Ами ако наистина...?

- Уважаеми телезрители! Всички ние безкрайно се вълнуваме, понеже предстои финалния кастинг са световното шоу „Размяна на премиери” и единият участник вече е ясен: това е ръководителят на китайското правителство, господин… абе малко му е сложно името, който се интересува, да провери в Гугъл.
Желание да смени мястото си с него изяви премиерът на една малка балканска страна
и сега той е в нашето студио за да обясни мотивите си за това. И така:


- Господин Премиер, защо искате на застанете начело на китайската икономика и да управлявате един толкова голям народ?


- Ами то, хм, как да ви кажа… Аз вече кандидатствах за Германия и Италия, но нещо не ме харесаха – немците цитираха някой си Енгелс, който бил казал, че всеки народ си заслужава управниците. Малко не ги разбрах – то ясно, че не ме заслужават, но все пак, аз исках да помогна от все сърце, а те… Както и да е.
А италианците ми казаха, че и така имали проблем с емиграцията от Балканите и дори един човек си било все пак допълнителна тежест. Та затова реших да се пробвам тук.


- Да, но все пак Китай е доста голяма страна и…
- Е, че аз да не съм малък? Като ме дадат отблизо по телевизията, целия екран заемам. Това да е проблемът.


- Добре, а имате ли идеи как ще управлявате подобна страна?
- Е, имам естествено – понатрупах малко опит напоследък. Като начало ще направя някоя и друга магистрала и ще хвърля прах… тоест, асфалт де.


- Но в Китай имат достатъчно магистрали, при това – истински.
- Ами тогава ще асфалтирам Великата китайска стена и ще я превърна в една важна транспортна артерия, свързваща…каквото там свързва. Казват, че се виждала и от космоса, а аз обичам да ме забелязват отдалече.


- А после?
- После… Ще им реформирам съдебната система (у нас малко не се получи) и ще я направя по-ефективна. Например, когато Цецо (това е един мой човек, много свястно момче) направи операция „Наглите наркопласьори”, гарантирам, че поне половината от заловените ще получат условни присъди, а за начало това никак не е малко.


- Господин Премиер, при сегашната съдебна система в Китай тези хора ще бъдат просто разстреляни.
- Стига бе! А процентът от оборота за…Искам да кажа, не е ли малко жестоко и против европейските ценности?


- Китай не е в Европа, господин Премиер.
- Да, да, вярно – учихме го навремето в школата… Е, тогава ще преборя корупцията – който открадне милион долара – три години затвор. Или дори пет, ако ги открадне от държавата, а не от частно лице. Жестоко, но справедливо, нали?


- Господин Премиер, ако в Китай някой бъде заловен в присвояване на милион долара, той ще бъде разстрелян.
- Сериозно? Ей, тия хора патроните за нищо ги нямат – да не чуе президента, че страшно ще се разстрои. Той е малко ловец де – и не гърми на какво да е. Обаче – разстрел, казвате… Ами добре тогава – ще им ликвидирам Академията на науките. Ще спестя малко бюджет, нали?


- Да, господин Премиер, безспорно – в момента Китай има най-големият бюджет за наука в света. Но дали хората ще ви подкрепят?
- Е, че защо да не ме подкрепят – аз ще им говоря колко хубаво е било навремето при Мао –хунвейбини, гонене на врабчета, глад и нисък холестерол, деца играят вън (макар и гладни)…


- Господин Премиер, китайците уважават миналото си, но едва ли биха желали то да се върне. Предложете нещо друго?
- Ами те май имаха някакви търкания с Тибет, доколкото си спомням…Да взема да съборя барбекюто на Далай Лама? Това няма ли да ме направи по-популярен?


- Определено не, господин Премиер.
- Ами тогава ще помагам на бизнеса да се развива. Имам там един приятел Ми Шо Циндаото (това е марка тяхна бира, много популярна), та – обещал съм му това-онова… Гонели го данъчни човека, искали да го проверяват…Ще помогна това да не се случи.
Така де, за какво са приятелите? Впрочем, като стана дума за приятели, вече съм готов с проект за кабинета – все мои хора, проверени – колко сме яли и пили заедно…


- Господин Премиер, за такова нещо в Китай може да загубите поста си и дори вас самият да ви… Макар че едва ли ще се стигне чак дотам. Все пак това е само една телевизионна игра.
- Абе игра, игра, ама избори идат и трябва да мисля за бъдещето си… Не – твърдо съм решил – ако поне 40% от китайците ме поискат за премиер, ще стана! Не мога да го откажа на хората.


- Господин Премиер, току-що получихме резултатите от електронното гласуване. Един милиард китайци не ви искат, трима са „за”, но IP-адресът е на една психиатрична клиника и не знаем доколко можем да ги признаем за реални…
- Абе, един познат с три гласа повече стана кмет – и те бяха на синовете му. Добре де – като не си знаят китайците интереса – скоро ще ни дишат прахта. Аз като изкарам още един мандат, нашата страна ще стане…ехе…


Горките китайци – не знаят какво изтърваха. Или избегнаха – зависи от гледната точка.
Разни народи, разни идеали….