четвъртък, 1 март 2012 г.

Резултатът зависи от подхода


(Продължение на "Правилните въпроси" и "Негативните емоции")

И така – в предишната част стигнахме до момента, в който ви е обзел мотивиращ гняв, изготвили сте план за действие и почвате да го изпълнявате. Стоп!

Хайде да видим на какво се базира вашият план. За да бъде работещ, той трябва да съдържа:


1.Анализ – какво (а не кой!) е предизвикало проблема. Причините винаги са организационни. Дори да изглежда, че става дума обикновена човешка грешка, това е повърхностно впечатление. За да сбърка някой, той или не е обучен, или е претоварен с работа, или е некомпетентен за заеманата длъжност, или не е мотивиран. Всичко изброено е последствие от нещо, което някой е заложил или оценил неправилно. Задължително открийте корена на проблема. Добра идея е да проверите възниквали ли са в миналото подобни трудности, колко често – и как са били решени. Никога не се страхувайте да посочите поне пред себе си истинския виновник – дори той да се намира в йерархията високо над вас.
2.Планът трябва да се състои от две части – краткосрочна (коригиране на последствията) и дългосрочна (премахване на причините). Огромното мнозинство от мениджърите се ограничават само с първата част и непрекъснато потвърждават поговорката, че човекът е единственото животно, способно няколко пъти да се спъне в един и същи камък.
3.Трябва да се убедите, че разполагате с необходимите ресурси поне за първата част. Ако не е така, поискайте си ги. Самоубийствено е да обещаете подобрение, с ясното съзнание, че нямате възможност да го постигнете.
4.Уточнете сроковете – стъпка по стъпка. Аз поне не вярвам в чудеса и не съветвам и вас да разчитате на тях. Всяко нещо изисква съответното време. Тук върху вас ще бъде оказан огромен натиск, на който е много важно да устоите. Това е единственият начин впоследствие да си спечелите име на човек с трезва преценка. Ако се нуждаете от помощта на хора, които не зависят от вас, постарайте се те да поемат съответния ангажимент писмено.
5.Определете обективни показатели, по които ще следите как се развиват нещата. В никакъв случай не разчитайте само на собствената си субективна преценка.
След това започнете изпълнението, като е желателно на база на последната точка да подавате междинна информация към началниците си. Това е единственият начин да отслабите натиска върху себе си.

После идва най-трудното – да се дистанцирате емоционално при контрола върху изпълнението. Ако хирург се страхува, че може да засегне важен орган, той няма да бъде в състояние да оперира. И понеже подобно дистанциране не се учи от днес за утре, опитайте се да го практикувате още преди да са дошли неприятностите. Започнете с това да не се радвате прекалено на постиженията си, а после – да не приемате като трагедии грешките си. Мениджъри, който на всяка цена държат винаги да бъдат отличници и случайна тройка ги довежда до депресия, нямат бъдеще.

Не забравяйте – в общия случай началниците ви нямат интерес да се провалите и ще са склонни да ви помагат. Ако не е така, единственият възможен изход е да помислите за смяна на работата. За съжаление, има хора, които градят кариерата си на чуждите грешки и срещу това нищо не може да се направи. Ако сте жертва на подобна ситуация, можете само да извлечете съответните поуки от нея. Все пак, ако нещата не се получат и след коригиращите действия, отговорете си честно на следните въпроси:

1.Успях ли наистина да открия корена на проблема?
2.Във възможностите ми ли беше решаването му?
3.Направих ли всичко зависещо от мен?
4.Успях ли да обясня навреме, че проблемът е нерешим, понеже произтича от несъвършенства в структурата или формални и неработещи правила? Как и пред кого се опитах да го направя?
5.Има ли в компанията човек, който щеше да се справи по-добре от мен? Ако да – кой и защо? Какво ми пречи да бъда като него?
Отново ще повторя казаното в други статии – качествата на човека и постиженията му са две различни неща. Първото зависи само от вас, второто – до голяма степен и от средата, в която работите. Ето защо, вместо да правите трагедии от неуспеха, опитайте се да разберете къде е била причината в случая.

А ако всичко завърши добре, приемете това без излишно самодоволство. Не забравяйте, че успешният мениджър се познава не по това, че решава бързо проблемите, а че не допуска възникването им. Така че, проверете къде другаде в работата ви може да сработи механизмът, довел до трудната ситуация и внесете необходимите корекции. Доста глупаво е да започнете да копаете кладенец, едва когато ожаднеете.

Успех!

6 коментара:

  1. Много хубав материал, Тимуре! По мой вкус :)

    "Какво, а не кой" - подкрепям. Подобно гледане помага и да не се поддаваш на емоциите и личните отношения.

    "качествата на човека и постиженията му са две различни неща. Първото зависи само от вас, второто – до голяма степен и от средата" - абсолютно, абсолютно е така. Бих могла хиляди примери да дам от сегашната си работа :)

    Не знам кой го беше писал, но имаше една приказка за нашето БДЖ и немските влакове. Че примерно ако хванеш бай Иван, той самият може да е по-кадърен и с по-широки познания от половината немски инженери. Тогава защо нашето БДЖ е на това дередже, а немските влакове не?

    Обяснението (според това, което четох) беше, че средата тук е такава, че няма ред и организация в работата и "геният" на бай Иван си остава частен случай. Докато при немците може персоналът да не е нищо особено, но всеки си знае мястото и работата. И така се оказва, че редът и структурата (средата изобщо) играят по-голяма роля от индивидуалната "гениалност".

    ОтговорИзтриване
  2. PS Впечатлена съм от културното изказване на инженера от Мобилтел вдясно: "Това е пълна боза. Ако някой отделя време и усилия за всички тези глупости явно много му хлопа дъската".

    Да, окей, да си кадърен и ценен за фирмата си е важно, това е ясно; обаче да пренебрегнеш политическите игри в офиса е все едно да пренебрегнеш силата на личния интерес у човека...

    Пък и смятам, че "Кариерно оцеляване" се фокусира повече върху практически неща - откриването на проблема и ПРИЧИНАТА, ръководене на хора, контрол, подход към колегите и шефовете, дори мисля имаше един материал за справяне с работническа стачка.

    Това ако е "пълна боза"... може би подценявам управленския опит на г-н Трифонов :)

    ОтговорИзтриване
  3. "Това е пълна боза. Ако някой отделя време и усилия за всички тези глупости явно много му хлопа дъската".

    Да. Такова изказване си прелива от култура. Цепи се по шевотете от култура направо.

    Не участвам в политически игри в офиса, защото не гледам на колегите си като на врагове- екип (не на думи, а на дела) май беше думата за такова нещо.

    Но пък чета тук с удоволствие, защото Тимур пише неща, с болшинството от които съм съгласна и защото пише така, че хуморът от творбите ми оправя настроението за доста време напред. Смехът е здраве- значи да се чете блога на Тимур е здравословно. =Р

    ОтговорИзтриване
  4. Когато причината за даден проблем е материална - може да се състави план. Но когато отношенията в колектива са проблемни - с план не може. Случва се човек да прави имидж без се замисля как това се отразява на работата на останалите: иска да привлече вниманието към себе си, да бъде харесван, на база предположения какво очакват от него. Подчертава себе си пред резултата, стои в центъра на вниманието пред работата. Такъв човек изцяло се фокусира в себе си и това изкривява цялата картина и пречи по идиотски начин на работата. Ако попаднеш в такава ситуация, където и да погледнеш, виждаш криви огледала, които пречупват неправилно образа. Т.е. хората не могат да бъдат обективни и никакви планове не помагат.

    ОтговорИзтриване

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/