понеделник, 20 февруари 2012 г.

Еротични сънища


Всичко започна малко след като уволниха Минка от работа; някакви американци купиха кравефермата и поставиха условие – всички да владеят английски на работно ниво. По-младите момичета, наскоро завършили в града, знаеха по стотина думи и се спасиха – но Минка не успя. Не че не опита – две седмици викаше на кокошките „гърлс”, а на кучето „май френд”, но – дотам. Накрая мениджърът сви рамене и каза „сори”. Било им фирмена политика и нямало как.

Минка седеше по цяла вечер втренчена в телевизора и не чуваше успокоителните подмятания на мъжа си Кольо, че – ето на, сега като им говорят на английски, кравите сигурно ще дават повече мляко… Но на него му беше лесно – машинната станция я купиха комшиите и едно „мараба” сутрин им стигаше. А когато нещо се повредеше, Кольо обясняваше на технически турски „ай сиктир и анджаклама” – и се разбираха прекрасно.

А Минка гледаше телевизия до късно, после си лягаше до мъжа си – и на втората седмица почна да пъшка. Споменаваше някакъв Мехмет, молеше го да не се занимава с глупави перли, а малко по-късно блажено въздъхваше и отронваше по едно „машалла”. И Кольо се уплаши.

На следващият ден той отиде при известната баячка баба Айше, която – откакто закриха медицинския пункт – лекуваше цялото село. Донесе заклана кокошка и шише вино и изплака болката си. Баба Айше кимна, извади някакви билки и му нареди всяка вечер да вари чай, който да изпиват преди лягане с жена си.

Кольо изпълни всичко точно, вечерта сънува двама душмани, обясни им всичко, те кимнаха и обещаха да решат проблема веднага. И наистина – Минка спря да пъшка, понеже онези замъкнаха Мехмед някъде и повече никой не чу за него.

Седмица по-късно даваха „Титаник”. Кольо изпи шише ракия и си легна след жена си, за да чуе „О, Леонардо, да, да…” Почти не спа през нощта, а на сутринта бе при баба Айше и всичко се повтори.

Вечерта в съня му доплуваха с лодка група чернокожи пирати, които бяха загърнати в полушубки, носеха на главите си ушанки и раздразнено псуваха на сомалийски сценаристите – не можело ли корабът да се разбие в някой коралов риф, та да не се налага сега да се пъхат сред ледовете… Но накрая все пак отидоха, взеха в плен главния герой и поискаха десет милиона откуп за него. И Минка спря да охка. За всеки случай Кольо забрани на жена си да гледа филми.

След още една седмица обаче Минка пак почна – този път молеше някакъв Митко да вкара. Кольо прокле целия Манчестер Юнайтед и се запъти към баба Айше…

През нощта в съня му дойде Сър Алекс Фергюсън и се разбраха като мъже – нашият човек да му напълни една туба от най-старото вино, а оня да не пуска Бербатов в игра поне месец. За всеки случай обаче Кольо забрани на жена си да гледа и спорта.

Няколко дни по-късно той отново чу стонове от спалнята. „Да, Бойко, да, да…” Кольо не спа цяла нощ и призори почука на вратата на лечителката.

През нощта в съня му дойдоха двама полицаи. Изобщо не пожелаха да разговарят, а директно го предупредиха да не си вре гагата, където не му е работа. Все пак на тръгване единият го успокои, че нашата полиция (ни) пази…

На сутринта Кольо изхвърли всички чайове, донесе най-голямата мотика и я връчи на жена си, а после посочи огромната градина…Е, пъшканията не престанаха веднага, но сега текстът им бе по-приемлив – „ох, ръцете ми…ох, кръста ми…” Но постепенно намаляха.

Та – ако жена ви почне да пъшка нощем и да споменава чужди имена – трудова терапия му е майката. Иначе – отиде ви семейството…

2 коментара:

  1. https://www.facebook.com/pages/%D0%A2%D0%B8%D0%BC%D1%83%D1%80-%D0%B8-%D0%BD%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%B8/378906442121030
    Страница на Тимур и неговите командоси

    ОтговорИзтриване

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/