сряда, 13 октомври 2010 г.

Истината днес е само тази…

На Райчо му откраднаха гумите на колата. Имаше той един стар голф двойка и сутринта като излезе за работа, гледа – ни гуми, ни джанти. Колата подпряна на четири тухли-четворки, на свой ред откраднати от близкия строеж.
Райчо дълго коментира майката на неизвестния извършител – в смисъл, какво щял да направи с нея, а след това отиде в полицията и подаде жалба. А после зачака да възтържествува справедливостта.
Трябва да признаем, че чака доста дълго – около половин година, но накрая не издържа и си записа час за среща с новоназначения началник на районното.

Приеха го повече от любезно, а после го помолиха да повтори в какво точно се състои проблемът.
- Ами тaкова, откраднаха ми гумите…с джантите направо. Та, викам си, време вече беше да ги намерите.
- Да, да – съгласи се началникът – Разбира се, ще ги намерим. От нас престъпник не може да се скрие. Вие потърпете още малко, а ние от своя страна…
- Ама аз не мога да си карам колата… - плахо отбеляза Райчо.
- Защо? – искрено се учуди началникът.
- Няма гуми и джанти – напомни му Райчо.
- Е, да – но вие не си ли купихте вече нови?
- Заплатата ми е четиристотин лева – призна си горчиво Райчо – Просто няма начин. А жената и толкова не взима. Та затова се надявах, че вие…
- Да, разбирам – кимна началникът – Но не си мислете, че ние просто така си седим и нищо не вършим. Ето, например – разбихме една голяма банда за отвличания. Сега вече можете да спите спокойно – никой няма да ви отвлече и да поиска от жена ви откуп няколко милиона…
- То и преди нямаше да поиска – отбеляза Райчо – понеже няма откъде да ги вземем. А за няколко милиона жена ми сама щеше да ме даде.
- Е, да, заплатите още не са европейски, но правителството ни работи, разбирате… Но и една друга банда разбихме – която крадяла луксозни коли и после искала откупи…Впрочем, май и това не ви касае.
Вероятно и не се страхувате, че някой може да влезе в апартамента ви докато ви няма и да открадне няколко килограма злато? Или оригинал на Пикасо?
- Да – кимна Райчо – Изобщо не се страхувам.
- Сигурно и за живота си не се боите? Не сте завзели нечия територия за разпространение на наркотици или канал за контрабанда? Понеже и една група за поръчкови убийства разбихме… Е, вас може да не ви засяга пряко, но си е постижение де.
- Не съм завзел нищо – обясни Райчо – Но миналата седмица ме нападнаха едни пияни и ме набиха.
- Но не поръчково, нали?
- Не, просто така, понеже нямах да им дам цигара.
- Е, ще дойде и техният ред, но сам разбирате – имаме приоритети…
- А преди месец ми откраднаха прането – направо от телта. Ако разбиете някоя група, която краде пране, мога да дойда да си го позная.
- Ние подобни групи не разбиваме – погледна го строго началникът – Не стои добре във вечерните новини и не носи имидж. А и бельото ви вече го е обличал друг, какво ще го правите? И изобщо, вие всъщност по какъв въпрос бяхте?
- Ами такова – преди половин година ми откраднаха гумите на голфа и…

- Ама и вие сте един странен човек! – избухна в смях началникът – Че той който ги е откраднал, вече почти ги е изтрил. По-добре му ги оставете – да излети на някой завой и да се пребие. Тъкмо ще ни подобри статистиката.
А сега ме извинете, но сам видяхте още колко хора чакат отвън… Просто се настройте по-позитивно и… Ето, дори ще ви дам малък подарък – диск с песента на Веселин Маринов „Нашата полиция ни пази”. Ако пак ви откраднат нещо, пуснете си я - много успокоява.
- Те и мазата ми разбиха наскоро – продължаваше Райчо, въпреки че другият леко го побутваше към вратата – И ми откраднаха половината ракия, а тя е кайсиева…
- Домашна кайсиева? – подскочи началникът – Е, това вече е друга работа. Я донесете утре една бутилка да дадем на кучетата да подушат… Не, по-добре дори една туба. Оставете я долу при дежурния и чакайте – щом разбием бандата на крадците на ракия, веднага ще ви се обадим. Хайде, не губете надежда и гледайте да не забравите тубата.

…Така де – тръгнал Райчо да ги занимава с глупости. Разбирам да му бяха откраднали яхтата, а то – гуми за голф. Само отвлича професионалистите от великите им дела и на тях им е трудно да ни пазят…

14 коментара:

  1. Е не, никак не ми е до смях... След като се вземе предвид, че гиреспоменатата ситуация съм я преживял ... Не, не ми е до смях. Сигурно трябва да си купя диска на Веското Маринов.
    Дали да не се присъединя и към стачката им.

    ОтговорИзтриване
  2. Съгласен съм, не е смешно. Някои от статиите изобщо не са "хумор", но ако въведа и раздел "сатира", ще стане много сложно. А и каква ти сатира, то си е жива трагедия...
    Изобщо, материалите, които са предназначени за едновременна публикация във вестник "Сега" и тук, са замислени да имат по-социално звучене, понякога за сметка на хумора. Всъщност почти винаги, понеже някакси не върви да се смееш прекалено на проблемите на хората - звучи малко като подигравка.
    Както и да е, смятам като цяло да намаля тези критични статии и да се върна към основния стил - с повече хумор. Друг е въпросът дали всеки път се получава. Но нека видим как ще завърши гласуването в "буквите", след което смятам да преосмисля някои неща, свързани с този блог.

    ОтговорИзтриване
  3. Глупости, много си е смешно даже :)

    Целият свят е такъв. По-добре да го опознаем и да си "наместим" очакванията, отколкото да вярваме, че живеем в приказка.

    ОтговорИзтриване
  4. Всъщност това е точно за хората, които са преживели нещо подобно, да им стане ясно да не се надяват. Когато ни обраха квартирата, първо ни назначиха следовател, който се оказа една седмица в отпуск, след това 4 пъти ходих до 1во районно да се опитам да я намеря да й връча описание на всичко откраднато + копие от гаранционните карти на лаптопа, фотоапарата и обективите... за да получа малко по-късно писмо 'неизвестен извършител'. (Случката се повтори и с апартамента на нашите в Бургас). Не знам дали е щото няма рейтинг, или "нашата полиция" ги пази и работи на процент, но е факт, че не остана необран апартамент в София и аз лично не познавам никой, който да е успял да си върне нещата.

    ОтговорИзтриване
  5. Тимур аз лично бих предпочел поне една на всеки десет статии да е от тези "наръчник по кариерно оцеляване", понеже има моменти,когато ми писва честно от хумор и сатира, като отворя да чета блога ти с надежда да е по-приложно насочен.

    ОтговорИзтриване
  6. Какви са правилата? На нашите географски ширини "малкият човек" и неговата "себестойност" никога не е била приоритет на политиката на партиите, които управляват страната и излъчват управленците от редиците си. Чували сте понятието "политическа класа". Да помислим какво означава това.
    След колективистичния период масовото съзнание се разби на партийни групи, организации и движения. После настъпи период на окрупняване и консолидиране на политически сили дори с различни политически платформи. Размиха се програмите им, идеите станаха "ляво-десни".
    От друга страна личността винаги е била възприемана като част от по-голяма общност: семейство, трудов колектив, кооперация и т.н.
    Кога в съзнанието на българина е имало понятие за неприкосновеност на личността, права, уважение към личностите с най-голям принос към нацията?

    ОтговорИзтриване
  7. :) Надежда всяка тука оставете...
    Поне се забавлявайте докато още можете :)

    ОтговорИзтриване
  8. @Лични финанси, Според вашите разбирания трябва да се смиряваме с всичко случвашо се около нас и да се пригодим на ставащата все по зле ситуация в "хабитата". Не съм съгласен честно да Ви кажа. Защо да живея ако то няма да е живот. Тогава каква ще ни е разликата от животните?
    @Тимур, думите ми бяха съркастични макар и до някъде смесени с истина. Хумура е хубав, дори и да е черен. Вие просто отразявате, и бих искал да продължите, случвашото се. Поздрави.

    ОтговорИзтриване
  9. Тимур, ти си поел тежък кръст и вървиш по пътя на Голгота. Щом никой досега не е успял да реши проблемите на хората с притчи и сказки, защо се надяваш да успееш? Пробуждането на съзнанието води до по-голямо страдание, но не носи утеха. Решаването на противоречията става по пътя на промяна на мисленето, разширяване на съзнанието, чрез възприемане на идеи от по-висок порядък. Човек първо трябва да намери причината, за да промени резултата.
    Кой е излекувал обществото с радикални идеи? Всяка криза е възможност за промяна. От този, който я осъществява, зависи каква ще бъде тя. Но една птичка пролет не прави.

    ОтговорИзтриване
  10. @nuralt - изобщо не си ми разбрал разбиранията :)

    Трябва да знаеш как "работи" светът, за да знаеш как да действаш. Иначе тръгваш срещу сив слон с пушка за розови слонове :))

    ОтговорИзтриване
  11. Анонимен: Изобщо не съм си и мислил, че мога да реша проблемите на хората, нито пък че съм в състояние да излекувам обществото. Може да съм оригинален, но определено не съм луд.
    Ако обществото ни е болно, аз мога само да му разкажа поредната приказка, за да го отвлека за миг от мрачните му мисли, нищо повече. Но повечето хора дори това не правят.

    П.С. Ако материалите тук те настройват песимистично, просто не ги чети.

    ОтговорИзтриване
  12. Анонимен16 май 2011 г., 7:51

    Мина много време, преосмислих своето изказване. Сматам, че не е на място. След като ми издърпа ухото, се почувствах по-добре. Ако смяташ, че наказанието ми е изтекло и е дало очаквания възпитателен ефект, моля те позволи ми да чета твоите неща и да ти пиша развълнуваните си мисли и искрените си похвали. Ти си смел и щедър човек, затова се надявам, че ще ме помилваш.

    ОтговорИзтриване
  13. :))))
    Няма проблем, чети си. Освен това аз не се изживявам като някакъв гуру (ако се създава подобно впечатление, то е погрешно) и вземам насериозно само преднамерени лични обиди. А текстовете са тук за обсъждане и всеки има право да е съгласен или не с тях. Аз модерирам само личните нападки и ипотите някой да се првърне в център на вниманието чрез провокиране на мен или другите коментиращи. Не смятам, че случаят е такъв.
    Поздрави.

    ОтговорИзтриване
  14. Анонимен26 май 2011 г., 7:40

    Тъпото ми изказване, което все още звучи неясно, се отнасяше за блога ти Платон. В него ми се струваше, че разтърсваш читателите, с цел да се замислят върху злободневни и очевидни неща, които те пасивно пропускат. Няма връзка с горния разказ, който е страхотен. Моите повторни извинения.

    ОтговорИзтриване

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/