Рейтингът преди всичко

Дежурният редактор на вестник „Сензация” Кольо Колев седеше с празен поглед пред компютъра си. Оставаше по-малко от едно денонощие до приключването на съботно-неделния брой, а нищо интересно не се бе случило и нямаше никакви изгледи да се случи.
- Виж сега, Кольо – уж приятелски бе започнал вчера Главният – не може така. Вестник е това, не е като да седнеш пред телевизора с ракията и да си играеш с дистанционното. За нас човек трябва да даде едно левче – и е редно да получи нещо срещу парите си. А през твоите дежурства никога не се случва нещо интересно.
Колев сви рамене.
- Абе аз разбирам – не си точно ти виновен, но все пак… Ето – Иванов ти води с три земетресения, едно наводнение и две общи стачки, парализирали целите икономики. Цветанов има цяла локална война, четири атентата, един преврат… Даже Мимето – един път я оставихме да замества – и хоп, бомбардировки и дори малко „приятелски огън”. Върви му на момичето. Специално ми се обаждаха от Външно с молба повече да не я слагам да дежури, иначе отдавна да съм я назначил за постоянно… Ама и мен ме е страх да не дойде някой и нас да ни умиротворява.
А ти какво? Само един министър-педофил и то после се оказа, че не бил министър, ами магистър и не педофил, ами библиофил… Няма да им го вземем така левчето на хората, няма…Та виж там, помисли, понеже - знаеш – и без това щатът ни е доста раздут.
После Главният му пожела поне да отвлекат самолет и си тръгна, а Колев остана да мисли и да се надява…

…Когато разбра, че май и този път нищо няма да се случи, той въздъхна и посегна към мобилния. Намери бързо необходимия номер и набра. От другата страна се чу гласа на Бобъра – един от най-известните подземни босове. Имаха си двамата приказката, Колев няколко пъти бе публикувал гневни статии, в които се възмущаваше от нихилизма на хората, готови от завист да оплюят всеки честен бизнесмен у нас… Та, Бобърa любезно се осведоми дали вече не са изгонили за некадърност нашия човек и когато разбра, че нещата наистина отиват натам, попита с какво може да помогне.
- Вземи пак да гръмнеш някого – троснато го посъветва Колев – Трябва ми нещо сензационно.
Бобъра се разсмя, призна че идеята е много свежа и попита – а все пак, защо?
- Де да знам защо – призна си Колев – Да речем, навлиза ти в територията.
- Никой не ми пипа територията – успокои го Бобъра – Отдавна сме си разпределили пазара.
- Или ти е спрял тировете с контрабандата…
- Не ми ги спират – разочарова го другият – Никак даже. Е, дигнаха малко мизата, но какво да се прави – инфлация. Прехвърлям го на крайния потребител.
- Ама аз чух, че Картофа спял с любовницата ти - оная, чалгаджийката…
- Не ми е вече любовница – разсмя се Бобъра – Много се амортизира. А оня нали почна с търговия на дрехи втора употреба, свикнал е. Халал да му е.
На Колев вече му идеше да се разплаче, но тогава изведнъж усети проблясък.
- Да, ама Картофа разправял навсякъде , че ти не си чел Коелю, че дори и една негова книга нямаш...

Изведнъж настъпи дълго мълчание. После Бобърa започна бавно и напрегнато:
- Не е вярно. Имам повечето му книги и съм ги чел. За оная, Вероника, дето издала нов албум … или искала да мре, не помня вече. И за химика, дето… Абе чел съм ги. Не ми ли вярваш?
- А, вярвам, как да не вярвам – побърза да го увери Колев, понеже не искаше самият той да стане част от новините – Обаче Картофа така разправял. Сигурно иска да те изкара – извинявай де – някаква тъпа мутра.
- Е, повече няма да разправя. Утре ще го оправим, а хората му ще седнат на гроба му и ще заплачат (това нали пак беше от Коелю?). Можеш да оставиш свободно място в броя. Хайде, ще затварям, че пак ми се дочете нещо..

А Колев въздъхна и дори за секунда се почувства малко виновен, но после си каза, че интересите на читателя са над всичко. Е, и рейтинга, естествено. А най-вече – левчето.
И за да бъде честен, обеща си – ако утре Картофа го гръмнат, да си купи една книга на Коелю и дори да я прочете. Но знаеше, че няма да го направи – той беше културен човек и не страдаше от комплекси.