Краят на света се отлага

Всичко започна с това, че смениха охраната на летището - и ако по-рано пазачът бай Стамат си затваряше очите срещу бутилка гроздова, сега дойдоха едни млади момчета, настървени като копои. Пребъркваха ти багажа, сякаш си с максимално рисков профил. И то да речеш, че става дума за "Шарл де Гол" или "Хийтроу" - разбирам, а то - едно малко летище на селскостопанската авиация, я има десет декара, я не.

А Рашко си беше приготвил няколко туби с бензин за лични цели и нямаше как да ги изнесе. Ето защо накрая той се реши на отчаян ход - остана до късно, понеже уж трябвало да тества ремонтиран самолет, сложи няколко допълнителни прожектора на крилата и привечер просто излетя. Беше се договорил с баджанака си оня да го чака с москвича на поляната до селото - Рашко каца, дава му бензина и връща малкия АН-2 на летището. Просто, ясно и без свидетели.

Само че точно в този момент излезе силен вятър, плисна дъжд и прожекторите угаснаха. "Няма проблем - помисли си Рашко. - Днес е петък, ще се ориентирам по светлините на селската дискотека." Но той не знаеше, че час по-рано от същата тази дискотека бяха изхвърлили Пройчо (уж бил много пиян, а то - само две бутилки мастика) и човекът, обиден, отишъл до трафопоста и прекъснал тока на селото.

Ето защо Рашко не видя нищо и продължи да лети, точно към турската граница.

...Али и Сали пиеха кафето си в специалната стаичка и гледаха колко време остава до края на дежурството им. По едно време Али подуши въздуха и отбеляза:

- Абе, аркадаш, защо си се парфюмирал толкова, че чак миришеш на гювендия?

- Бях при гледачката Фатма - отговори Сали - Предрече ми, че тези дни съм щял да сваля нещо. Мисля след дежурството да прескоча до града, та...

В този миг се разнесе сигналът за тревога и те хукнаха към двата "Фантома" отпред.

Рашко продължаваше да лети, без да вижда нищо на земята. Не видя дори и двете сенки на изтребители над себе си. Сали включи радиото и няколко пъти бързо повтори на перфектен английски: "Нарушавате въздушното пространство на Турция, моля да се разкарате по най-бързия начин оттук", а накрая дори спомена майката на неизвестния пилот. Но Рашко английски не разбираше, пък и радиото му бе преработено да лови мачовете по "Дарик", затова само поклати глава и продължи да търси светлините на дискотеката под себе си.

Тогава Али се спусна , застана малко пред него и с движения на самолета използва международния код, за да попита: "Кьорав ли си бе, серсем със серсем, къде си се юрнал?"

Рашко забеляза как изтребителят пред него се поклаща и си каза, че май "Ан"-ът е по-стабилен в лошо време и какво толкова го хвалят това американско качество? И продължи пътя си към Истанбул.

...Десет минути по-късно Давутоглу събуди по телефона Бойко Борисов:

- Аркадаш, ваш самолет нахлу във въздушното ни пространство и лети към столицата...

- Стига бе - прозина се Бойко - Ние нямаме изтребители и бомбардировачи. Не е наш.

- Абе те са го идентифицирали като селскостопански, но под крилата му има някакви контейнери...Ами ако са бомби?

- Пуснете там кучето да ги подуши - предложи Бойко. - Извинявай, ама след оня "Су" вие направо се побъркахте и само нападения ви се привиждат. А ако кучето почне да лае на бомба, свалете самолета някъде из полето и кажете, че са били извънземните. Айде, лека нощ, че утре ще ставам рано да правя бюджета...

Докато Давутоглу говореше по телефона с дежурния в Главния щаб на НАТО, трети "Фантом" излетя, а до пилота, вързано с дебел колан, седеше специално обученото куче Таркан. Само че още щом се подаде навън под дъжда и вятъра, то почна да лае бясно и отказа да излезе.

- Кучето потвърди - докладва пилотът - усети миризмата още от нашата кабина.

- Кучето потвърди - повтори началникът на ВВС на Турция по телефона на Давутоглу и нареди зенитната артилерия да се приведе в бойна готовност и да излетят още десет изтребителя.

- Кучето потвърди - въздъхна турският премиер, а Ердоган и дежурния в НАТО свиха рамене - Сваляме го.

И Сали натисна спусъка.

Но макар и прострелян, поради изключително устойчивата си конструкция "Ан"-ът падна плавно на земята, а Рашко се оказа в една купа сено. Беше невредим, но после дойдоха враждебно настроените собственици на сеното и го набиха. Все пак той успя да си вземе тубите с крадения бензин, присламчи се към една група мигранти и се прибра у нас. Вярно, бензинът отиде за подкуп на граничарите, но когато руснаците научиха за инцидента, лично посланикът им подари на Рашко два кашона водка и го покани на безплатна почивка в Крим - когато пак пуснат тока.

Е, за пред света имаше и санкции - написаха там по една двойка на турските студенти у нас, но когато хората си платиха, им я поправиха.

И светът беше спасен.