четвъртък, 22 октомври 2009 г.

Раждането на един бренд

Седяхме си както обикновено на сутрешната оперативка и всеки се мъчеше да избегне погледа на Главния; а той самият, седнал под любимия си портрет на Бакхус, търсеше поредната жертва. Впрочем , днес виновникът не подлежеше на съмнение.

„Хайде, хайде – Георгиев, я се похвали на всички какво сте направили вчера?”
Оперативният мениджър гледаше смутено и мълчеше.
„Кажи де, не се срамувай…И покажи онези проби, да ги видят всички.”
Оперативният мениджър тежко въздъхна.

„Шефе, знаеш – само който не работи, той не греши….”
„Е, това колко пъти сме го чували – спрях да ги броя вече. Напомни ми да го обсъдим в края на месеца, като стане дума за бонусите. А сега разкажи на колегите за последното си постижение.”

„Ами получи се малка несъгласуваност.”
„Абе ти така каза и когато оня път изтървахте сернистата киселина. После, като пийнеше човек от нашето вино, изрусяваха му се мустаците. Ще ни вкараш някой път в затвора, ей.”
Георгиев смирено замълча, опитвайки се да изглежда виновен пред справедливата критика. Когато избликът на Главния премина, оперативния мениджър започна по същество.

„Абе бутилирахме си ние както обикновено, обаче моите хора не проверили колко етикети имаме. И като останаха около три тона вино, те свършиха.”
„И ти, разбира се, прекрати процеса, прехвърли виното в друга цистерна и поръча нови?” – Главният очевидно издевателстваше.
Георгиев пак въздъхна.
„Ама, шефе – то ако бях почнал да прехвърлям, отиде денят. Пък и…”
„И?”
„Бъркалката на цистерната се повредила. Забелязахме го едва когато спряхме.”
„И?”
„И виното се утаило.”
Главният пак избухна.

„Как ще се утаи бе, това да не е боза?”
„Е, не е, но е полусухо. Знаеш – слагаме там малко захар, това –онова…Обаче сега бъркалката спряла още в началото, ние сме бутилирали около десет тона, а почти всичката захар останала на дъното в тези, трите. Та малко странно изглеждат.”

„Продължавай, разкажи до края. Гений такъв!”
„Ами то, такова – до момента на спирането бутилирахме „Манастирска ливада”. Но нали обясних, етикетите свършиха, а и остатъкът беше малко странен.
Та – пратих аз ОТК-то да провери какви други етикети имаме, намерихме някакви там, забутани кой знае от кога в склада - и налепихме тях. Едва стигнаха.”

„Аха. И как сега ще го продадем това вино? Дори спецификация нямаме. Как викаш, се казвало?”
„Нестинарско хоро” – обясни Георгиев – „Пак полусухо.”
„И колко бутилирахте?”
„Ами – към четири хиляди бутилки”
Главният започна да разтрива слепоочията си. После се обърна към търговския мениджър.

„Стефанов, можеш ли да го пробуташ на някого?”
Търговският мениджър поклати глава.
„Шефе – без техническа спецификация – опасно е. Глобите са жестоки. А и като почнат после да се оплакват…”
„Ама то нищо му няма на виното бе,” – Георгиев извади една бутилка и наля по малко на всеки – „Много е пивко даже.”
Виното имаше цвета на Черно норе при червен флаг, но от солидарност към колегата си Стефанов отпи.
„Абе не е лошо. Малко сладни, но става. Обаче – без спецификация…”

Петрова, главната счетоводителка, също отпи и одобри. Но каза, че с луканка може и да не върви.
Шефът я изгледа презрително, а после реши.
„Стефанов, трябва да го разкараш това до края на месеца – иначе няма бонуси. Давай там по десетина кашона на всеки – уж експериментално производство, нова тенденция - измисли там нещо.
Георгиев – а ако ти още само веднъж пак направиш нещо подобно….”
Оперативният мениджър обеща, че – няма. Впрочем, той винаги така казваше.

***
Стефанов все пак продаде всичкото количество „Нестинарско хоро” – той е от старата школа, не като тези, младите – дето все тенденциите на пазара им пречат. Та, получихме си бонусите (на Георгиев му отрязаха 10% за самодейност) и въздъхнахме с облекчение. Оказа се – напразно.
Понеже следващия месец всички клиенти поръчаха само „Нестинарско хоро”.

Естествено, Стефанов дълго ги убеждава, че то на практика не се различава много от „Манастирска ливада”, но – с клиенти спорили ли сте?
А и как да кажеш, че си го наливал от едно и също място…?

Главният побесня и глоби Георгиев с още 10% - този път за липса на стратегическо мислене. А после му нареди да започне серийно производство на „Нестинарско хоро” и да го узакони.

С документите беше по–лесно – Георгиев накара технолога да се занимава единствено с това, а той самият отиде в избата и с риск да го глобят с нови 10% се отдаде на творчество. Взе си само една пита кашкавал и една седмица почти не излезе – и той като Стефанов беше от старата школа. Веднъж технологът отиде да го пита нещо, но оперативният мениджър го изгони и го прати отново да пише – с което запази душевното му здраве и неговата вяра, че знае какво е полусухо вино.
След седмица вичко бе проиграно и по тръбите течеше само оригинално „Нестинарско хоро” – по нашата рецепта, естествено.
Но – нали си спомняте – нямаше етикети.

По – лошо – оказа се, че подобно нещо никой не е произвеждал вече поне двадесет години.

Та – като изпълни мисията си в избата, Георгиев отиде в лабораторията и двамата с Петрова топяха бутилка след бутилка в един леген – изразходваха три кашона, докато успеят да свалят цял етикет. После го сушиха, сканираха го, търсиха дизайнер и т.н.
Най-обидното бе, че с цялата операция се занимаваше само висшия мениджмънт – Главният нареди така, за да не се разчуело и да не се смеел целия винпром.

Е, накрая всички разбраха, но беше късно – вече бе узаконена новата спецификация, рецептата – проверена много пъти, процесът – стабилизиран и т.н. Та – първия месец клиентите не си получиха „Хорото”, но после като потече…

И понеже дяволът си няма работа – един от нашите конкуренти сгреши една партида „Манастирска ливада” и тотално компрометира марката – кой ти гледа производител, нали иначе етикетите са еднакви? Та – отвори се сериозна ниша на пазара и „Хорото” я зае.
И така досега.

***
…Наскоро ни поканиха с Георгиев на един семинар, посветен на създаването на нов бренд - и той дълго говори пред младите хора колко важно е човек да има усет за пазара, вдъхновение, способност да анализира тенденциите…А за питата кашкавал нищо не каза.
Е, разбирам го донякъде.

Колкото и да е странно - и тази история е по действителен случай. Само имената на вината са сменени.

6 коментара:

  1. Действителни случаи има много, ама не всеки умее да ги разкаже така. (thumb up)

    ОтговорИзтриване
  2. Добрютро!,

    Първият сайт който преглеждам всяка сутрин е твоя, тъй като ме зарежда с позитивизъм за целия ден.
    В повечето случаи се скъсвам от смях. Такава висока продуктивност обаче няма начин да не изтощи вдъхновението понякога. Тая инсторийка доста напомня предишна твоя творба - "Гроздова ракия или...", само че е с хепиенд.
    Сори за претенцията, ама като си вдигнал така летвата ще си береш гайлето ;-)

    Хубав ден!

    ОтговорИзтриване
  3. Да, напомня, но и двете са истински. Аз какво съм виновен, че нашият бизнес върви по едни и същи пътища? :))

    ОтговорИзтриване
  4. е сега върви обяснявай, че не си работил в определени фирми.

    ОтговорИзтриване
  5. Човече, имаш талант. Издай книга, ако ще и електронна, онлайн :)

    ОтговорИзтриване
  6. Много яко. Евала на разказвача. Човек като има талант и най-незначителната случка може да превърне в бестселър.

    ОтговорИзтриване

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/