Пазители

Една сутрин телефонът на премиера остро иззвъня; обаждаше се шефът на Националната служба за охрана. Е, тя всъщност е подчинена на президента де, но пък понеже напоследък президентите ги назначава Премиерът - малко сложно е, както всичко у нас.

- Вие нали наредихте да осигурим охрана на Делян Пеевски? - попита шефът на НСО.

- Да, и то още вчера. Ей, да не са го гръмнали вече? - притесни се премиерът, понеже подобни неща бяха лоши за имиджа на страната, пък и много пари от КТБ се губеха все още.

- Не, не са, но... Май е най-добре да дойдете лично. Чакам ви пред къщата му в Симеоново. Тук положението е - как да го кажа най-точно - малко международно...

Премиерът въздъхна и нареди да приготвят кортежа.

Оказа се, че шефът на НСО не го е излъгал - районът приличаше на Армагедон.

- Вътре ли е? - Попита той и получил утвърдителен отговор, се огледа. На близката пейка седяха двама мъже, а до тях бяха подпрени снайпери.

- Какви сте вие, бе юнаци? - попита с любопитство премиерът.

- Е па сърби сме.

- И чий го тражите тука? - както е известно, Бойко владее чужди езици.

- Е па Цецо Василев ни прати. Вика - ще го вардите Делянчо да се покаже и ако с него има някой лош човек да го заплашва - гръмвате го.

- А как ще разберете оттук дали човекът е лош?

- А, няма страшно - те само да се покажат...

Малко по-нататък група турски командоси бяха наобиколили командира си. Като видя премиера, той отдаде чест.

- Мараба, Борисов ефенди!

- Какво бе - и вие ли пазите? Нали уж персона нон грата, пък...?

- Ами наредиха да дойдем и да го пазим. Даже ни дадоха оригинални ятагани и споменаха нещо за някакъв Стефан Стамболов...

Борисов махна с ръка и продължи нататък, но изведнъж се спря като закован. Пред него, лъщящи от смазка и с руското знаме отстрани, стояха четири танка "Армата". Млад капитан изскочи от най-близкия люк.

- Здраве желаем, таварищ Барисав - козирува той. - Прощавайте, че без да се обадим, но таварищ Путин вика - оня там го смятат за наш человек, не можем да допуснем друг да ни избива протежетата. Случайно да знаете кой му е прозорецът?

Борисов поклати глава и отмина. На полянката насреща няколко млади мъже ядяха сланина, а зад гърба им бяха струпани гранатомети.

- Украинци сме - обясниха те. - Искате ли малко сланина, съвсем прясна е?

- Добре де, а на вас какво ви е направил Пеевски?

- Нищо, обаче това тук си е наш периметър за килърстване. Открай време се знае - гръмнат ли някого в България, извършителите са украинци. А сега се домъкнали Сульо и Пульо... Просто си пазим територията и разменяме сланина за водка с руснаците.

- Сланината е мръсно нещо - казаха двама мъже с арабска външност, опасани целите с експлозиви, а Борисов и охраната му се хвърлиха на земята. - Говори се, че господин Пеевски бил основен вложител в една от банките ни и в знак на признателност нашите шефове казаха, ако към него се приближи някоя подозрителна личност, да се взривим. Ама то тука голяма лудница, посъветвайте ни къде да застанем да си чакаме реда?

- Тук ред няма - обясни приятен мъж с външност на азиатски депутат. - Който превари, той ще опази. Затова ние се обединихме. Японците например изпратиха отряд нинджи. В момента те тренират и крадат водката на руснаците, но, естествено, не може да ги видите - много са добри. Ще се разбере едва когато чуете нечовешки рев от някой танк. Китайците приготвиха малък охранителен корпус - я има милион човека, я не. В момента го транспортират с кораби насам. Северна Корея изпрати транспарант - Делян Пеевски се прегръща с Ким Чен Ун. Казаха да го закачи тук на стената и всичко щяло да бъде ОК. Южнокорейците пък му направиха специален таблет - с размерите на тавата за баница на майка му. Да се крие зад него като зад щит и да вика "Това тука да не ви е Спарта-а-а!"

- И ние ще помогнем - чу Борисов познатия глас на американския посланик и изтръпна. - В момента над Симеоново лети един Б-2 с четири ядрени бомби на борда. Само да се появи непосредствена заплаха за господин Пеевски и...

...Десет минути по-късно Борисов се връщаше с кортежа си в Бояна и обясняваше на началника на НСО:

- Ето, виждаш ли - когато човек е честен, коректен и не се занимава с далавери - цял свят го уважава и иска да го пази. Само ние тук не си ценим хората...

А после помисли малко и нареди за всеки случай да държат черния му костюм готов.