вторник, 3 ноември 2009 г.

Диктатурата на мнозинството

Казват, че преди да умре, змията хапела най–силно; дали е така, не знам, но – че приема налудничави закони, се убедих на собствен гръб.
Нали сте чували за така наречения „Закон за етажната собственост”? Ако не сте, искрено ви завиждам. Понеже аз попаднах под ударите му.

Събра ни бай Иван – нашият домоуправител, и обясни – един известен мобилен оператор искал да сложи три антени на покрива на блока, като разбира се, ние сме щели да получим съответните компенсации (какво ще получи самият той, не уточни). Та, щели да ни изплащат сума, равна на тази, която събирахме всеки месец за чистачката на входа. Бай Иван подчерта, че след замяната на външния дълг това е може би най-изгодната сделка, извършвана у нас.

Гошко инженерчето от третия етаж малко се усъмни и сподели, че бил чел някъде колко вредно било подобно лъчение. Предизвиквало там разни работи. Бай Иван контрира, че никой в рода му все още не е умрял от подобно нещо. Гошко невинно попита домоуправителя дали баща му примерно е ползвал джиесем докато е пасял овцете и дали на кошарата е имало антена, скараха се и …тогава се намеси баба Пена от третия етаж. Тя декларира, че изобщо не знае колко й е писано да живее още, а два лева месечно са си пари. Подобен аргумент предизвика силно възбуждение сред останалите пенсионери от входа (а те бяха мнозинство) и приехме.
Е, на някого уж просто така му се стопиха пломбите, Мима от шестия етаж изведнъж се научи да свири на пиано (макар че не притежаваше съответния инструмент – но така твърдеше), а Кольо от партера доказа Голямата теорема на Ферма. Когато го помолихме да сподели решението с нас, той извади бутилка гроздова, глътна половината на екс и попита – ние сега вярваме му или не…? Понеже донесе още ракия (че и туршия дори) – повярвахме.
Само дето нещо децата взеха да заспиват по-късно, да разказват за някакви черни човечета, които се криели под леглата им…Но те са такива, растат. Вероятно е от това.

Около месец по –късно дойде млад мъж и попита за домоуправителя. Насочихме го, той позвъни, влезе и скоро до мен достигнаха думите (да си призная, с бай Иван имаме обща стена на хола и всичко се чува): „за теб десет процента, знаеш ли колко пари са това”?
Та – направихме пак събрание. Младежът се оказа представител на фирма, която предлагала специално покритие на стените по технология на НАСА. Вярно – триста лева на квадратен метър, но отразявало топлината навътре и тя отчаяно се блъскала като комар в мрежа в опита си да избяга… Обаче - не. Американска технология, не е шега работа.
Някои се усъмнихме, че шест хиляди лева ще натоварят донякъде семейния ни бюджет. Тук обаче младежът извади калкулатора, чукна няколко пъти по бутоните и неоспоримо доказа, че за седемдесет години ще сме изплатили всичко от икономиите на ток и дърва и после – чиста печалба. Аз лично, понеже съм на тридесет, имах някакви резерви дали ще доживея до сто, но пенсионерите…. С две думи - подписахме договор.
Е, по-късно веднъж един „Фантом” кацна на площадката пред блока, заблуден от отразения сигнал, но пък децата много му се зарадваха. Впрочем, младежът дойде още веднъж и ни обясни, че трябва да се гордеем, че нашият блок е регистриран като официален ориентир на НАТО. Само предупреди – ако видим ракета, на която да пише „аллах акбар”, да бягаме веднага в мазетата. Но вероятността не била голяма, предвид на международната обстановка и тенденциите към разведряване.

По- късно домоуправителят откри, че купувайки блока, сме платили и за прилежащите градинки. Тук дори не успяхме да възразим – веднага бе сключен договор с някаква кооперация, дойдоха трактори и комбайни и засяха всичко. Но пенсионерите в блока отново бяха доволни – получиха по пет килограма брашно. Само дето ни накараха да монтираме на ауспусите на колите специални искрогасители – да не запалим случайно реколтата. Песента „Пред нас са блеснали житата” стана особено популярна сред комшиите.

…Но Димо от втория етаж развали всичко. Впрочем, от самото начало той все говореше, че това са пълни идиотщини и никой не може да решава как да живее съседа му – стига да се държи възпитано – и твърдеше, че блокът ни не е ТКЗС, в края на краищата. Дори заяви, че човек имал право на лична свобода и не било редно колективът да го прави на маймуна. Но това си оставаше глас в пустиня.

Та тогава Димо докара с един автобус цялата си рода от село и ги регистрира на своя адрес. Бай Иван се опита да възрази срещу такава манипулация, но в закона не пишеше нищо за подобни случаи. И се наложи да се примири.
А Димо прокара резолюция, че във входа могат да се гледат прасета. Родата гласува, всичко беше законно. Ние, по-младите, просто махнахме с ръка – след всички тези мръсни песове, на които пенсионерите хвърляха кокъли във входа – няколко животинчета повече какво са? И се прие.

Прасетата дойдеха в един пикап и Димо ги настани в мазето си. Сложи им там храна и вода, като един добър стопанин. А после почна да ги извежда периодично пред блока, за да не го обвинят в нехуманно отношение.

На втория ден прасетата изядоха прането на баба Пена – изглежда, ползваше прах с много апетитен аромат. Стана лек скандал, но – нали – мнозинството решава. Гласувахме тя да смени препарата.

После едно от прасетата заръфа трабанта на бай Иван, другите от любопитство се присъединиха – абе стана като като във филм на Кустурица – оня там, с котараците. До двигателя не стигнаха, но две врати заминаха. Отново стана скандал.
Гласувахме бай Иван да си купи москвич.

Всичко свърши, когато една вечер внучето на баба Мара не се прибра. Заиграло се детето пред съседния блок, но жената се разпищя, нарече Димо "Ханибал Лектър", извика полиция, дойдоха и представители на няколко организации за защита на животните, стана голям екшън. Междувременно внучето се появи невредимо, но сега пък Димо заяви, че прасетата му са стресирани, може ли такова нещо в страна, член на ЕС, представителите го подкрепиха, вестниците излязоха с противоречиви коментари и т.н.

Все пак се договорихме – бай Иван да подаде оставка срещу обещанието прасетата да бъдат махнати. Родата прие.
А за домоуправител избраха мен.

…Идва оня ден един генерал и вика – абе дай да направим една хеликоптерна площадка на покрива – сградата ще издържи. А и антена си имате, и специално покритие - навигацията ще е по-лесна. После ми спомена, че имат един съвсем запазен танк – само да му ударя една боя и готово. В Афганистан много ги търсели. Та, ако съм съгласен за площадката – мой е.

А закона не съм го приемал аз – така де. Пък и Мима от шестия етаж накрая си купи пиано - и един танк, с добро прицелване…

5 коментара:

  1. Вярна и тъжна картинка...

    ОтговорИзтриване
  2. Много свежо! Браво.

    ОтговорИзтриване
  3. Бравоооооооооо!!!Само в началото с базовата станция грешиш- отдолу в блоКа е най-безопасното място. Аз съм този дето ги проектира www.vitelcom.blogspt.com

    ОтговорИзтриване
  4. Ако автора чете кометари нека си потърси правата за тази кражбa: http://biskvitka.net/2009/11/09/balgariq_otvrashta_na_udara.html

    ОтговорИзтриване
  5. Привет на всички!
    Искам да се извиня, че ще има леко забавяне на някои от следващите материали поради договореност с печатна медия за едновременното им публикуване.
    Моля за разбиране.

    ОтговорИзтриване

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/