Геопатогенна зона колкото човешка длан

И тази вечер Трендафил Карамфилов - счетоводител в малка фирма и заклет стар ерген - се прибра в къщи, поошета, пусна една пералня и седна да вечеря. После изпи две чаши пелин, доизгледа новините, а след това попадна на някакво предаване -"Екстрасензорно" или нещо подобно, където възрастна жена с вид на просякиня аргументирано обясняваше за анормалните геопатогенни зони в жилището. Те действали като лупи за вселенската енергия, затова ако не искате нощем да ви посещават извънземни, обадете се за консултация на телефон...

Трендафил се разсмя на поредния нескопосан начин да се вземе още някой лев от балъците, а после извади купеният днес нов американски трилър "За славата на Аллаха", сложи го на шкафчето до спалнята и си легна. После с наслада разтвори книгата и се унесе в четене...

...Той се разхождаше бавно по Шан-з-Елизе и изведнъж до него изскърцаха спирачки. Вратата на аудито се отвори и мъж с тъмни очила хвърли пакет в краката му:

- Дръж! Това са чертежите на ториевата бомба. Предай на президента Оланд, че го обичам и в случай, че умра, нека ме смятат за социалист. А, ето ти и един калашник да се защитаваш от джихадистите.

После колата се отдалечи с бясна скорост и секунди по-късно избухна. В този миг пристигна автобус, пълен догоре с джихадисти. Всички те се бяха провесили от прозореца, а водачът им изрева:

- Стреляй бе, идиот! А после тичай с чертежите при президента.

- Ама аз... Защо?

- Понеже така е в текста. Хайде, по-бързо, че глобата за спиране тук е двеста евро...

На следващата вечер Трендафил предвидливо си легна с книга на Джим Корбет. Там поне политика нямаше.

...Един час по-късно той седеше на едно дърво, а долу около ствола обикаляше гладен тигър. Накрая животното не издържа:

- Хайде бе, няма ли да ме гръмнеш най-накрая? Взех вече да накуцвам от толкова ходене и да благодариш, че го няма в текста - иначе досега сто пъти да съм се качил да те изям...

Притеснен от кошмарите, на сутринта Трендафил отиде на лекар. Оня сви рамене и го препрати на психиатър.

- Джихадисти, човекоядци... - замислено повтори психиатърът. - Разбираемо е, в такова време живеем. Но не сънувате, че сте Наполеон или Бойко Борисов, нали?

- Не - потвърди Трендафил. - Обаче дали да не си преместя леглото? Геопатогенни зони, знаете...

Психиатърът поклати глава и любезно го изгони.

...Вечерта Трендафил заспа с "Дъщерята на плантатора и пиратът" - според анотацията, невинно младо момиче се хвърля в обятията на суровия мъж с идеята да му се отдаде на екзотичен остров. "Точно като за мен работа" - помисли си нашият човек и се облиза.

...Малко по-късно той обикаляше на кон плантацията и съвсем неполиткоректно биеше с камшик най-мързеливите негри.

В този миг дотича един от надзирателите му и задъхан докладва, че младата господарка забегнала с някакъв хъшлак с обици и на двете уши. И тъй като според анотацията няколко часа по-късно той трябваше да получи инфаркт от радост, Трендафил започна да се щипе, за да се събуди по-бързо...

- Спри да четеш преди сън - нареди психиатърът. - Иначе ще те прибера тук за постоянно и вечер сестрата ще те приспива със "Старогръцки митове и легенди". Нали си чувал за Сизиф...?

Трендафил все пак премести леглото си, глътна за всеки случай един лексотан и си легна без книга. И когато се унесе, за негово нещастие съседът усили звука на телевизора си. Предаването беше за успелите у нас българи, а събеседник - известен предприемач и политик.

...Отначало Трендафил просто събра няколко приятели и направиха строителна бригада - ходеха из полите на Витоша и предлагаха на неслучайни хора да им направят нови, европейски нужници до къщите. После преминаха на вътрешни ремонти, а след това се заеха с ново строителство. Трендафил плака като дете от радост, когато си купиха на старо първата бетонобъркачка и веднага забрави как вече три години закусваше само с половин баничка сутрин. Когато направи десетия милион, той най-накрая подари своята лада на баща си и купи нов джип "Дачия Дъстър". Междувременно, слушайки разговорите на работниците си колко зле живеят, той (е, не им вдигна заплатите - беше съпричастен, но не и луд) реши да се включи в политиката, изхарчи половината си състояние да помага на бедните, а после скачаше от мястото си при всеки опит за лобизъм в парламента...

...На следващата сутрин Трендафил отиде при психиатъра и сам настоя да го приберат за известно време. Сизифов труд, Танталови мъки, кълват ти понякога месата - вярно, неприятно е - но сравнено с нещастието да си управляващ у нас...

Мъка е, каквато и в легендите няма.