петък, 23 януари 2015 г.

Златната рибка

Преди десетина години властта за пореден път се смени, а с нея – и моят началник. Сложиха нов шеф на митницата и още на втория ден той започна да се заяжда с мен – малко съм вземал на ръка, колегите се оплаквали, че всички шофьори искали аз да ги проверявам, сега дъмпинг ли ще си правим… А когато забеляза, че ми липсва едно копче на униформата, направо ме уволни – и сложи братовчед си на моето място.

Ходех веднъж месечно в Бюрото по труда да се подпиша и да си взема обезщетението, гледах в обявите не търси ли някой митничар с двадесетгодишен стаж, но иначе нямах какво друго да правя. И понеже времето се затопли, започнах да ходя за риба на Дунава – хем да подишам чист въздух, хем ако уловя нещо, да спестя малко пари за храна. Спирах джипа до брега, вадех японските пръчки и немските червеи и хвърлях…

Обаче на брега не е като на бариерата – бях свикнал балъците сами да идват при мен, а тук – нищо. Три дни седях до водата, изпих две бутилки уиски, изпуших три кутии хавански пури, но хванах само две шаранчета по една педя всяко. И тъкмо си мислех, че вероятно мястото не е … как да го кажа – „плодородно“, нещо опъна кордата. Слабичко наистина, но като няма едри риби… и на работа ми се е случвало.

Изтеглих я на брега – нищо и никаква рибка, но блести. И някакси жълто блести, като пръстените на ръцете ми. Викам си – тази сигурно е избягала от някой фонтан, я да взема да я прибера и да си я сложа в аквариум? И в този момент рибката проговори.
„Пешо – вика ми – Що не си седиш в бингото, ами клечиш цял ден тука? Тъкмо реших да поплувам, да направя малко спа, така да се каже, и хоп – немски червей. А аз само биохрани ям и не можах да устоя. Хайде, казвай три желания“.

Почесах се по главата и обяснявам – аз съм беден човек, цял живот съм блъскал като добиче на митницата, а така и не успях да събера някой лев. Тоест, събрах малко, но едни двадесет милиона евро в някоя швейцарска банка никога не са излишни…
„Добре, кимна рибката, записвай номера на сметката. Друго?“
„Ами – битовите ми условия са лоши. Имам там десет апартаментчета, но те все едни тесни, с по три-четири стаи само. Затова съм ги дал под наем, а ние с жената се свиваме в една къща на село…“

Рибката махна с опашка и на половин километър от реката се появи прекрасен замък, с малък парк около него и няколко гаража.
„Колата Ролс Ройс ли да е?“
„Е, че кой съм аз, че да ме возят в „Ролс Ройс“ – отговарям – Какво ще си помислят хората – прост митничар и в такава кола? Дума да не става, едно „Бентли“ ми стига“. Даже ако може да е с газова уредба, понеже то сега бензинът поевтиня, но за в бъдеще не се знае…“
„Добре, „Бентли“.
„Е, и едно „Ягуарче“ за жената – тя навремето за велосипед мечтаеше, но сега гледа какво карат съпругите на колегите и се депресира с нейното „Инфинити“.
„Ясно – кола и за жената. Давай и третото желание, че нещо почнах да пресъхвам.“

И тук аз се замислих. Да искам здраве – да чукна на дърво, на петдесет и пет години съм като младо момче, на едно сядане половин прасенце изяждам и кило пелин изпивам. Да пожелая акъл – като гледам моите съученици, дето станаха висшисти, колко са прокопсали – мерси, няма нужда.
От друга страна – забелязах, че хората около мен страдат. Ето, комшията отсреща не е ходил на Малдивите. Впрочем, той изобщо не ходи на почивка, понеже е безработен като мен. Съседката отляво пък се оплаква, че се чудела какво да сготви и как да си плати тока – понеже с тази заплата… Та, викам на рибката – искам всички българи от утре да живеят добре! Да са щастливи, да нямат финансови проблеми и изобщо…

„Не става – поклати глава рибката – можеш да пожелаваш само за себе си. Който ходи за риба – пичели. Който не ходи, ни пичели.“
И тогава от немай къде поисках да стана депутат. Заради хората, не за друго – понеже как иначе да им помогна? И оттогава все се трудя на парламентарната банка за доброто на отечеството.

…. Това е, господа от Комисията за отнемане на незаконно имущество – всичко ми е от рибката. Ако не  вярвате – ще ви покажа точно мястото, на което я хванах. Сядайте там и я чакайте да се появи.


Сигурен съм, че тя ще потвърди всичко.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/