сряда, 17 февруари 2016 г.

И пиле не може да прехвръкне

Здраве желаем, господин началник!

Както наредихте, когато ни изпращахте в командировка на българо-турската граница, след месец ви изпращаме подробен рапорт.

Искам да доложа, че всичко, което се говори по медииите, е чиста лъжа - битовите условия са много добри. Ето, нас с колегата Иванов веднага ни настаниха в прясно изкопана землянка, два на два метра. Има си легла от клони, има си огнище, има си и една дупка на тавана да излиза пушекът. И в най-студените зимни дни температурата вътре не пада под минус пет градуса. Първобитните хора само са можели да мечтаят за подобен комфорт!

Храната също е добра - на закуска хляб с лютеница, на обед - салам, хляб и лютеница, вечер - джуркан боб. Колегите, които са по-отдавна тук, разказват, че отначало, ако хванат някой мигрант, му вземали парите. Сега го пребъркват да не крие случайно я дюнер-кебап, а биг-мак. Ако си носиш десетина пържоли, преминаването ти е осигурено, даже лютеницата е от нас.

Виж, с развлеченията е малко по-зле - телевизор има само в главната землянка и той лови единствено три турски програми. Ние малко не им разбираме, но когато чуем говорителят да казва: "Машалла, Борисов ефенди!", сме спокойни, че у нас всичко е наред. Интернет няма, понеже обектът е секретен и да не се издадем. Пък и сигналът под земята се губи.

Някои твърдят, че седим тук забравени от бога, но не е така. Преди месец и нещо идваха премиерът и Дейвид Камерън да инспектират. Разходиха се хората, Дейвид все викаше "вери уел" и "пърфъкт", а нашият си закачи панталона на бодливата тел и го скъса. И за да заглади положението, взел, че се похвалил, че границата се охранява и с кучета - по-екологично така, в духа на добрите стари традиции. Та - хапнаха те и пак тръгнаха да обикалят, а нас ни накараха да лаем. Изглежда се е получило добре, понеже после Камерън споменал пред журналисти, че такъв страх не бил брал от малък, когато за пръв път прочел "Баскервилското куче". А Бойко се хилел до него и го питал иска ли българско овчарско куче като на Путин? Той и за кралицата бил приготвил едно, но сега го учели да се храни с прибори, да не ни излага.

Гостите си заминаха, но полковникът, който командва тук, много хареса лаенето на колегата Иванов и вече ходи на лов само с него.

Обаче всичкият този шум разбуди мечките, които до този момент си спяха кротко. Те станаха, пообиколиха и накрая поискаха да се настанят в нашите землянки. Животни, животни, обаче и те разбират от лукс! Ние вдигнахме пушките да си набавим малко мечешки пържоли, но междувременно пристигнаха хората на Бриджит Бардо, френският посланик се намеси както винаги и накрая казаха - оставете ги. Да изкарали зимата в нашите землянки, понеже били редки и изнежени животни, а не сурови мъже като нас.

Е, не ни оставиха под дъжда, естествено. Имало там в района едни пещери от ранния неолит, настаниха ни в тях. Колко му е - събрахме си по един наръч клони за легла, малко дърва за огрев и - готово. Само дето сега бяхме повече хора на едно място.

Но понеже вечер пак беше скучно, колегите почнаха да рисуват по стените на пещерата. Полковникът обаче ни предупреди - никакви пошлости, само ловни сцени. Та - забъркахме ние боичките и почнахме - бизони, лъвове, крокодили, жирафи - ако някой учен след време реши да анализира какво е живяло по тези земи, бая зор ще види.

А колегата Иванов нарисува път, на него една кола, храсти и зад тях - ние двамата с радар. Понеже полковникът малко се разсърди, наложи се да му обясним - ние така ловуваме и така се прехранваме. Той помисли, но понеже Иванов лае много хубаво - съгласи се. Пак ми стана мъчно за бъдещите учени.

Между другото, мигранти вече няма. Една вечер колегите хванали трима афганистанци и ги довели в пещерата, а там - тъкмо се вари вечерният боб. А някъде встрани имало купчина кокали - успяхме веднъж да откраднем една овца, като излъгахме, че ще правим чеверме за Дейвид Камерън. Та, седели колегите и гледали ту към афганистанците, ту към боба - и пресмятали ще стигне ли за всички. В този миг мигрантите изкрещели, побягнали навън и повече никой не чу за тях.

За сметка на това обаче сега упорито се твърди, че българските граничари и полицаи били канибали и който тръгнел насам, свършвал в казана.

Абе и по "Ал Джазира" пускахме опровержения, и Бъчварова гостува на Манчев и Шишков и приготви постна супа от корени по полицейски - обаче то, като ти излезе веднъж име...

...Така че - надявам се скоро да си бъдем у дома, на любимото ни място под оня знак 60 км/ч на главния път.

С уважение, старши сержанти Петров и Иванов

Няма коментари:

Публикуване на коментар

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/