Истината днес е само тази…

На Райчо му откраднаха гумите на колата. Имаше той един стар голф двойка и сутринта като излезе за работа, гледа – ни гуми, ни джанти. Колата подпряна на четири тухли-четворки, на свой ред откраднати от близкия строеж.
Райчо дълго коментира майката на неизвестния извършител – в смисъл, какво щял да направи с нея, а след това отиде в полицията и подаде жалба. А после зачака да възтържествува справедливостта.
Трябва да признаем, че чака доста дълго – около половин година, но накрая не издържа и си записа час за среща с новоназначения началник на районното.

Приеха го повече от любезно, а после го помолиха да повтори в какво точно се състои проблемът.
- Ами тaкова, откраднаха ми гумите…с джантите направо. Та, викам си, време вече беше да ги намерите.
- Да, да – съгласи се началникът – Разбира се, ще ги намерим. От нас престъпник не може да се скрие. Вие потърпете още малко, а ние от своя страна…
- Ама аз не мога да си карам колата… - плахо отбеляза Райчо.
- Защо? – искрено се учуди началникът.
- Няма гуми и джанти – напомни му Райчо.
- Е, да – но вие не си ли купихте вече нови?
- Заплатата ми е четиристотин лева – призна си горчиво Райчо – Просто няма начин. А жената и толкова не взима. Та затова се надявах, че вие…
- Да, разбирам – кимна началникът – Но не си мислете, че ние просто така си седим и нищо не вършим. Ето, например – разбихме една голяма банда за отвличания. Сега вече можете да спите спокойно – никой няма да ви отвлече и да поиска от жена ви откуп няколко милиона…
- То и преди нямаше да поиска – отбеляза Райчо – понеже няма откъде да ги вземем. А за няколко милиона жена ми сама щеше да ме даде.
- Е, да, заплатите още не са европейски, но правителството ни работи, разбирате… Но и една друга банда разбихме – която крадяла луксозни коли и после искала откупи…Впрочем, май и това не ви касае.
Вероятно и не се страхувате, че някой може да влезе в апартамента ви докато ви няма и да открадне няколко килограма злато? Или оригинал на Пикасо?
- Да – кимна Райчо – Изобщо не се страхувам.
- Сигурно и за живота си не се боите? Не сте завзели нечия територия за разпространение на наркотици или канал за контрабанда? Понеже и една група за поръчкови убийства разбихме… Е, вас може да не ви засяга пряко, но си е постижение де.
- Не съм завзел нищо – обясни Райчо – Но миналата седмица ме нападнаха едни пияни и ме набиха.
- Но не поръчково, нали?
- Не, просто така, понеже нямах да им дам цигара.
- Е, ще дойде и техният ред, но сам разбирате – имаме приоритети…
- А преди месец ми откраднаха прането – направо от телта. Ако разбиете някоя група, която краде пране, мога да дойда да си го позная.
- Ние подобни групи не разбиваме – погледна го строго началникът – Не стои добре във вечерните новини и не носи имидж. А и бельото ви вече го е обличал друг, какво ще го правите? И изобщо, вие всъщност по какъв въпрос бяхте?
- Ами такова – преди половин година ми откраднаха гумите на голфа и…

- Ама и вие сте един странен човек! – избухна в смях началникът – Че той който ги е откраднал, вече почти ги е изтрил. По-добре му ги оставете – да излети на някой завой и да се пребие. Тъкмо ще ни подобри статистиката.
А сега ме извинете, но сам видяхте още колко хора чакат отвън… Просто се настройте по-позитивно и… Ето, дори ще ви дам малък подарък – диск с песента на Веселин Маринов „Нашата полиция ни пази”. Ако пак ви откраднат нещо, пуснете си я - много успокоява.
- Те и мазата ми разбиха наскоро – продължаваше Райчо, въпреки че другият леко го побутваше към вратата – И ми откраднаха половината ракия, а тя е кайсиева…
- Домашна кайсиева? – подскочи началникът – Е, това вече е друга работа. Я донесете утре една бутилка да дадем на кучетата да подушат… Не, по-добре дори една туба. Оставете я долу при дежурния и чакайте – щом разбием бандата на крадците на ракия, веднага ще ви се обадим. Хайде, не губете надежда и гледайте да не забравите тубата.

…Така де – тръгнал Райчо да ги занимава с глупости. Разбирам да му бяха откраднали яхтата, а то – гуми за голф. Само отвлича професионалистите от великите им дела и на тях им е трудно да ни пазят…