четвъртък, 2 февруари 2012 г.

Правилните въпроси


Когато човек се сблъска със сериозен проблем в живота или работата си, той изпада в стрес, който можем да разделим на няколко стадия:
1. Уплаха пред неизвестността (събиране на информация за проблема - доколко опасно е това, имам ли решение?)
2. Отчаяние (много опасно е, не знам какво да правя)
3. Страх ( и какво ще стане с мен сега?)
4. Гняв (не, няма да допусна да се проваля, каквото и да се случи - изработване на план за действие)
5. Успокоение (контрол върху изпълнението, коригиращи действия)
6 а. Примирение и понижена самооценка (направих всичко, но не се получи – явно толкова са ми възможностите)
6 б. Радост и повишена самооценка (успях да реша проблема, вероятно ще мога и следващият път).
Зациклянето върху който и да било от етапите неминуемо води до провал и е много важно човек да не го допуска, а своевременно да потърси помощ (резултатът от т.5 и т.6 зависи от опита и уменията). По-долу ще анализирам първия етап, а – може би в следващи статии – и останалите.

И така – кои са правилните въпроси, когато открием проблема и сме вече уплашени?
Нека си представим, че нещата в един от филиалите на фирмата не вървят добре – резултатите са незадоволителни. Изпращат мениджъра Иванов да изясни ситуацията. Той отива, събира служителите и пита: „Защо допуснахте това?”
Това е абсолютно погрешен въпрос. Той отключва защитните механизми у хората (виж точките по-горе), те изпадат паника и или мълчат и свиват рамене, или започват да сипят нелепи оправдания, или реагират с гняв и контраобвинения – „захвърлили сте ни тук, никой не ни помага”. Атмосферата е разрушена от самото начало, Иванов започва да крещи и да заплашва, а после се връща и прави списък с предложение за наказания. Резултат – скоро някои служители от филиала напускат и нещата стават още по- лоши.

След това изпращат друг мениджър – Георгиев. Той също събира служителите и спокойно започва да пита: „Какви са причините, за да не вървят нещата добре – липса на ресурс, на обучение, промени в ситуацията на пазара, нереално поставени цели…?” И тaка, докато хората се отпуснат и започнат да търсят отговорите (не забравяйте, те също са уплашени и може изобщо да не са го направили, т.е. да се намират в стадиите на отчаянието или страха). Георгиев анализира, предлага решения и ги подтиква да минат в следващия стадий – на гнева – „можем да го направим!”

Каква е разликата в подхода на двамата мениджъри и какво заключение можем да направим за качествата им? Че единият е по-нетактичен и емоционален? Не. Заключението е – Георгиев задава правилните въпроси, понеже знае голяма част от отговорите (вероятно на база опит и аналитични способности). Иванов не знае нищо, самият той е на етап „отчаяние” и дори (много вероятно) просто търси изкупителни жертви. Ето един пример как само по начина на задаване на въпросите можем да преценим уменията на един мениджър.
(Руснаците са по-облагодетелствани от нас – в техния език има две форми на „защо” – „почему?” (защо?) и „зачем?”(по каква причина?). Първата е за децата, втората – за ръководителите.)

Някой вероятно ще попита – а откъде трябва да започне човек в началото на кариерата си? Кои са първите въпроси, които трябва да си зададе, за да се предпази от бъдещи неприятности? Моят съвет е:
По отношение на себе си – какъв съм аз (добър, лош, квалифициран, опитен и т.н.), как оценявам възможностите си (мога ли да се справя на тази позиция или не), какво правя за себе си (развивам се, обучавам се – или нищо)?
По отношение на околните – какво изпитвам спрямо колегите и защо, доколко мнението (оценката им) е важна за мен, какво правя аз за тях?
По отношение на средата – какво чувствам по отношение на фирмения климат (прави ме щастлив или не, защо), какво мисля за него (ако не ме устройва – защо, къде е причината – в мен или в средата), какво правя, за да променя тази среда - и опитал ли съм изобщо?

Отговорите на тези въпроси – ако са честни – ясно ще покажат къде откъде може да дойде опасността и ще ви научат да правите обективна оценка. Задавайте си ги поне веднъж месечно. Останало – познаването на средата и механизмите на управлението й – ще дойде постепенно, с натрупването на съответния опит.

Успех!

4 коментара:

  1. Важно е също самият служител как се възприема и дали се поддава на "провокации". Жените са особено податливи :)

    ОтговорИзтриване
  2. Тимур, напиши нещо и по темата за правилните отговори.

    ОтговорИзтриване
  3. За пореден път се уверих че в някоя сговнена ситуация, трябва да се анализират нещата, да се вземат решения, да се предприемат мерки, вместо да се търсят виновни и ако няма такива, просто да се изкара някой виновен, който после да бъде зрелищно наказан. Като споменах някой да бъде изкаран виновен и зрелищно наказан, за жалост повечето "мениджъри" си налагат авторитета по този грозен и безобразно неправилен начин, възползвайки се от създалата се ситуация.

    ОтговорИзтриване
  4. Саботажна група сърп и чук30 май 2012 г. в 13:38

    Ще се включа, почти винаги се въздържам да коментирам колкото и да ми се иска понеже предпочитам да го правя анонимно(публичността в личните ми търсения ме плаши), но както и да е. Поздравления за блога впечатлителен е. А как стигнах до него е просто нелепо, но нищо не се случвало случайно казали са мъдри хора. Има какво да уча пък и може би да споделя опитност. Това, с което първо трябва да се справи ръководител, който иска да е успешен е или въобще да бъде такъв е собствената му суета. Няма ли го този фактор справянето с проблемите значително се улеснява. Моят подход на решаване на проблемите почти изцяло се препокрива с Вашия, но е леко по-кратък и с по-малко разход на емоционален ресурс
    1. Уплаха пред неизвестността (събиране на информация за проблема - доколко опасно е това, имам ли решение?)
    2. Страх ( и какво ще стане с мен сега?)
    3. Смирение (гнева и отчаянието липсват - важен фактор - утрепали сме суетата - не е недостижимо при някои щастливи индивиди липсва по рождение при други като мен се постига след като упорито са ти удряли главата в стената докато не ти смачкат фасона и разбереш - образно казано)
    4. Преценка на ситуацията (колко в действителност е осрано положението)
    5. Изготвяне на план за действие (според осраното)
    Радостта и високата самооценка също липсват. Победителите са такива, защото просто обичат да бягат.

    ОтговорИзтриване

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/