Луда работа

Най-после и нашето градче се вреди за европари! Е, не за да си ремонтираме моста на реката и да не се налага да ходим до съседните села със салове, не и за пътищата, дето са изровени като от противотанкови мини… За тези работи трябвало още малко да почакаме, понеже били с нисък приоритет.

А парите получихме, за да модернизираме стария психодиспансер. Той е за хора с по-сериозни отклонения и е известен с неправилното прозвище “лудницата”. Как се уредихме – и ние не разбрахме – вероятно някой преждевременно изписан пациент е направил нещо значимо в Брюксел. Обаче управляващите пак си приписаха заслугата и отправиха пожелание всичко да се ремонтира и оборудва така, че после да не остане и грам съмнение, че нашите пациенти са най-лудите в целия ЕС – или каквато е там целта на проекта.

Управителят се постара – нае правилните фирми, усвои парите и вече пишеше финалния отчет, когато му звънна главният координатор на партията им. Оказа се, че Откривателят искал да среже лентата на реновираната болница (той не е точно като онези от Дискавъри чанел, но пък открива повече неща от тях).

Управителят плахо възрази, че пациентите му не били фотогенични и нямали адекватно сценично поведение. Един например се мислел за Кинг Конг и щом видел събрани хора, все искал да си покаже червения…. Друг бил пришълец от космоса със специална мисия и т.н. Та - да не стане някой гаф и да направим партията за смях?

Главният координатор посъветва управителя да не се прави на луд, а да звънне на регионалния лидер, за да бъде осигурена необходимата бройка верни съмишленици и те да заменят временно лудите пред камерите. А самите пациенти, под зоркото око на цивилни санитари, щели да се смесят с тълпата на площада, където се предвиждал малък спонтанен митинг.

…Естествено, Откривателят не позна съмишлениците си – за последно бе ги виждал бегло на предизборно събрание преди три години. Ето защо той обиколи всички обновени помещения, обядва с пациентите (менюто се случи пушена сьомга) и дори си поговори с тях. Пита ги – вярват ли, че скоро ще влезем в Шенгенското пространство? „Лудите” кимнаха. А че до две-три години ще надминем по жизнен стандарт Италия? Никой не се усъмни. Напротив, дори без да бъдат питани те споделиха, че проблемът с корупцията и съдебната система изобщо не бил толкова сериозен, колкото се опитвали да го изкарат някои…

Наоколо имаше много камери и Откривателят оптимистично се усмихваше, но сърцето му се свиваше от жал – даде си сметка колко много хапчета трябва да изгълтат тези нещастници около него, докато станат адекватни на света от другата страна на оградата… Но като цяло посещението му хареса.

После започна митингът в центъра на града, където всичко също мина като по мед и масло – хората бурно приветстваха Откривателя, един от радост дори се изкатери на фасадата на близката сграда и искаше да покаже нещо, но скритите там снайперисти бързо го издърпаха някъде. Друг бурно закрещя, че мъдрата политика на управляващите е впечатлила дори тях, на Алфа Центавър. Хората наоколо обаче не чуха добре името и решиха, че пак става дума за някой център за проучване на общественото мнение и с безразличието си обидиха малко пришълеца. Той се опита да протестира, та се наложи спешно да се намесят двама служители от Бюрото за работа с извънземните и учтиво да го поведат към чакащия наблизо звездолет с лампа на покрива.

Но това са дреболии и Откривателят си тръгна с твърдото убеждение, че у нас лудите живеят по-добре и от „свободните” кокошки. Дори нареди на екипа си да проучи дали навсякъде в ЕС е така и да не би пак да сме изпреварили някого…?

А в диспансера управителят най-накрая въздъхна облекчено. Никой не липсваше, а и той не знаеше, че в момента главната сестра споделя с колежките си: ”Хайде, за нашите разбирам – болни са хората, обаче онези, дето ни ги докараха – двадесет години работя тук, такива идиоти не бях виждала…”

Но пък тя не беше от тяхната партия и може да е било от злоба и завист – че оправиха България и изобщо…