понеделник, 12 октомври 2009 г.

Блогер, бе бате!

Посвещава се на всички, които копират статии от този блог, без да посочат линк към него

Оня ден, като се върна тати от заседанието на Мешерето (той е в журито там, а бележки за болест не се признават), седна на дивана, наля си едно балънтайнче-менте и се ухили с всичките си златни зъби.
„Асанчо, да земем да та оженим, а? Я са виж – мъж на шестнайсет години си станал, за кога да чакаме? Я кажи – харесал ли си си някоя?”

Абе бях си избрал, обаче...Не че не ме харесва момичето, но нещо се дърпа. Вика – хубав си бе Асане, ама малко плюнка падаш - дето се вика, една кокошка не си откраднал досега. Как ще живея с такъв мъж?
И е право момичето де. Поради недоглеждането на родата успях да завърша пети клас и ми напълниха главата с какви ли не глупости – това било лошо, онова не трябвало да го правя... И си живеех така, раздиран от вътрешни противоречия.

Споделих с баща ми, че на сърцето ми е Айшето.
„Брей, виж го ти! Че тя много скъпа бе – баща й иска сто хиляди лева за нея. И нито криза признава, нито нищо. Инвестирал бил в нея. Да му и инвеститорския инструмент на тоя...”

Обаче постепенно тати се успокои и почна да анализира ситуацията. Накрая реши, че си струва и ме попита кога да отиде да я иска. Тогава се престраших и му разказах за пречките пред любовта ни.

„Е, че какво – право е момичето. Какво си откраднал досега?”
Признах си, че – нищо.
„Е, и как ще живеете тогава? Депутат ли ще станеш? Ще станеш, ама друг път – а то и там се иска ръка...Ще умрете от глад.”
После тати нареди:
„От утре почваш да крадеш. Няма „не искам”, няма „не мога”. Като те видя, че си откраднал нещо наистина ценно, пак ще говорим. А дотогава си я сънувай нощем Айшето и не пъшкай много силно, че котката се плаши и скача отгоре ми. Хайде, подай ми салама и изчезвай...”

Добре де – да открадна, но нали не е редно? Обаче – редно ли е пък да си умра стар ерген на двадесет години? Сигурен бях, че без Айшето няма да изкарам повече. Пък и що да не открадна – я вижте какво пише по вестниците?(Попрочитах по нещо от тях, преди да отидат по предназначение) Аз ли съм най-загубеният в тази държава? Ще открадна и още как, няма да оставя да ми умре любовта я.

Реших да почна от нещо малко. Видях един ротвайлер да се мотае пред един магазин в махалата. Изглеждаше много кротко животно, с едни такива влажни очи... Изтичах да в къщи, взех кокъла от супата и изтичах отново навън. Кучето си беше още там и ме изгледа с презрение – ще речеш, само кебапчета е яло досега. Приближих се внимателно и се опитах да го погаля. То приятелски изръмжа.
„Виж сега,” – почнах да му обяснявам –„Заради Айшето го правя. Ти не я познаваш, но като се изкъпе – цялата махала светва. Първа красавица е, а очите й...”
„Рекс, дръж мангала!” – гласът се чу някъде зад мен и кучето оголи зъби. Добре, че наблизо имаше едно дърво, иначе – не знам. Можеше и да си останем с Айшето бездетни.

Кучето се повъртя малко под дървото, после с нехота се отдалечи по посока на гласа и скочи в един лъскав джип. Изчаках да заминат и слязох.

Добре де – кучетата са опасни животни. Явно трябваше да мина по класическия път.
Избрах си един стълб в края на махалата – къде отиваха жиците не се виждаше, но явно беше някъде в полето. Срязах ги със семейните клещи, слязох и тръгнах като един Моканин (това го учихме в пети клас) да намеря другия край.
Вървях към бъдещето си щастие, като по пътя се качавах на всеки междинен стълб и режех смело...
Под десетия стълб ме чакаше колата на Енергото.

От нея излязоха двама яки техници и докато им обясня за всепобеждаващата сила на любовта, те извадиха по един лост и....Една седмица после спах по корем и ядох само кисело мляко – толкова ми се отваряше устата. Когато отново можех да вървя, реших да изляза от енергийния бизнес.

И кола се опитах да открадна – но собственикът ме хвана, върза ми ръцете за задната броня и така обиколи квартала. Накрая станах по-добър от Юсеин Болт, но нали нямаше кой да ми засича времето....

...Но веднъж, както си вървях из парка, гледам – някаква млада жена седи на една пейка и пише нещо на това, как беше – лапа-топа - или нещо от рода. Та детето й играеше наблизо, спъна се, все да пищи и тя скочи да му помогне...А аз се сдобих с компютър. Е, гониха ме естествено, но нали ви казах – след оная тренировка с бронята съм по-бърз от вятъра.

Айшето не хареса много компютъра – каза, че на покрива имали пет сателитни чинии и ако искала да гледа нещо, не й трябвали подобни глупости. Дори се изгаври – „Абе, Асане, хубавите момчета крадат коне – да облечеш една бяла риза, да го яхнеш, да ме метнеш отзад...Хайде, яхни го този лаптоп де?”
Но тук се намеси нейният брат (много свястно момче, нищо че носи очила), каза й че е тъпа патка, а после ми предложи да ме научи на това-онова, ако обещая след сватбата да му подаря компютъра. То сестра му така и така щяла да сложи някоя саксия на него, та...

Та, оказа се – машината имала варелес и ловяла интернет без жица. Братът на Айшето е нещо като интелигента на махалата – него го изгониха чак в гимназията – и ги разбира информационните технологии. Всякакви там опери, лисици, даже познавал някакъв Касперски...Та, научи ме той да сърфирам, а после ми обясни:
„Асане, сърцето на циганката се купува с пари и слава. Пари баща ти има. Остава ти да се прочуеш и – готово. Ти вземаш Айшето, аз – лаптопа.”

Споделих с него - като с бъдещ роднина - всички трудности, които срещнах до момента в стремежа си за самоизява. Той се засмя:
„Ама, Асане, много си прост бе!” – засмя се той – „Кой сега краде коне и жици? Ще те хванат и ще те набият.”
Признах си, че точно това се беше случило.

„Сега се крадат други неща. Нали искаш да си известен и Айшето да влюби в теб?”
Потвърдих.
„Ами ще си направиш сайт тогава. Казва се блог. Ще публикуваш там интересни неща, хорат ще те четат, ще станеш известен и Айшето сама ще дойде да ти се обяснява в любов..”
От подобна перспектива направо ми прималя. Когато се съвзех обаче, реалността се върна.

„Какво ще публикувам, едно изречение не мога да напиша без грешки...” – признах си тъжно аз – „Ако взема да разказвам как ме гони кучето, кой ще го чете?"

Бъдещият ми роднина избухна в смях.
„Ама много си прост наистина бе! Като знам и сестра ми, чак ме е страх какви ще са племенниците.” – после се успокои и обясни – „Ще крадеш бе! Това е интернет – и да те хванат, как ще те набият? ”
Вярно че нямаше как.

„Точно в интернет е рай за циганията. Копираш, подписваш се и всички ти викат „евала”. Няма ченгета, няма нищо. Напротив, ще си създадеш име на интелигентен и талантлив човек. А когато други на свой ред почнат да крадат от теб, ще почнеш да се оплакваш наляво и надясно и хората ще ти съчувстват. И ще си кажат – брей, тоя много умен бе, щом го преписват. И както ти казах, Айшето сама ще дойде.”

Та така. Да ме прощават разните там автори, които стоели до полунощ в търсене на идеи – пред циганин подобни номера не минават. Като искат да не им крада материалите, да си ги заключат в мазето при туршията. Макар че и това не е съвсем сигурно.

Аз не за себе си, заради любовта го правя - пък и защото ония са достатъчно прости да работят за мен.
Такова нещо изпуска ли се?

15 коментара:

  1. Е не те обичам вече. Реших днес да си легна рано-рано, че утре имам много работа в работата (тя затова се казва и работа), ама взех, че се зачетох в блога ти. Виж кое време стана!!! Три часа си загубих да ти чета материалите. Според мен материалът ти е бил откраднат от някой, който като мене на един дъх е прочел всичко някоя вечер, а на другия ден е гледал не много умно. Та да те накара да спре да пишеш, че ще го уволнят заради тебе, е решил да те провокира. Няма да се даваш!!! Аз с какво ще се забавлявам следващите дни... Според мен не всеки има дарба да пише интересно.
    Христо

    ОтговорИзтриване
  2. Ееееееееее орева орталъка бе! Защо не предприемеш действия, като ти е толкова мъчно. Все някой емейл ще намериш на тоя крадлив сайт, ако трябва с хостинга ще се свържеш и ще им кажеш да свалят копираното. Между другото, под какъв лиценз смяташ да публикуваш? Сложи един Common Creatives и го напиши на видно място.

    ОтговорИзтриване
  3. аре бре бат'Тимуре....ти зо една блога ли си? Децата, ранъ нем' да идът, ти шъ са зориш, чи сми ти усимале едното тъкова, на бат Слвчу да гу дадим....сус бе! еи ...

    ОтговорИзтриване
  4. Много яко пишеш, ама много дълго... :( честно нямам време да чета по 1500 думи...

    ОтговорИзтриване
  5. :) определено имаш талант. Радваш много хора, продължавай. И разни Жоровци, Зоровци и други приказни герои да не те смущават :)

    ОтговорИзтриване
  6. Жоро:Оставих коментара ти, за да се убедят другите потребители, че наистина съществува мислене тип "Асан". Но други твои коментари няма да бъдат публикувани.
    Искам да напомня, че блогът ми се явява частна собственост - ако искам, ще "ривъ" в него, ако искам - ще се смея. Всеки, на когото това не му харесва или се идентифицира с някой от героите и това не го устройва, е напълно свободен да си направи собствен блог и да установи в него такива правила, каквито намери за най - подходящи.

    ОтговорИзтриване
  7. Анонимен(10:54):Предполагам, че имаш предвид добилата напоследък популярност публикация на Иво Сиромахов "Как влязох във Фейсбук", копираща идеята и отделни елементи от моята "Мрежа за социални контакти".Е, поне не е копи-пейст - да приемем, че идеята му е хрумнала една седмица по-късно, отколкото на мен - и е просто съвпадение :))
    Макар че приликата е очевидна, ако изключим разводняването.

    ОтговорИзтриване
  8. не ги слушай тия дето разправят че много дълго си пишел, даже напротив, късичко идва :)
    и дори да не е късичко, е нарядко :)

    keep up the good work

    ОтговорИзтриване
  9. Тимуре, недей да спираш :) много хубаво пишеш.

    ОтговорИзтриване
  10. Изглежда, че една стъпка преди откровеният профанизиран хумор седи циганската тема. Тя се оказва с неизчерпаем потенциял- още от времето на Тошко Колев и други (повечето апокрифни) тя неизменно разсмива на базата на предполагаемото интелектуално и културно превъзходство на мнозинството над малцинството. Малко обезпокояващо е обаче, отсъствието на тази тема в побликуваната проза. Особено в открито саркастичен план. Защо ли?

    ОтговорИзтриване
  11. Ванга: За мен "циганин" не е народност, а -както в случая - манталитет. Бих направил аналогия с руснаците, които казват, че "чукча" не е народност, а диагноза.
    В България има много други етнически малцинства - като евреи или арменци например, да не говорим за турците - но не помня някой да се е опитал да ги иронизира заради поведението им. Просто защото не заслужават.
    Всеки, който доброволно е приел да се превърне в символ на простотия, заслужава да бъде осмиван - мутри, цигани и т.н. Естествено, можех да пренеса във времето Бай Ганьо, но нямаше да е коректно - при цялата си ограниченост у него (както го описва Алеко) срамът не е изчезнал съвсем - той все пак знае, че това което прави, не е съвсем редно. Докато за повечето представители на описваното малцинство да откраднеш (а понякога и да изнасилиш, убиеш и т.н.) е героизъм - тоест, имаме тотално разместване на моралните ценности.
    А аз не съм американец и предпочитам да наричам нещата с истинските им имена.

    ОтговорИзтриване
  12. Чудесно замислен материал. Колкото повече те чета, толкова повече се радвам, че те има в Reader-a ми. :)

    ОтговорИзтриване
  13. Здравей. Много ми харесва блога ти и те подкрепян относно грубата кражба на творбите ти.

    ОтговорИзтриване

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/