговарял и за един друг паркинг, така че… Обаче аз си го държах и леко тръскайки го, все пак настоявах да ми обясни защо бяга от мен. То не че не съм страшен, но чак толкова… Очевидно обаче общината не изпипва нещата добре откъм версиите и човекът, уплашен, накрая ми заяви, че му били наредили да не досажда на хората! Види ли ги, просто да бяга - което той и правеше.

Впрочем, дебнещата наблизо кола на полицията (общинска или национална – не зная, който не го мързи, може да провери) също не иска да досажда на хората. Щом туристът в недоумение се отдалечи - няма на кого да си плати - полицаите му слагат една скоба и пак се скриват. В началото се опитваха да държат там и „паяк”, но после минаха на принципа на тотото – „малки суми, но редовно”.

Абе малки, малки – шестдесет лева. Е, ако искаш „да почерпиш” или ги заплашиш с пресата, цената пада. Долната граница е десет лева, но само ако почнат да се събират зяпачи и има риск капанът да се разкрие.
Естествено, всичко това не се прави, за да се пълни някакъв си общински бюджет или нечий джоб, а само от грижа за туриста – да преживее нещо неповторимо, което после дълго да разказва. И бъдете сигурни – повечето го правят. Търновци осъзнават дълга си пред гостите на града и са готови на всичко за тях, без капка егоизъм – ето защо на описания паркинг има и коли с местни номера, но на нито една от тях няма скоба. Не че си плащат – както споменах, циганинът бяга много бързо и не е по силите на всеки да го стигне – просто това е едно негласно споразумение между общината и населението на града, за да се осигури търпимостта му.  А другите? Ами те за това са дошли, да харчат пари, хайде да им помогнем и т.н.

Връщам се към въпроса от началото – как да станем предпочитана  дестинация? Много просто – като престанем да гледаме на туриста като на комшийска кокошка, случайно прескочила плета ни. Ако не можем да й откъснем главата – поне ще я оскубем. Тя после така и така няма да направи грешката да дойде пак.

Подобно мислене не се лекува чрез промяна на размера на данъка. Още повече пък, когато се поощрява от управляващите (понеже ако кметът не знае какво се случва в града му – що за кмет е тогава?А ако знае и си мълчи, понеже…. Решете вие кой е по-вероятният вариант).

…Наскоро прочетох, че Велико Търново се канело да става (може вече и да е станало) културна столица на нещо европейско. Не разбрах обаче въпросният паркинг включен ли е в програмата и ако да – кое точно му е културното. Понеже според мен това си е жива байганьовщина.

А по ирония на съдбата отсреща е ресторантът „Щастливеца” и може би духът на Алеко тъжно гледа колко безсмъртен е героят му….

(Ако сред читателите ми има жители на въпросния град, бих желал да ги помоля да изпратят тази статия на общинарите там, за да видим реакцията им – може пък и наистина да не знаят хората какво се случва в града им. Да речем – улисани от работа в полза на обществото, не са забелязали или нещо такова. Обещавам да повярвам.)