Сън в зимна нощ

Бай Гроздан се върна късно от работа в мината; изкъпа се, сипа си една гроздова (няма да пие сливова да си обижда името я!) и седна пред телевизора. Живееше сам и след тежкия ден в шахтата да погледа малко телевизия бе единственото му развлечение, преди да заспи.
В момента вървеше някаква дискусия за реформи, вноски и разни други такива неща и той усети как постепенно очите му се затварят…

….Сепна го звънецът на входната врата. Бай Гроздан стана с мъка и отиде да отвори. На прага стояха няколко души с черни кожени куртки, които можеха да се видят само в старите филми за революцията. Водачът на групата направи крачка напред и протегна ръка:
- Комисар Котьо Старенов. Здравейте, другарю – пролетарски привет! - мъжът беше мургав, с рядка брадица и малко приличаше на безработен ходжа – Къде са компотите?
Бай Гроздан разтърка очи:
- Какви компоти?
- Е, и вие сега – сякаш не знаете…Не гледате ли телевизия? Нашата власт реши да национализира част от компотите на всеки, за да може после да даде на всички достойна за старините му…
- Чакайте, чакайте – възрази бай Гроздан – Аз и сега си имам компоти и други не ми трябват.
- Имате, понеже сте си сварили. Други обаче не са, а и на тях им се яде. И ние, като една справедлива пролетарска власт…
- Ама да са си сварили бе, да не са лежали под сенките! Аз за тези компоти колко пот съм пролял…Дето се вика – утре ако умра, децата ми ще ги ядат. Как така ще ми ги вземате?
- Ами така – за да има за всички.
- А защо вие като - каква беше там власт - не им сварите компоти? – съвсем на място попита бай Гроздан.
- Защото хората са ни избрали да управляваме, не да варим. Хайде, води ни в мазето.

Когато слязоха, внезапно друг от групата се намеси и каза, че той ще вземе част от ракията. Бай Гроздан подскочи, но оня му обясни, че няма как – тази ракия ще отиде в общия казан, а когато нашия човек примерно се разболее, ще му налеят да се лекува. Старият миньор обаче беше любопитен човек и отново попита –защо трябва да му я вземат, а после да му наливат? Ракията и така си е тук и ако той или негов близък…
- Понеже някои не искат да варят, а също боледуват – обясни човекът с куртката – И ако не им дадем ракия, ще вземат да умрат и после няма да има кой да гласува за нашата справедлива пролетарска власт.
Бай Гроздан се почеса по главата:
- Значи, ако се разболея, ще ми давате безплатно от моята ракия?
- Абсолютно – увери го човекът – Е, като дойдете в нашето заведение, трябва да си носите чаша и покривка от вкъщи, но иначе… И да доплатите малко за обслужването – но в съвсем умерени граници.

Третият член на групата се бе вторачил в дървата, подредени до стената. После извади един тефтер, провери нещо в него и кимна:
- Вземаме половината. Имате син студент, а не искате там да обявят дървена ваканция, нали? Мисля, че така е по пролетарски справедливо.
- Но нали аз си плащ… - извика бай Гроздан, но тримата тръгнаха едновременно към него, стиснали юмруци и той… се събуди.

Телевизорът работеше и един разгневен мъж обясняваше на друг, че всъщност това изобщо не било каквото изглежда и…
Бай Гроздан въздъхна облекчено и си сипа още една ракия, благодарейки на бога, че е било само сън. Всъщност, той така и не видя края му – как неговите компоти все пак си остават в мазето, но един човек потрива доволно ръце, пресмятайки колко е спечелил за няколко дни на борсата.

Но подобни сънища са нездравословни и колко по-рано човек се събуди, толкова по-добре за душевното му здраве.