Командо

…Лежим с колегите на склона под жарките лъчи на слънцето и чакаме. Предстои поредната ни смела акция, понеже бъдещето на човечеството е в опасност.

Чакаме да пристигне поддържащата авиация – всякакви там „кобри”, „пепелянки”, усойници” – абе, каквото пратят. Отначало бяха обещали и няколко оръдия, но някаква мутра довечера празнувала рождения си ден и – салюти, това онова - та решиха, че уж без артилерия било по-безопасно.

Може и така да е – на склона отсреща са се окопали колегите. Руснаците си имат спецчасти „Алфа”, а ние сме „Бета 1.0”. От другата страна на долината са „Бета 2.0” и „Бета 3.0” и шефовете решиха, че ако имаме оръдия, като нищо ще се изтрепем взаимно, докато се разбере кой коя версия е. Впрочем, недоброжелателите понякога се подиграват и ни наричат „Отворен код”, понеже всеки може да си прави с нас каквото си иска – пращат ни да ловим цигани, които продават на пазара пиратски дискове (оттам произлиза и името CD-ROM), да дежурим пред баничарници (понеже всяко крупно състояние у нас било натрупано чрез икономии от закуски) – там се редуваме с колегите от НАП, да се борим с визуалния тероризъм… Преди месец някакъв враг на демокрацията написал на фасадата на един блок : „Обичам родината, но мразя държавата”. Е, това не е ли опасна пропаганда? А в блока живее известен политик. Та – пратиха ни да замажем надписа, а за по-сигурно – и да направим външна изолация на фасадата. Не разбрах какво общо има последното с националната сигурност, но заповедта си е заповед – спуснахме се с въжета от покрива и мазахме цял ден с мистриите. Автоматите малко ни пречеха, а с маските приличахме на нинджи, та се събраха всички деца от квартала да ни гледат – дори ни носеха вода понякога да правим разтвора. Почти като навремето на Шипка, но опасността за демокрацията бе отстранена.

 …Лежим под слънцето и чакаме сигнал за атака. Авиацията още я няма и започваме да се съмняваме нещо – дали с тези нови цени на бензина няма да решат, че участието нa хеликоптери ще излезе прекалено скъпо и… А „кобрите” на газ не могат да летят – пробвахме веднъж, но се премятат като калинки. Така че можем само да се надяваме да е останало нещо в специалния резерв.

Признавам си – малко ме е страх. Така е преди всяка акция и колкото по-скоро се започне, толкова по-добре. После вече не мислиш. Е, да – по тази причина понякога стават грешки, но такива няма само в американските филми. И Рамбо ако имаше десет началници, които не могат взаимно да се търпят – едва ли щеше до оцелее до края на първата серия, та какво остава за нас.

 …Лежим под палещите лъчи на слънцето и се опитваме да не мислим за предстоящата битка, а за по-възвишени неща. Единият ми дядо е руснак и ми е разказвал как през цялата война носел в джоба на гимнастьорката заявление: „Ако загина, моля да бъда считан за комунист…”. Това ми хареса и аз също написах на един лист – „Ако недай боже ме утрепят, да знаете, че съм привърженик на…” Само че партиите се сменяха една след  друга и след година управление всяка доказваше, че само пълен идиот може да си помисли да мре за нея. Така че аз изхвърлих няколко листа един след друг и накрая се спрях на формулировката: „Ако ме убият, да знаете, че гроздовата е скрита зад рафта в мазето”. Мисля, че така най-добре изпълнявам дълга си към бъдещите поколения.

 …Лежим на склона, а долу е врагът. Не го мразим – чувствата пречат да се концентрираш, просто си вършим работата. Мъчно ми е само, че ги няма американските другари – когато се скарат двама муджахидини в Афганистан кой на кого издоил козата, ние веднага тичаме да ги разтърваваме рамо до рамо с янките, а сега, при условие, че на карта е поставено бъдещето на родината, колегите си пасуват. Уж тренирали тайно за Либия, дрън-дрън… С воините на аллаха всеки може да се бие, това все пак са хора, а тук… Тук ние сме сами.

 …В този миг чуваме рева на хеликоптер и леко се приповдигаме – почва се. Напомням – ако стане нещо непредвидено – в мазето, зад рафта. Петгодишна, двойнопрепечена. Е, хайде, сбогом  – всеки момент ще…

 Само че хеликоптерът не е „Кобра”, а обикновен правителствен. От него слиза един заместник-министър, поздравява ни и повтаря задачата:

-   Та, значи, момчета – стадото е долу. Двадесет крави и един бик. Старичък е вече, но понякога боде. Съмняваме  се, че сред добичетата има болни от шап, но ветеринарния го е страх от бика и не иска да слезе да провери. Така че – напред и господ да ви пази!

После човекът се качва обратно в хеликоптера и отлита, а ние се изправяме, вдигаме автоматите и се втурваме надолу…

 …В случай, че някога решите да филмирате подвизите ни, моля – опитайте се да уредите мен да ме играе Сталоун. Ако много се дърпа, кажете му за ракията. На италиански е „грапа”, петгодишна.

Няма начин да не се съгласи.