Пет лица търсят автор

Понякога Авторът пишеше памфлети; стремеше се хем да бъдат малко смешни, хем да са злободневни и да боцнат едни хора по определено място. Понякога това му се удаваше, друг път - не толкова.

Този път обаче се бе получило и той сам се смееше на това, което бе написал, и отпиваше от ракията си. В този момент телефонът му иззвъня.

- Браво бе, Авторе - чу се гласът на един негов познат. - Ударил си право в десетката. Ако премиерът го прочете това, направо ще се гръмне.

- Няма - успокои го Авторът и отпи от ракията си. - Той тук не чете.

- А трябва! Абе я слушай - защо не вземеш всичко това да го оформиш като отворено писмо и да го разпратиш до медиите? Нека обясни защо ги върши такива.

- Написал съм фейлетон. В него има метафори. Това не е журналистическо разследване.

- А, то сякаш не е ясно за всекиго...

- Добре де, а защо тогава ТИ не напишеш отвореното писмо? Ползвай ми фейлетона, нямам нищо против.

- Е, и ти сега... Кой съм аз, че да се заяждам с премиера? А виж ти...

Авторът прекъсна връзката и поклати глава. Десет минути по-късно телефонът иззвъня отново.

- Малей, Авторе, как си ги наредил само... Е сега му е времето за едно протестче в центъра на София, после в по-големите градове - и работата готова.

- А какво общо имам аз с това?

- Как какво? Ще призовеш хората, ще им обясниш, че тези управляващи не стават, ти имаш дар слово. А после ще идеш пред Народното събрание и народът като те види, одма ще се втурне и той нататък.

- Не се занимавам пряко с политика. Защо ТИ не ги призовеш?

- Абе кой ще ме послуша мене... Нямам дар слово като теб. Най-много да ме набият и да ме изгонят от работа. Обаче - ако организираш протеста, обещавам да се включа. Даже после, ако такова... се нуждаете от хора за някое министерство... мисля, че ще мога да помогна.

Авторът затвори, но следващото повикване дойде точно след пет минути.

- Браво, Авторе! - чу се бодър глас. - Този път направо надмина себе си. Обаче...

- Обаче какво?

- Абе как да ти кажа - само с фейлетони не става. Хората четат, но скоро забравят. Другояче трябва.

- Какво? Да взема шмайзера и - в Балкана?

- Не бе, не бе... Имах предвид - защо не регистрираш една партийка? Може да я кръстиш МВР - съкратено от "мама ви разбойническа". Даже така ще обереш вота на разочарованите от Бъчварова. Една програма там, устав - колко му е. За два часа ще ги надраскаш и после народът като се юрне да се записва...

- А защо ВИЕ не регистрирате партия?

- Понеже не живея в България, пък и съм много зает - отговарям за хигиената в кухнята на един френски ресторант, а често дори участвам лично. Обаче ако спечелите изборите и ви се наложи да съставяте кабинет, само се обадете...

Малко по-късно имаше ново обаждане.

- Авторът? Можете ли да пазите тайна?

- Мисля, че да.

- Генерал Вълчарски е на телефона. Четох дописката ви - малко е разводнена, но правилно отразява действителността. Аз одобрявам.

- Какво одобрявате - стила, идеите в нея...

- Не - одобрявам намека ви за неизбежна промяна. Ето защо очаквам в най- близките дни да организирате военен преврат.

- АЗ да го организирам?

- Естествено. Хората ви четат, макар че пишете малко разводнено. Ако призовете военните да излязат от казармите и да вземат властта, нищо чудно да ви послушат.

- Но защо ВИЕ не...?

- Понеже ще ме съди военен съд, а вие сте цивилна гарга и никой нищо няма да ви направи. Но ако превратът успее, обещавам ви колонка в най-големия армейски вестник...

Последното обаждане беше от жена. Тя уведоми Автора, че ще говори с премиера.

- Е, Авторе, този път наистина беше добре. Дето се вика - да поизпусне народът парата. Продължавай в същия дух.

- Господин премиер, а не ви ли е страх, че в един момент...

- Ами. Кучетата си лаят, керванът си върви. Българинът е свикнал само акъл да дава и да праща другите на кладата. Така че ти си пиши и хич да не ти пука. Апропо, а защо не напишеш едно фейлетонче за Путин, дето не иска да възстановим "Южен поток"? Да му се смеят хората.

- Господин премиер, а защо ВИЕ не...

- Добре де, добре - щом не искаш - няма. Знам, то вдъхновението не идва, когато го повикаш. Но ако все пак дойде - помисли си.