вторник, 22 декември 2015 г.

Предколедно

Мили бате Бойко,

Пише ти Иванчо от София, точният адрес ще го намериш на плика. Този път реших да се обърна към теб, понеже на Дядо Коледа май вече не може да се разчита.

Миналата година го помолих да ми донесе таблет, но след два дни получих отговор, че в момента джуджетата му стачкували за по-ранно пенсиониране и двадесет заплати накуп накрая и дори били блокирали пътя на шейната. Така че работилницата му за електроника не можела да изпълнява поръчки, но за сметка на това плетачницата все още функционирала и затова щял съм да получа ново поло - пък я ме виж колко съм бил пораснал за последната година? Изглежда там сега е голяма криза, понеже отговорът беше написан с новия химикал, който стои на бюрото на татко. Щом и канцеларски материали нямат, едва ли ще си получа скоро таблета.

Искам да ти кажа, че аз през цялата година много слушах, държах се като възпитано дете и поздравявах всички възрастни хора в квартала, дори промених отношението си към Мимето.

Бате Бойко, ти сигурно не я знаеш Мимето - тя е много красива, с дълга руса коса и сини очи. Понеже аз много я харесвам, но не смея да й го призная, обикновено я удрям с чантата по главата. Тя уж се сърди, но сигурно моето внимание й е приятно, особено когато учебниците и тетрадките в чантата са по-малко. Другите момчета от класа също много я харесват, затова я удрят и те. Един ден обаче учителката ни събра и обясни, че ето - биете блондинките непрекъснато по главите, а после, когато пораснат, се чудите защо били глупави. Стана ни много мъчно, понеже никой от нас не иска Мимето да оглупее и затова вече само я дърпаме за опашката - хем да ни забележи, хем косата й да стане по-здрава и красива.

Вече не се бием със Стоянчо и Петърчо - по-рано играехме на стражари и апаши и се стигаше до сериозни стълкновения при някоя ювелирна акция. Един ден обаче Петърчо донесе кибрит и запали хартиите в кошчето за смет, а ние се уплашихме и хукнахме за вода да гасим. Учителката ни залови на местопрестъплението, опъна здраво ухото на подпалвача и го попита да не би случайно да се мисли за Херострат (не го познавам тоя, не е от нашето училище). Петърчо зарева на умряло, но в този момент дойде директорът и като разбра за какво става дума, дръпна учителката настрана. Аз обаче, понеже седя на първия чин, ясно го чух да казва: "Абе, Николова, може ли такова нещо - решили децата да си поиграят на пожарникари - какво толкова? Да не искаш да кажеш, че сме против пожарникарите - особено след резултатите от последните избори? Ами да ни отрежат бюджета и пак да закриваме счупените прозорци с вестници?" А после директорът погали Петърчо по главата и ласкаво му каза: "Играй си, играй си, моето момче - а ако един ден станеш премиер - да си спомниш за мен и да ми вдигнеш пенсията".

Когато той излезе, учителката промърмори, че изобщо не била против ОНЗИ пожарникар - напротив, той бил мъж и половина и ако си поискал, тя щяла да му даде. Какво ще му дава, не разбрах - сигурно да й пипне глобуса, той е един шарен такъв и се върти, но на нас не ни разрешава да го докосваме.

В къщи също съм послушно дете. Това не е трудно, понеже ние си живеем като в приказка - точно както вие обещахте в програмата си. Татко е трол и по цял ден пише по форумите. В зависимост от това кой му плаща в момента, той ту твърди, че във Франция всички спели под мостовете (сигурно там има страшно много мостове), ту че всеки руснак имал в дома си мечка и от сутринта пиели заедно водка и той я учел да свири на балалайка, ту че учените объркали света и ако властта се върне в ръцете на здравите народни сили, които в живота си освен мотика друго не са хващали... Понякога пише едновременно за няколко поръчители и затова гледаме около него да е тихо - да не обърка нещо. Татко ми е обяснявал, че той е своего рода артист - трябва да влиза всеки път в ролята, а никак не е лесно едновременно да си "разочарован интелектуалец" и "рапър". Аз се гордея с него, понеже изкарва повече пари от истинските артисти.

Мама е едновременно Пепеляшка (според самата нея) и принцеса (според татко), понеже не могат да се разберат трябва ли да се готви всеки ден, или може и веднъж седмично. Баба поддържа дъщеря си и затова татко, когато мама я няма наблизо, я нарича "вещица". Но когато вечер почнат новините по телевизора, всички ги гледаме заедно и сме единодушни, че най-интересните приказки у нас разказват политиците. Жалко, че не искат да ги издадат в книжка с картинки.

Мили бате Бойко, разчитам само на теб - надявам се твоите джуджета да не стачкуват или поне да го правят след празниците. Мама твърди, че у нас ставало само каквото ти кажеш и затова те моля - кажи им бе, обещай им там нещо да ми направят таблета, пък после - я камилата, я камиларя. Променили се реалностите или нещо такова - ти си знаеш по-добре от мен.

Искрено твой Иванчо

П.С. Прилагам техническа спецификация на таблета, да не стане някоя грешка.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/