Борбата с уличната престъпност

И днес, както всеки ден напоследък, младият пенсионер Георгиев седеше пред телевизора, пиеше кафето си и се осведомяваше какво ново са измислили управляващите, за да подобрят живота му.

"Рано тази сутрин от цирка е избягала мечката Минка, като за целта е откраднала служебното си колело - обяви говорителката. - Животното успяло да се добере до Околовръстното, където обаче било засечено от джип с охранители на уважаемия бизнесмен Миланото. Минка звъннала, охранителите се стреснали, изпаднали в шок и докато дойдат на себе си, я пребили с бухалки. Поради огромния отзвук у нас и в чужбина главният прокурор господин Цацаров в момента е свикал среща, на която вероятно ще се реши да се извършат поголовни проверки на цирковете - защо не си пазят мечките, както и имат ли трудови договори последните. Този път ще бъдем безкомпромисни - обеща господин Цацаров. - И не възнамерявам да сменям обвиненията повече от три-четири пъти..."

Георгиев поклати глава, преоблече се и слезе при колата си. Трябваше да отиде до центъра на града, за да си купи специални ръкавици с втъкана метална нишка в тях.

Пътят му минаваше през тясна еднопосочна уличка и когато стигна до края й, Георгиев откри, че той е запушен от голямо черно беемве. В него седеше мъж с фигура на хипопотам и ядеше семки, а шлюпките плюеше през прозореца на асфалта. Георгиев се приближи:

- Извинете, но искам да мина...

- Не възразявам - кимна мъжът и изплю една шлюпка на обувката му. - Давай.

- Само че вие трябва да се преместите...

- Няма начин - обясни оня. - Трябва да взема оттук един човек след половин час. Ще почакаш.

- Ама аз...

- Ей, умната! Гледа ли тази сутрин за мечката? Обаче тя е яко животно и ще се оправи, а теб, като те гледам - две бухалки и си готов. Хайде, на ти малко семки и бягай, докато съм още добър...

Георгиев се отдалечи и си помисли да се измъкне на заден, но някакъв камион бе влязъл след него и зареждаше магазин. Той въздъхна, набра 112 и накратко обрисува ситуацията. Момичето от другата страна подскочи:

- Господине, вие сигурно се шегувате? Половината ни полиция е на турската граница, за по-малко от средна телесна повреда не пращаме. Защо не го помолите този, какъв беше там, да ви избие някой и друг зъб, за да ускорим нещата? Понеже сега аз само мога да му запиша номера и евентуално до края на седмицата...

Георгиев въздъхна и затвори. После се огледа и видя, че на фасадата на близкия блок има огромна табела "Адв. Атанас Атанасов, тел...". "Аха", каза си Георгиев и набра номера.

- Здрасти, Наско! Как кой се обажда! Койчо бе, братовчед ти от Силистра. Как да нямаш, бе, съвсем си изперкал в тази София... Трети братовчед, да. Слушай сега, с дъщеря ми, Мимето, стана голяма беля. Карало си момичето пежото и на едно кръстовище внезапно й изскача "Камаз", тя не успяла да спре, ударила го, той се преобърнал, повлякъл един автобус - направо ужас! И сега прокурорът иска пет хиляди лева да покрие нещата... А, значи си спомни за мен? Браво! Къде да донесеш парите? Ами един селски е спрял под офиса ти с едно черно беемве, дай му ги на него. До двадесет минути, викаш? Няма проблем, той ще почака.

Малко по-късно добре облечен мъж на средна възраст се приближи до шофьора на беемвето и му подаде дебел плик. Оня се опита да спори нещо, но после погледна вътре и се ухили.

В този миг пред беемвето изскочи огромен джип, а от него се изсипаха маскирани мъже. След кратък, но съдържателен разговор, включващ събаряне на земята и няколко случайни ритници, шофьорът бе сложен на задната седалка с белезници, а един от полицаите подкара колата. Георгиев въздъхна и продължи пътя си.

Вечерта той започна да облича доспехите. Беше около единадесет, а точно в полунощ, ако има пълна луна (сега имаше), той и група приятели се събираха до старата крепост извън града и разиграваха сражения на древни воини.

Георгиев облече ризницата (беше от плетените, за по-леко), надяна новите ръкавици, препаса дървения меч, а после облече отгоре едно кожено манто, за да не го помислят за луд. След това слезе при колата си.

- Ей, дъртак - чу се изведнъж младежки глас до него. - Давай парите.

Георгиев се обърна. Две циганчета на по около 16 години го гледаха злобно, а в ръцете им блестяха ножове.

- Ей, ти глух ли си...?

Георгиев бръкна под мантото, извади меча и хлопна с тъпото едното циганче по главата. То се простря на земята. Другото обаче бързо го заобиколи и рязко заби ножа си в гърба му.

Острието не можа на мине през ризницата и дори не докосна кожата, а ножът просто остана да си стърчи. Георгиев се обърна и вдигна меча. В този миг циганчето се хвърли в краката му:

- Не ме убивай, моля те, Дънкан Маклауд! Не знаехме, че си ти.

- Добре - кимна Георгиев - Но искам и двамата да завършите средно, иначе ще се върна и ще ви отнеса в ада. И ако пак извадите нож на някого...

А после си помисли, че има хора, които чакат на Цацаров, и се натъжи.