четвъртък, 13 октомври 2011 г.

Защо началникът не ме обича?


...Живял някога един руски помешчик, който имал много слуги – хранел ги, давал им старите си поизносени дрехи, а по празниците дори им сипвал по чаша водка. Освен това им дори им плащал – е, не много – вероятно понеже пазарът на труда бил малко изкривен.

Но веднъж един от слугите – Степан – преживял дълбока душевна драма; научил, че на колегата му Иван плащат по пет рубли месечно, а той самият получавал една. Неспособен да се бори повече със себе си, Степан отишъл при господаря и помолил за обяснение. Още повече, че – според него – и той, и Иван вършели една и съща работа.

Господарят се погладил по брадата, а после изведнъж посочил с ръка:
- Ето, там минава каруца. Иди и питай човека какво вози, а като се върнеш, аз ще ти обясня за парите…
След малко Степан докладвал, че в каруцата имало чували с картофи.
- Аха – кимнал господарят – А къде ги вози?
Степан изтичал и се оказало, човекът отива на пазара да ги продаде.
- А на каква цена? – продължавал да пита господарят.
Задъхан, Степан се върнал с информацията, че цената била три рубли за чувал.
- А за две дали няма да ги даде?
След малко Степан, вече едва държейки се на краката си, потвърдил.
- Добре – пак погладил брадата си господарят – А сега извикай Иван.
Когато другият слуга дошъл, господарят пратил и него да разбере какво има в каруцата. След минута Иван се върнал и докладвал:
- Човекът вози картофи да ги продаде на пазара, един чувал струва три рубли, но аз го спазарих за две.
- Е – обърнал се господарят към Степан – Сега разбра ли защо другите получават по пет рубли, а ти само по една…?

С този стар анекдот се опитах да илюстрирам един много важен проблем в мениджмънта – преразходът на управленчески ресурс. Всеки ръководител разполага с определено време, което той разпределя примерно така – три часа срещи с клиенти и партньори, три часа анализи, един час писане на имейли и доклади, един час – контакти с четиримата му подчинени началник-отдели. Тоест, по петнадесет минути на човек, през които той трябва да бъде информиран как вървят нещата, има ли проблеми и какви точно – и да даде инструкции как да се работи по решаването им. Ако обаче на някой от подчинените му това време не е достатъчно, той „изяжда” допълнително – тоест, управленчески ресурс. И на ръководителя не остава нищо друго, освен да отложи някой от другите си ангажименти за следващия ден, или да остане след работа, за да навакса загубата. Хора сме и на всеки може да се случи, но когато това стане практика, босът започва да се дразни.

„Аз съм неудобен за началника” – горчиво споделят някои, без да осъзнават доколко наистина е точно така, но не във влагания от тях смисъл. Добрият ръководител не изисква винаги да си съгласен с него, понеже му трябва коректив – но не би приел вечно да полага удвоени усилия заради нечие безхаберие.

Естествено, никой не се ражда организиран, но това се учи – при добро желание, разбира се. Също така не е добра идея да се опонира на началника заради самия спор – колкото и да е търпелив, накрая той няма да издържи – отново заради напразно изхабения ресурс. И ще осъзнае, че наистина не харесва този свой подчинен. Вероятно няма да го каже директно, но когато стане време за повишаване на заплатите…

Неразбирането, че времето и психическата енергия на началника са ограничени, е съсипало безброй кариери. Постарайте се вашата да не бъде добавена към тях.

15 коментара:

  1. Кратко и поучително, но най-вече реално. От опит мога да кажа, че е много дразнещо да работиш с хора, които ти губят времето, независимо дали го осъзнават или не. Твоят блог е един от 3те, които посещавам всеки ден, с надеждата да има нов пост именно заради откровеността ти, подплатена с опит.

    ОтговорИзтриване
  2. Иска ми се да я бях прочел преди години тази статия. Много е полезна и ми отваря очите за много глупости, които съм вършил, а съм се чудел защо шефовете реагират така.

    Fenix_rises

    ОтговорИзтриване
  3. И аз толкова години се чудя защо шефа ми се дразни като се опитам да си говоря с него, а то защо било... много добре написано

    благодаря на шефа че го прати на целия екип!!!

    ОтговорИзтриване
  4. Хммм... интересно. :) Много пъти съм правил опити да обясня на някой хора, че работата на началника не е само клатене на крака, а яко пържене на мозък, което като вид дейност е много по-тежкo от физическата работа.

    @timurcommandos - Има ли приложение този анекдот в случаите когато началника разсъждава така:

    - като му го кажеш, защо му го казваш, ако не го кажеш - защо не си му казал;
    - като направиш нещо, защо го направи, като не го направиш, защо не го направи;
    - и т.н. в тоя ред на мисли. :)

    и в другите случаи когато даден човек, без да знае "бива назначаван" със задна дата за конкретна длъжност, която въобще не е свързана с основните задължения(по трудов договор)на служителя?! :)

    ОтговорИзтриване
  5. sup3rcharged: Не, няма. Вероятно си обърнал внимание, че под "началник" тук разбирам "ръководител-професионалист", а не просто длъжност, на която всеки може да бъде назначен. На връзката "права-отговорности" на ръководителя е посветена следващата статия от този раздел, която ще бъде качена тук след около две седмици (изчаква публикация в блога на "Джобтайгър").

    ОтговорИзтриване
  6. @timurcommandos - В моя случай става на въпрос за управителя, който дава директно нареждания към дадения служител, а управителя е "баш" шефа на фирмата от 15 год. насам и няма как да е случайно назначен. ;)

    ОтговорИзтриване
  7. Поздравления Тимуре,

    Както обикновено кратко, съдържателно и изчерпателно =)

    sup3rcharged,

    На Вашия въпрос има конкретен отговор и той се казва Кодекс на труда.
    В него съвсем ясно е описано кога и как се променят длъжности и пр. Всеки работодател е длъжен да го спазва. Ако не ще, тогава не рядко бива навестяван от Инспекция по труда.

    Има 2 варианта за не прилагане на трудовото законодателство:
    1. Работодателят не желае да го спазва и
    2. Работодателят не иска да знае, че трябва да го спазва.

    При първия случай нещата са ясни- има нарушение, за което отговорният си поема съответния риски. Той е на ясно.

    При втория случай нещата са много неприятни. Не само, че не можеш да обясниш на работодателя какви правила следва да се спазват, ами непрекъснато се оказваш в ситуация да обясняваш защо правилата са такива...
    В този случай ми е много трудно да обясня на клиент защо дадено нещо е хубаво (или абсолютно непрепоръчително) да се направи.
    Браншът, в който работя е такъв, че общувам със собственици на фирми, които не винаги са българи, доста често са чужденци. Засипвана съм с количества въпроси на тема защо правилата са такива, не може ли еди как си и пр. Това са все неща, които няма как да променя =)
    Вероятно съм глупава...незнам.

    Резултатът от това нещо е, че за да не им губя времето (и своето) излишно и успоредно с това да не ми се налага да обяснявам защо съм или не съм казала / направила нещо, аз изпращам мейл и то достатъчно по-рано. Системата, която използвам е следната. За задължителните неща приготвям един масов майл, който получава само персоналът. В мейла давам ясни обяснния за нещата глобално и какво следва да се направи (в случая визирам законови процедури, защото дейността и изискванията към всеки клиент са крайно индивидуални). След това Екипът ми уведомява клиентите. Който има питания, пише или се обажда. Който няма, обикновено със закъснение се опитва да ми прехвърли отговорността, че нещо е изпуснал или не е направил. Аз изваждам писмото, копие от което е получил и внимателно му обяснявам, че необходимите усилия от наша страна са положени.

    Разбира се клиентът не е твой шеф. Но между клиентите и работодателите има съществена прилика и тя е, че и в двата случая има възложител на работа, който плаща за положения труд и очаква точно определен резултат. Ако резултатът е незадоволителен клиентът и работодателят, респ прекият началник ще искат да знаят защо е така и едва ли ще им се слуша, че проблемът е в тях, а не във Вас. В този случай има точно 1 възможност да изгубите работата си (или клиента си).

    От друга страна не е добе да се прекалява с мейлите. Много мразя , когато получа на пощата си всевъзможен спам. Това ме лишава от възможността да се съсредоточа детайлно върху съществената кореспонденция. преполагам за всеки човек, който цени времето си е така 

    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  8. sup3rcharged: Ситуацията, която описваш в първия си пост, е много разпространена и целта на управителя е умишлено да занижи себеоценката на подчинените си. Това се прави по две причини:
    1. Да не искат по-големи заплати.
    2. Ако управителят не е собственик - да не се опитат да го изместят.
    Обобщено - да ги накара да си знаят мястото.
    Само че това е особен раздел на "мениджмънта", наречен "селски номера" и не е предмет на моите статии. Не че не мога да обясня как човек може да му противостои, но и без това познати ме критикуват, че понякога в този раздел пиша прекалено дълги статии...та не ми се занимава.
    "Селският мениджмънт" е достъчно добре застъпен в съседния раздел "хумор".
    И друго - със селски номера се оцелява на пазара, но не се постигат впечатляващи резултати. А на мен целта ми е да науча хората да бъдат резултативни.

    ОтговорИзтриване
  9. По повод на разказа - за достоверност и заради това , че се рзвива в Русия, по щях да го възприема ако героите се казваха Ваня и Петя, но това в кръга на шегата, разбира се :)

    ОтговорИзтриване
  10. Много се радвам на статиите, а до колкото дължината, мисля, че тук важи правилото на Мечо Пух- "Колкото повече, толкова повече! "

    ОтговорИзтриване
  11. "Само че това е особен раздел на "мениджмънта", наречен "селски номера" и не е предмет на моите статии. Не че не мога да обясня как човек може да му противостои, но и без това познати ме критикуват, че понякога в този раздел пиша прекалено дълги статии...та не ми се занимава."

    Е не е честно пък да не ти се занимава! Аз например си умирам от кеф да чета прекалено дъъъъълги статии,писани от теб, а особено, ако са на тема как човек може да противостои на въпросния особен раздел на "мениджмънта", наречен "селски номера".

    Тимуре, ето още нещо, за което ще ти мрънкам да има и за в бъдеще. Сега те някои като не искат да четат такива неща, това не означава, че на всички не им се четат... Разни хора, та и разни неща им се четат...

    ОтговорИзтриване
  12. @Анонимен:"..... Твоят блог е един от 3те, които посещавам всеки ден, с надеждата да има нов пост ...."

    Няма да повярваш но съм си направил специална конфигурация която ми пуска съобщение при публикувана статия тук. ;)

    Отново без думи останах. Имам да мисля върху писаното.
    Поздрави.

    ОтговорИзтриване
  13. @Marina Muchakova, @timurcommandos - Благодаря за отговорите!
    @timurcommandos - Както казват "братята" 'хамериканци - Keep up the good job on this blog! :)

    ОтговорИзтриване
  14. За съжаление винаги има и субективна страна /лични чувства/ в преценката на служителите, техния принос и как той да бъде заплатен. Когато подчиненият е по-интелигентен от шефа си, какво получава? Като знаем как се подбират мениджърите /директорите/, разбираме защо трудът не е ефективен и има преразход на психическа енергия и време. Как да бъде туширано недоволството?

    ОтговорИзтриване
  15. Интересно е също така, защо аз не обичам началника си? Какво става с любовта?

    ОтговорИзтриване

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/