Дядовата ръкавичка

Тръгна дядо… е, не за Златица, това е съвременна приказка. Отиваше да открие поредния участък от магистрала или някой друг обект с национално значение.

И докато махаше през прозореца на екзалтираната тълпа, ръкавицата му падна и се загуби.

Кортежът отмина, а ръкавицата остана да лежи на пътя. Скоро покрай нея мина Кума Лиса – рижа, рижа, та чак червена. Спря се, мушна муцунка вътре и възкликна:

- Я каква хубава и топла ръкавичка! Ако взема да се мушна тук, може да изкарам чак до пенсия. Меко, удобно…

И влезе вътре.

Малко по-късно по пътя се зададе Кумчо Вълчо – сив, сив, та чак син. Видя ръкавичката и спря до нея. Огледа я и въздъхна:

- Ех, каква хубава ръкавичка… И топла. Що не взема да се пъхна вътре аз – така де, уморих се вече да обикалям насам-натам и да вия срещу … луната примерно. А тук ще се отдам на заслужена почивка и изобщо…

- Не може, понеже вече е заета – обади се отвътре Лиса.

- О-о, кумице, не така, не така – разсмя се Вълчо – Нали знаеш, че ние с теб враждуваме само в детските приказки, но дойде ли време да се дели нещо…Я се посмести малко.

И вълкът също влезе вътре.

След малко пристигна и Зайо Байо, видя ръкавичката и подскочи:

- Я! Точно такава ръкавичка си търсех – да се сгуша в нея. Голям късмет. То тъкмо и зимата идва, да съм на топло, че то в гората…

- Я да се махаш оттука – изръмжа отвътре вълкът – Ако изляза, само на късмет ще ми станеш.

- Ама не може така… - проплака заекът – тя, ръкавичката, е на татко – аз си я познах. Веднага да си ми я върнете, иначе ще се оплача на страсбургските ловци и ще видите вие тогава…

Лисицата и вълкът не разбраха за кого точно става дума, но се уплашиха и пуснаха и заека вътре.

А малко по-късно земята се разтресе – идваше Баба Меца – голяма и с ей-такива бицепси. Като я видеха, животните много се плашеха и бързаха да се скрият някъде, затова зад гърба й я наричаха „полицаят на гората”.

- Охо, каква хубава ръкавичка…- ухили се Меца – Че и кафява като мен, ще ми прилича и ще ми подобри имиджа.

- Обаче вече е заета – обади се някой отвътре, без да си каже името – Да си дошла по-рано.

- Ей, ей… - престори се на сърдита Меца – ще рече човек, че не живеем в една гора и не сме израсли заедно. Я се посместете малко, че да не взема да предизвикам преждевременни…спорове.

Животните вътре си дадоха сметка, че на Меца й е много голям рейт… пардон, авторитета - и й направиха място.

Скоро в ръкавичката стана топло и весело – и никое от животните вътре не се интересуваше дали навън е студено или някой гладува. Впрочем, така е винаги, когато се оформи добра компания – много приятно, искам да кажа.

…Вечерта дядо се прибра уморен в къщи. Сипа си едно уиски и се изтегна пред телевизора, за да види дали ще го покажат.

- Колко ръкавички загуби днес? – попита го без особен интерес бабата.

- Доста – въздъхна дядо.

- Не че ти се меся – предпазливо започна баба – обаче Мони (това беше внучето им, което наскоро се бе върнало от Щатите) каза, че ако я караме така, скоро няма да имаме пари за повече ръкавички…

- Остави го ти Мони – вятър го вее него на бял мустанг… Избори идат и хората трябва да са на топло и доволни.

Ако не всички, то поне познатите ни от приказките герои. Какво да го правиш – вдетини се тоя народ – и това си е…

А после дядо отново се втренчи в телевизора, за да преброи колко пъти ще го покажат за една вечер…

(Всяка прилика с държавните бордове е – естествено – напълно случайна…)