понеделник, 26 октомври 2009 г.

И много жълти хризантеми...

Когато за пореден път аз и батко се оказахме безработни, изпихме два литра от ракията на тате. После брат ми каза: „Минчо, така не става – ще ни въртят цял живот като потник в пералня. Да работиш за друг не е перспективно. Дай да направим нещо двамата.”
Помолих го да се конкретизира. Той пак си наля.
„Абе – дай да направим една семейна фирма. Сами ще си бъдем шефове – ако не включим жените, естествено.”
Пак не разбрах – той е шофьор, аз – стругар. Резервни части ли ще произвеждаме?
Батко се засмя.

„Шофьор, шофьор, ама знаеш ли какви хора съм возил...? Мениджъри, политици, даже един кандидат-депутат, дето без малко да го изберат. Знаеш ли какви работи съм чувал?”
Е, откъде да знам? Обаче батко, вместо да ми обясни, изведнъж попита:
„Ти навремето нали тренираше стрелба?”
Потвърдих.
„И беше стигнал почти до националния?”
Так си беше. Но после тръгнахме по гаджета, пиене, това –онова... И не ме взеха.
„А в казармата?”
Е, когато имаше стрелби, мама почваше да меси баницата – знаеше, че отпускът като награда ми беше сигурен. Но пак не схванах идеята.

„Няма значение. Ти си преговори всичко там за пушката, а другото го остави на мен.”
Продължихме да пием, а аз наистина се опитвах да си спомня – прицелваш се, корекция за разстояние, за посока и сила на вятъра.... Докато накрая всичко потъна в мъгла.

Два месеца по-късмо седяхме пред съответната комисия от министерството и чакахме да одобрят нашия бизнес-план – и съответно да получим еврофинансиране.
Председателят погледна към членовете и се изкашля:
„Фирма „На гюме” ООД, хм... Кандидатстват по линия за борба с боклука,” -после намести очилата си и продължи – „Предмет на дейност – премахване на всякакви боклуци...Абе, момчета, завод за рециклиране ли ще строите?”
„Не,” – каза бате – „Там пише.”
„А, да – основна дейност – килърски услуги...А?”
Батко кимна.
„Ами, то такова...Как така?”
Брат ми се доближи до него и зашепна бързо на ухото му. Чух само за нещо нечие, което било включено.
„А, добре тогава...значи - килъри. Е, какво, нямаме фирма с подобна дейност досега – значи – ново, актуално, необходимо... Какъв персонал предлагате?” – въпросът беше към мен.
„Ами – аз и батко.” – отговорих.

„А, не може така...” – намеси се един от членовете на комисията – „Батко и братко - много лошо звучи. Виж, ако си вземете и една секретарка...”
Обещахме.
„Обаче тук сте писали – три поръчки месечно, всяка по 10 000 евро... А ако пазарът изведнъж се свие?’
Батко го успокои, че тогава ще намалим цената и ще компенсираме с увеличена бройка на поръчките.
„Но няма да отвличате, нали?” – обади се друг – „Аз не че ви се меся, но премиерът се сърди, та...”
Обещахме да убиваме всеки на място, това напълно удовлетвори комисията и си получихме парите.

Бате ми купи нова винтовка „Драгунов” с оптически прицел – разкошна работа. С такова нещо можеш да осакатиш комар, ако поискаш.
А после тръгнаха и самите поръчки.

Първи беше господин Иванов – известен местен феодал и дерибей, който уж давал хляб на половината област. Поръча го конкурента му, с когото от пет години се съдеха за някакъв парцел. Проснах го докато се качваше в джипа си, а после получихме още пет хонорара анонимно. Отделно, че народът три дни игра хора на площада.
Все пак, като истински професионалисти, изпратихме голям букет жълти хризантеми за погребението.

Втори по ред беше собственикът на най-голямата мрежа за разпространение на наркотици в региона. За него поръчката дойде от чужбина – някъде от Русия или Холандия, така и не разбрах – батко се занимаваше с маркетинга. Обаче, след като го гръмнах, се случи нещо странно – на следвашия ден някаква баба искаше да целуне ръката ми на улицата – спомена нещо за внука си, за когото най-после се появила надежда... Но аз заради конспиративността не й позволих и избягах.
Но пак изпратихме хризантеми.

Застреляхме и един митничар, честно спестил пари за три кооперации в центъра на града. Отново не разбрах кой е поръчителя, но после няколко пъти шофьори на тирове ме возиха като таксита – ей така, понеже вече дишали по-свободно. Май направихме нещо и за околната среда.
Но поне ме закараха до пазара – да купя хризантеми.

Работниците от голям завод поискаха разсрочено плащане – всички неполучени от тях заплати за последните шест месеца срещу главата на собственика на завода. Батко обаче не прие поръчката и човекът се спаси. Тук за пръв път се скарахме – аз твърдях, че по-важно е да завладеем тотално пазара, но той каза – или в брой, или кеш, или на ръка. Иначе да се оправяли сами.
Спестихме парите за хризантемите.

Един бизнесмен бе поръчан едновременно от жена си и от любовницата си. Аз бях склонен да им предложа да разделят хонорара, но батко взе пари от всяка от тях поотделно – нали ви казвам, имаше желязна хватка. Лошо няма, нали пак трябваше да купуваме хризантеми?

На третия месец дойде проверка от данъчното. И като почна оня – кого ще лъжете вие бе, какви по пет патрона на поръчка, аз не четох ли във вестника, че е убит само с един изстрел? Надуваме разходите, а?
Замълчах смирено, а после го помолих да провери още веднъж документацията. Междувременно се пресегнах за винтовката и...
Изпратихме отново жълти хризантеми.

А след още една седмица в офиса ни нахлуха някакви хора с маски и бронежилетки, хвърлиха секретарката на пода и й сложиха белезници. После командирът на отряда въздъхна тежко и свали маската.
„Момчета, няма да се разберем така с вас...”
Опитах се да обясня, че всъщност ние донякъде вършим тяхната работа, а и на едни други хора, които уж трябва да пазят обществото от...
Той махна с ръка. После изведнъж попита с цялата строгост на закона:

„А откъде купувате хризантемите, а?”
Въпросът ме затрудни. Обясних, че от разни баби на пазара, както се случи.
Това го разгневи.

„А ти знаеш ли, че сестра ми има цветарски магазин...? Вижте сега, да ги нямаме повече такива – ако не почнете да вземате от нея, можем и да открием кой стои зад всички тези загадъчни убийства. Не дърпайте дявола за опашката, ей!”
Признахме си за грешката и обещахме да се поправим. Това го успокои.

„Ами, щом е така...Щом обещавате... Ами - НА СЛУКА!”
Освободиха секретарката и си тръгнаха.

...Да познавате случайно някого, който харесва жълти хризантеми? Ще се разберем, няма проблем.
Цени като за приятели.

7 коментара:

  1. Хехехе....така е, който иска да е в бизнеса, не се пуща току тъй от хорото....Една идея!С бате, да направите една дъщерна фирма за траурни церемонии и погребения, а?!И хризантемите ще вървят, може отделен разсадник за цветя да работи за вас и пак да не стигат.И вълкът ще е сит, пък агнето още повече.

    ОтговорИзтриване
  2. е много голям си човече, поклон

    ОтговорИзтриване
  3. представете си цялата държава е такава, всеки с по голям чин от другия те кара да купуваш това онова но с ПРЕПОРЪКАТА от определената фирма иначе гушкаме буклета дето се казва, такъв е животът скапан

    ОтговорИзтриване
  4. Ако подходим по-сериозно по въпроса - допустимо е да се купува по настояване от хризантемите на сестричката, но поне да са свежи, а не полуумрели.

    ОтговорИзтриване
  5. невероятно е....)))

    ОтговорИзтриване

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/