Вирусът

Вярно, свинският грип не е за подценяване, но има и по-лошо...

...В понеделник сутринта Мимето, секретарката на директора, реши както обикновено да почисти компютъра си. Взе един мек парцал, забърса монитора, а после се наведе под бюрото. И докато чистеше корпуса, одраска леко пръста си на един остър ъгъл.
В резултат на това един от най–опасните компютърни вируси влезе в кръвта й.

Мимето се изправи, замисли се за миг, а после бързо отвори всички всички прозорци в стаята. После усети вътрешна необходимост да изпрати някому спам, ето защо влезе при шефа и го попита не се ли нуждае от виагра и не иска ли да си увеличи какво беше там…?

Отначало директорът бе леко шокиран – все пак, досега отношенията им си оставаха чисто служебни. Но той никога не беше се страхувал от предизвикателствата на живота, затова стана, отиде до нея и я целуна. По този начин се зарази и той.

Вирусът атакува дълбоката му памет и директорът за миг забрави, че е женен. После обаче инфекцията бързо се разпространи и в оперативната, парализира я и той просто глуповато се усмихна, седна зад обратно зад бюрото и весело посъветва Мимето на кои евромачове да заложи.

При нея пораженията не бяха толкова тежки - все пак, по-нова версия – та тя кимна и тръгна да търси букмейкърски пункт, кихайки шумно в коридора и заразявайки всички по пътя си.

В резултата на това главната счетоводителка престана да си скубе косата как да вържат бюджета за месеца, а най-после отговори на настоятелните писма на доктор Бакаре Тунде от Нигерия и изяви горещо желания да му помогне да спасят онези двадесет милиона долара, които чакали в една местна банка. Изпрати пълна информация за всички фирмени сметки и въздъхна доволно с чувство за изпълнен дълг.

Началникът на производството насочи вниманието си към периферните устройства, които иначе просто се мотаеха в цеха - и ги подложи на такова натоварване, че малко остана процесорите им да изпушат. Но пък най-после успяха да наваксат изоставането в плана.

Търговският мениджър се превърна в истинско adware и засипа клиентите с толкова оферти, че накрая на тях им писна и направиха достатъчно поръчки, за да осигурят завода с работа за две години напред.

Незасегнат остана системния администратор – той още не беше изтрезнял от купона от предишната вечер и вирусът не успя да се пребори с ракията в кръвта му. Та, като видя какво става, човекът се хвана за главата и почна да търси в мрежата решение.

...На следващия ден той доведе във фирмата известния народен лечител дядо Нодьо – стар човек, роден още през 32–ра година. Той сложи очилата си, огледа сканиращо наоколо, извади почистващите си инструменти – дебела тояга и торба с чесън – и пристъпи към действие. Справи се за два дни – все пак беше нелицензирана версия, нямаше си диплома. Но накрая излекува всички.

...Сега фирмата прилича малко на секретна биолаборатория - всички с маски и ръкавици. Но такa ще е, щом директорът не разрешава да се пие алкохол на работното място – просто няма друг начин.