Резултатът зависи от подхода

(Продължение на "Правилните въпроси" и "Негативните емоции")

И така – в предишната част стигнахме до момента, в който ви е обзел мотивиращ гняв, изготвили сте план за действие и почвате да го изпълнявате. Стоп!

Хайде да видим на какво се базира вашият план. За да бъде работещ, той трябва да съдържа:


1.Анализ – какво (а не кой!) е предизвикало проблема. Причините винаги са организационни. Дори да изглежда, че става дума обикновена човешка грешка, това е повърхностно впечатление. За да сбърка някой, той или не е обучен, или е претоварен с работа, или е некомпетентен за заеманата длъжност, или не е мотивиран. Всичко изброено е последствие от нещо, което някой е заложил или оценил неправилно. Задължително открийте корена на проблема. Добра идея е да проверите възниквали ли са в миналото подобни трудности, колко често – и как са били решени. Никога не се страхувайте да посочите поне пред себе си истинския виновник – дори той да се намира в йерархията високо над вас.
2.Планът трябва да се състои от две части – краткосрочна (коригиране на последствията) и дългосрочна (премахване на причините). Огромното мнозинство от мениджърите се ограничават само с първата част и непрекъснато потвърждават поговорката, че човекът е единственото животно, способно няколко пъти да се спъне в един и същи камък.
3.Трябва да се убедите, че разполагате с необходимите ресурси поне за първата част. Ако не е така, поискайте си ги. Самоубийствено е да обещаете подобрение, с ясното съзнание, че нямате възможност да го постигнете.
4.Уточнете сроковете – стъпка по стъпка. Аз поне не вярвам в чудеса и не съветвам и вас да разчитате на тях. Всяко нещо изисква съответното време. Тук върху вас ще бъде оказан огромен натиск, на който е много важно да устоите. Това е единственият начин впоследствие да си спечелите име на човек с трезва преценка. Ако се нуждаете от помощта на хора, които не зависят от вас, постарайте се те да поемат съответния ангажимент писмено.
5.Определете обективни показатели, по които ще следите как се развиват нещата. В никакъв случай не разчитайте само на собствената си субективна преценка.
След това започнете изпълнението, като е желателно на база на последната точка да подавате междинна информация към началниците си. Това е единственият начин да отслабите натиска върху себе си.

После идва най-трудното – да се дистанцирате емоционално при контрола върху изпълнението. Ако хирург се страхува, че може да засегне важен орган, той няма да бъде в състояние да оперира. И понеже подобно дистанциране не се учи от днес за утре, опитайте се да го практикувате още преди да са дошли неприятностите. Започнете с това да не се радвате прекалено на постиженията си, а после – да не приемате като трагедии грешките си. Мениджъри, който на всяка цена държат винаги да бъдат отличници и случайна тройка ги довежда до депресия, нямат бъдеще.

Не забравяйте – в общия случай началниците ви нямат интерес да се провалите и ще са склонни да ви помагат. Ако не е така, единственият възможен изход е да помислите за смяна на работата. За съжаление, има хора, които градят кариерата си на чуждите грешки и срещу това нищо не може да се направи. Ако сте жертва на подобна ситуация, можете само да извлечете съответните поуки от нея. Все пак, ако нещата не се получат и след коригиращите действия, отговорете си честно на следните въпроси:

1.Успях ли наистина да открия корена на проблема?
2.Във възможностите ми ли беше решаването му?
3.Направих ли всичко зависещо от мен?
4.Успях ли да обясня навреме, че проблемът е нерешим, понеже произтича от несъвършенства в структурата или формални и неработещи правила? Как и пред кого се опитах да го направя?
5.Има ли в компанията човек, който щеше да се справи по-добре от мен? Ако да – кой и защо? Какво ми пречи да бъда като него?
Отново ще повторя казаното в други статии – качествата на човека и постиженията му са две различни неща. Първото зависи само от вас, второто – до голяма степен и от средата, в която работите. Ето защо, вместо да правите трагедии от неуспеха, опитайте се да разберете къде е била причината в случая.

А ако всичко завърши добре, приемете това без излишно самодоволство. Не забравяйте, че успешният мениджър се познава не по това, че решава бързо проблемите, а че не допуска възникването им. Така че, проверете къде другаде в работата ви може да сработи механизмът, довел до трудната ситуация и внесете необходимите корекции. Доста глупаво е да започнете да копаете кладенец, едва когато ожаднеете.

Успех!