четвъртък, 27 октомври 2011 г.

Право и отговорност


Когато едно интервю за работа бъде преполовено и кандидатът вече е разказал всички свои постижения – реални или мними – в един момент той бива запознат с особеностите на позицията, за която кандидатства. После му дават възможност да задава въпроси и … Уж всички са чели инструкции как да се държим на интервю, но природата взема своето и кандидатът започва да пита – а ще имам ли право да правя това, а онова, а да вземам решения, а … и какво ли не още. Някои се сещат да поискат информация и за бъдещите си отговорности, но обикновено пропускат покрай себе си отговора с прословутия български оптимизъм – абе аз да спечеля, пък после все някак ще се оправя…или поне ще намеря оправдание.

Само че правата и отговорностите са двете страни на една и съща монета – управлението – и не могат да бъдат разглеждани поотделно. Връзката между тях се илюстрира много добре от печалната история за смъртта на Езоп. Помните ли я?


… За дадени уместни и работещи съвети на господаря си Езоп получил свобода. Заедно с това - едно от най-големите права – това на свободно придвижване. И макар че вече бившият му господар го молел да остане при него, Езоп предпочел да упражни правото си – и заминал.

Малко по-късно обаче успял да си спечели омразата на завистниците (повярвайте ми – за човек, на когото от разстояние му личи, че е умен, това изобщо не е трудно) – и бил наклеветен, че е откраднал някакви съдове от храма. И тук възникнала сериозна дилема.

Езоп бил освободен твърде отскоро и не било съвсем ясно роб ли е все още или вече не е. Обществото нямало единно мнение по въпроса, а това било много важно. Проблемът бил, че според древногръцките закони свободният човек и робът отговаряли по различен начин пред закона – първият можел да бъде престъпник, вторият – не. Да осъдиш на смърт роб било все едно да убиеш кучето си, че влязло в къщи и изяло хляба. Един хубав бой – да, но екзекуция…?

От друга страна, за кражба от храма свободният човек бил хвърлян от висока скала – имал е отговорността да спазва законите и не го е направил. Май тогава не са вярвали много в превъзпитанието.

И понеже не могли да преценят, предложили на Езоп сам да реши как се самоопределя – като роб или като свободен човек. Ако е първото – да сваля дрехата, за да получи полагаемите се удари и да се връща при бившия си господар, а ако смята, че е свободен – с всичките му там права – на скалата.

Както знаем от историята, Езоп казал, че е свободен човек и сам скочил от скалата… с което за него всичко свършило.


За нас обаче не е, понеже непрекъснато виждаме около себе си опити на ръководители да получат повече права и да отхвърлят отговорностите, които са неделима част от тях. Вероятно много от тях го правят и поради факта, че изборът им уж не е публичен, както този на великия баснописец. Само че обикновено единствено те самите си мислят така – а в действителност всички наоколо виждат как съответният началник доброволно се позиционира като роб, поради отказа си да поеме отговорност. А – логично – робите никой не ги уважава. Ако имат в ръцете си оръжие или власт, предизвикват страх – но това е временно. В един момент инструментът за респектиране им бива отнет и тогава те будят само презрение и съжаление.

Но дори и да остане в ръцете им, само чрез всяване на страх в подчинените не можеш да се утвърдиш като лидер – някой, за когото екипът е готов да мине през всичко. Ако бъде принуден да го направи, но ще е заради заплахата и всеки негов член непрекъснато ще се оглежда и ще се опита да кривне настрани от пътя към целта. А накрая изобщо ще забравят накъде са тръгнали и просто ще чакат нещо да се случи и да ги отърве от тирана. Така не се регистрират значителни постижения, колкото и често по пътя да се говори за иновации, съвременна организация и т.н. Робите по душа просто не могат да бъдат лидери, а само – водачи на други роби.

Така че – когато на следващото интервю ви дадат думата, внимавайте какво ще питате. Понеже впоследствие със сигурност ще ви се наложи да се позиционирате – като свободен човек или…

Успех!

(статията е заключена за нови коментари)

38 коментара:

  1. Може ли и една подобна за отговорностите на служителите, тъй като аз не съм на ниво ръководител, а тепърва трябва да се доказвам като служител? А също - до каква степен е вярно, че човек трябва по начало да притежава лидерски умения или може да ги развие с времето?

    fenix_rises

    ОтговорИзтриване
  2. Надявам се не пречи аз да отговоря на въпроса за лидерските умения.

    Всички се раждаме бебета, поначало ненаучени на нищо. Няма такова нещо като притежаване по начало на лидерски умения.

    След раждането си човек се учи. Ако няма заболяване, което да пречи, всеки може да научи всичко, при влагане на достатъчно старание от своя страна. А който не иска да научи нещо, може да измисли купища оправдания за ненаучаването.

    Лидерското умение, като всяко друго умение, се научава с времето, ако се влага старание.

    ОтговорИзтриване
  3. Много интересна статия.
    Харесва ми.
    Обаче от нея излиза, че от 22 години ни управляват само роби :)
    Защото до сега всички са се измъквали от отговорността си.
    Наистина, според желанието да поемеш отговорностите може да се съди дали си роб или свободен. Иначе правата всеки ги иска!

    ОтговорИзтриване
  4. Боянова: Извинявай, но аз съм на противоположното становище.:))
    Не съм срещал човек, който да се е научил да бъде лидер - да да се е научил да управлява - да, но чрез страх. Лидерите се раждат. Друг е въпросът, че трябва да попаднат в определена среда и стечение на обстоятелствата, за да проявят лидерските си заложби - но това просто са по-различни хора. В зависимост от средата един и същи човек може да стане Че Гевара или Чърчил, или водач на банда в Харлем - но е вродено.
    Че лидеството не може да се научи, най-добър пример са монархиите. Що за лидер е принц Чарлз например? А не е като да не е възпитаван в подобен дух. За нашия т.нар. "цар" пък изобщо не ми се говори - да получиш власт и огромно доверие на тепсия (без да си ги заслужил с каквито и да било лични качества, освен с произхода си) - и след няколко години да станеш за посмешище на всички. Не, това не се учи.

    Има една интересна теория - ако откриете каква роля е играл даден човек в игрите до десетгодишна възраст и какъв е бил прякорът му тогава, можете с голяма точност да предскажете дали този човек ще бъде лидер или не като възрастен. Не случайно този въпрос се задава понякога на интервю за работа - именно това е целта.
    Но говорим за лидер, а не за началник. Аз имам собствена теория за вертикалното и хоризонталното развитие и че човек много рядко успява да прави двете едновременно. Трагедията е когато решим да правим от специалисти началници и буквално ги съсъпваме, но това е отделна и много дълга тема.

    ОтговорИзтриване
  5. Аз съм ръководител на ...малко хора ,но се научих с времето да ги уважавам ,да ги поощрявам ,да с еинтересувам от нуждите им ,от проблемите им ,Разбрах ,че техните проблеми са и мои проблеми.Разбрах ,че един добър служител може да бъде такъв само ,когато застане на работното си място в максимално душевно равновесие и аз като ръководител нямам правото да му го нарушавам ,Има начини да покажеш ,че един човек е сгрешил и те не са в никакъв случай крещейки в лицето му :"Некадърник ".Хубаво написано

    ОтговорИзтриване
  6. "Обаче от нея излиза, че от 22 години ни управляват само роби :)"

    Мислех, че е очевидно. Управниците на България в последните две десетилетия са прекрасна илюстрация на сентенцията "Робите всъщност не мечтаят за свобода, а - да имат собствени роби."
    Ако някой се сеща за изключение, да каже. Само не споменавайте "първият демократично избран президент", понеже той не можеше да управлява каквото и да било, дори екипа си.

    ОтговорИзтриване
  7. Тимуре, казвам това, което е продукт на доста изследвания преди мен. Раждаме се съвършено ненаучени на нищо. И след това се учим на всичко, което сме. Но и това си има своите условия- да сме вътре в човешко общество и да няма болест, която да пречи на развитието на интелекта ни като хора.

    Поради нещастни случаи, бебета са се озовавали в природата и са отглеждани от животни. При такива условия тези бебета просто не стават хора. Ето по-подробно какво имам предвид.

    Най-известният такъв случай е на намерените през 1920 г. в джунглите на Индия момичета, които от съвсем малки били отгледани от вълци. Едното дете било на видима възраст 2-3 годинки, а другото – на 7 или на 8. Тъй като били отгледани от вълци, те били възприели тяхното поведение и го възпроизвеждали, т.е. държали се като вълци- бягали на четири крака, виели, отказвали да носят дрехи. По-малкото от момичетата починало година по-късно, а по-голямото живяло само още 10 години, като така и не се научило да изговаря повече от 45 думи, научила се да ходи на два крака след около 4 години, но до края на живота си ходела неуверено.

    Ако имаше нещо вродено, то тогава хората биха се развивали като хора независимо от животинската среда. Но всъщност няма такова вродено каквото и да е и развитието протича съобразно това, което се учи от околните, а околните в горния пример са вълци и крайният резултат е вълчески, така да се каже.

    Най-важното е човешкото бебе да се развива в човешка социална среда и да не се лишава от общуване, независимо, че в началото нищо не вдява. Без наличието на въпросната именно човешка социална среда и общуването именно с хора в тези първи години от живота, когато всъщност се усвоява човешкото от бебето, тогава просто не се развива човек в психологичен и в интелектуален план.

    И ако е пропуснат моментът да израсте бебето сред хора, тъжното е, че няма обратен път назад и да се получи онзи ръст на интелекта и онези умения, онези нюанси на психиката, които всички ние сме свикнали да приемаме за норма при хората.

    Лидерството като умение не е вродено. То е социално- обусловено и както и други социално-обусловени умения, то се учи. Всички социални умения, които имаме, са обект на заучаване. За тях който наистина иска, но е закъснял да ги овладее в детството си, той може да ги учи и на стари години при равни други условия. А дали ще ги усвои - зависи колко е мотивиран да го направи, какво е вложил да го направи и т.н.

    ОтговорИзтриване
  8. Боянова: Там е въпросът, че аз разглждам лидерството не като умение, а като ... не знам, може би като вдъхновение (или талант). Талантът не се учи. Можеш да се научиш да манипулираш хората (и да ги управляваш успешно), но това не е лидерство. Предлагам ти да сравниш "кариерите" на Сталин и Берия - еднакъв начин на мислене, еднакъв подход, а и Берия за определен период преди смъртта си получава на практика неограничена власт (но не успява да се възползва от нея). Сталин е лидер и хората искат да умират за него, Берия не е. Но и двамата са еднакво жестоки и нямат особени морални задръжки.
    Впрочем, лидерството предполага и известна доза авторитаризъм, подобно на работата на диригента. Може да си перфектен диригент и да не успееш да "запалиш" (вдъхновиш) оркестъра - но нотите ще бъдат изпълнени вярно. С други думи, лидерството предполага елемент на контрол върху екипа, който не е записан в правилата, а се дължи на излъчването на личността.
    Според мен, това те подвежда - да, умението да осъществиш контрол се учи. Но това не е лидерство в класическия смисъл на думата.

    Ще дам пример от моя опит -веднъж във фирмата (чуждестранна) дойде представител на главната квартира. Разбрал не разбрал, той ми отправи обида пред подчинените ми, след която аз трябваше или да подам молба за напускане, или просто да изляза от помещението, да запаля цигара и да не му обръщам повече внимание. Не съм дете, затова избрах второто - още повече, че напускането ми щеше да сложи кръст на инвестиция за няколко милиона евро, а собственикът не беше виновен за просташкото държание на представителя си. Та - в един момент при мен дойдоха няколко работници и директно ме попитаха - шефе, искаш ли ей сега да му хвърлим един бой на тоя? Ясно, ще ни изгонят, но поне ще си тръгнем доволни. Да го набием, а?
    Само че аз им казах да не вършат глупости, а после все пак успяхме да се разберем с колегата, който пък се оказа мениджър, суперпрофесионалист във въвеждането на Lean Manufactoring, от когото научих как практически да използвам този подход.

    За лидера подчинените са готови да се жертват. За началника - не. Това не се постига със заучено поведение или поне аз не съм виждал подобни случаи. Това, за което ти говориш, е по-скоро умело манипулиране, но то е до време и обикновено хората го усещат.
    Ти познаваш ли човек, който би се жертвал заради Тодор Живков например (не заради Партията, а заради личността)? Аз - не.

    ОтговорИзтриване
  9. Боянова в грешка си, лидерството е вродено, но това не означава, че не трябва да се полагат усилия и да се развива дарбата на лидер. Не сме равни и когато се раждаме на един му се отдава повече математика, на друг музиката или рисуването, на трети литературата.
    Трябва да направим разликата между лидер и апаратчик, защото доста апаратчици с малко късмет и комбинативност се издигат до статут на лидери , но те не са лидери и доста хора ги мислят за лидери. Един човек за да стане лидер задължително трябва да има харизма, обаяние и специфично излъчване, което да грабва хората. Джобс, Кенеди и Чърчил са твърде различни, но безспорно са лидери. Има и един друг момент лидери, които могат да накарат милиони да ги подкрепят най вече заради харизмата си , но да нямат никакви организаторски качества да ги управляват. Това се случва най вече в политиката . Религиозните водачи също обикновено могат да поведат много хора, но не могат да изградят и управляват църквата като институция.

    ОтговорИзтриване
  10. Тимуре, обсъждането на съдържимото на лидерството не е в състояние да даде отговора на въпроса от къде се е взело самото лидерство. Разглеждането на лидерството в крайните му проявления и сравненията му с онова, което не е лидерство, то също не е в състояние да даде отговор на въпросите от къде се е взело лидерството.

    В първия случай причината е, че образно казано, се обяснява средата на тялото на змията с претенции, че това е началото и, а във втория се бърка опашката на змията с нейното начало.

    Коя е основната предпоставка за лидерството? Не е ли наличието на пълноценна развита човешка личност, като част от човешкото общество? Защото аз лично не бих следвала онова момиче, отгледано от вълци, визирайки в периода на навършените от нея 20 години (т.е. след десетте години, прекарани от нея сред хора), когато тя е имала разполаем речников запас от 45 думи, научени с много зор и едва е ходила на два крака, като е предпочитала да е четири такива. Тя е с увреден интелект и няма как да стане лидер.

    За да има лидер, първо трябва да има пълноценно развита човешщка личност. А тя, както вече е доказано от случаите с деца, расли вън от човешкото общество, се учи.

    Не ти противореча на това, което си написал. Само го структурирам и те тикам да връщаш лентата още назад. Ти сам си дал пример, че ако се открие каква роля е играл даден човек в игрите до десетгодишна възраст и какъв е бил прякорът му тогава, то може с голяма точност да се предскаже дали този човек ще бъде лидер или не като възрастен. Сега вече знаеш отговора кога човек усвоява социалните умения. Но това усвояване на социални умения не е вродено и не е талант. И аз обясних с нагледен пример защо. Всъщност има много такива примери и не само с деца, отгледани от животни. Има примери за деца, отглеждани от жестоки родители. Такива деца, лишени от общуване, защото са държани заключени в апартамент, дават същите увреди на интелекта и същите липси на елементарни социални умения. Т.е. не е налице в такива случаи пълноценно развита човешка личност. Осакатяването на психиката и на интелекта е страшно при такива деца и колкото по-късно е открито, толкова по-затворена е вратата за изход от това положение.

    Не е случайно, че Фройд пише, че човешката личност става човешка личност в първите 7 години от живота си и след това вратата се хлопва и или следва развитие като човек, или... Или вратата за развитието в тази насока е затворена.

    Тъй. Това е, образно казано, главата на змията по въпроса от къде се е взело социалното (защото то е именно социално- придобива се чрез учене единствено в границите на човешкото общество) умение лидерство.

    Имайки предвид учене на лидерство, не говоря за манипулация, имам предвид точно учене на лидерство.С посочените вече от мен допълнения, че има определени условия, за да се усвои.

    ОтговорИзтриване
  11. Няма такова нещо "дарба". Давам из личния си опит. Внезапно на учителката, водеща занималнята на едни малки ученици, и става много лошо и тя тръгва за лекар. Няма кой друг, влизам при децата аз в качеството ми на психолог. Останало им е да си довършат домашните по математика. Когато аз влизам, всяко от децата си е на чина и работи съвършено самостоятелно върху задачите. Никое не смее да шукне.

    Няколко деца "блеят" по тетрадките, вместо да пишат, т.е. те не са в състояние да се справят с материала от урока, за да си решат самостоятелно задачите. Това са т.нар. деца, които "нямат дарба математика".

    Не уважавам подобен тип "учене", то е неподходящо за "нямащите дарби". Затова го променям. Все пак аз съм психологът.

    Класната стая мигом се превръща в "свръх-тайна-лаборатория", а всички ученици стават по бързата процедура на учени. Никой от тях не остава да седи на чина. Всички са на дъската и работят по нов научен проект, даден им от тайна организация и... И натам следва въображението на децата.

    Задачите не само са решени и разбрани от всички без изключение, но и играта така е увлякла дечицата, че те искат още и още задачи и когато тези от учебника свършват, мъниците започват сами да си измислят задачи.

    И да- шум се вдига в безобразно количество, защото децата не умеят да се обясняват тихичко. Но така и трябва да бъде, за да се разберат и да си предадат уменията да решат задачите.

    Така неусетно идва моментът, в който родителите един по един идват да си вземат децата.

    Влиза майката на момиченце "без дарба математика" и придобива физиономия на крайно невярваща на очите си. Дъщеря и се улисала на дъската да решава задачи. И си ги решава детето.

    Майката разправя: "Ама как така. Тя НЕ МОЖЕ, на нея НИКОГА не и се е удавало да решава задачи, колкото и да се старае."

    Не може ли? Може да ги решава я. След като се е отпуснала достатъчно, за да и падне блокадата, насадена в психиката, че не може. Даже и доставя удоволствие да решава задачи, а че до вчера не се е справяла - ей това е примерът "ТИ НЕ МОЖЕШ, ТИ НЯМАШ ДАРБА", който детето е било успешно усвоило от околната му социална среда. Аз разбих порочния кръг, блокадата падна и детето разбра, че всъщност МОЖЕ.

    Много хора НЕ МОГАТ заради научаването от социалната среда, че не могат, а не защото те реално не могат.

    Процесът е следният: научаването за неможенето активира в психиката блокада. Чете се даден текст и той не се осмисля докрай, заради въпросната блокада с "Не мога". Така битката с разбирането на текста е приключила още преди да е започнала и то в полза на неразбирането му. От там и човек си казва: "А, ето, аз НЕ МОГА". Завърта се един порочен кръг и всеки път човек сам се "убеждава", че не може, че няма дарба.

    Нямам време да редактирам текста, ако нещо не съм написала както трябва, моля да бъда извинена.

    ОтговорИзтриване
  12. @ Тимуре, подкрепям Боянова до някъде :)

    Ти казваш съвсем условно "талант". Такова нещо няма, поне според мен. Има тип мислене ( като родово понятие, не се сещам за подходящ термин просто). КОгато се роди бебе, то наблюдавайки по метода на копирането и на изключването, успява да попие доста от навиците на родителите като поведение, отношение към определени неща и пр. Бебето интуитивно да направи подбор на качествата, които да развие.Това е инстинкт за оцеляване като цяло.

    Така например бебе едва ли ще прояви интерес към класическа музика, освен ако подобна нарочно не му се пуска с изричното намерение да му се провери реакцията.

    Това, което с много думи се опитах да кажа, е че дечицата, вприхващат и развиват у себе си онова, което ще им свърши най - добра работа при оцеляването и адаптацията.

    Тъй като не можеш да развиеш всичко успоредно, развиваш и отделяш внимание само на онова, което смяташ за най-важно. Другото става второстепенно или се изключва напълно.
    Типичен пример се наблюдава в училище. Децата обичат най-много онези предмети, по които
    1. Учителката/лят им е симпатична(ен) и
    2. обяснява разбираемо и добре.

    Обратното- най-тежките предмети винаги са онези, по които преподавателят не си е на мястото. Това е първият признак за подбора. Вторият е - какво ще ми трябва, т.е. имаме и едно класиране по "важност". С нарастването на класа втората класация придобива все по-голямо значение и получава приоритетно място, но двете не се изключват. Много често "любимото" се превръща в професия в бъдеще.
    Стига се, разбира се и до момент като "отдава ми се математиката , но съм пълна дупка по физика"...или обратното :) Аз питам ...дали?

    Ако бебо реши, че най-добрият подход в живота е да клинчи и да не поема отговорности и тази тактика произвежда ефект още от най-крехка възраст, значи в дома се отглежда перфектния "роб" и отговорността принадлежи на семейната среда.

    Ако бебо се стимулира да ,мисли, да индивидуалничи и му се стоварват отговорности от най-ранна възраст, детето се научава на ред.Разбира , че светът не се върти около него и бебо, за да постигне нещо, следва да подходи правилно към всяка ситуация. Как? Ами като анализира средата и взима съответните решения. Всичко това не се прави машинално, ами бебо се ръководи от инстинктите си.

    Междувременно бебо има мека и шарена играчка и някое хлапе на площадката се опитва да я вземе. Бебо трябва да може :
    1. да го фрасне, за да си я защити,
    2 . да може да писне, за да го чуят и видят и
    3. да знае кога да млъкне.
    Това са избори, които бебо следва да направи и накрая, но не на последно място, това се възпитава от родителите, и не е вродено.

    Ако родителят пречупи по някакъв начин бебо като не му дава да плаче или като от страх да не се сбие не му дава да посяга, бебо никога няма да може да защити играчката си,както утре няма да може да защити позициите си.

    ......

    ОтговорИзтриване
  13. @анонимен
    Има и друго- по повод на харизмата. Тя също се възпитава. Очите са прозорец към душата. На пасивните хора просто им личи, че са пасивни и заспали. На активните, действените, ентусиастите също им личи.
    Та, зависи какво се харесва и къде ще се прилага.

    Тимур дава пример с Чърчил, аз мога да дам такъв с Махатма Ганди. Юрист, индиец по произход, роден в периода на колониална Англия. Повежда хората с "мир" и успява да ги води до последно, ама не само докато отхвърлят колониална Англия като хегемон, ами до края на живота си.

    Излъчването се възпитава. Може да си активен и действен или уверен и спокоен или забавен и чаровен. Харизмата идва от симпатията, а симпатията произтича от харесването. Понеже хората са меко казано големи егоисти , те съзнателно или не "харесват" онези неща, които им вършат работа (демек работят за тях) или които по някакъв начин им липсват и ги допълват.

    Тимуре, даваш много добър пример от личния си опит. Сам казваш, обаче, в предишни свои публикации, че работната среда се създава от лидера. Т.е. в това число влиза и екипът , който сам си избираш. Ти си възпитан по определен начин, развил си се по определен начин и е съвсем естествено и разбираемо да подбереш екип, който "да работи за теб". В този ред на мисли може да се каже, че примерът, който даваш е частен случай. Т.е. готови са да се ступат заради теб и те харесват именно онези, които ти сам си харесал :))))

    И пак се връщам на харизмата. Тя е своеобразен вид чар. Нека вземем който и да било чаровен човек, да му изтрепем децата, да го разболеем и да му създадем такива грижи, че да не може да спи с дни. Ефектът е един и същ. Човекът ще повехне мигновено, ако междувременно от мъка не му се пръсне сърцето. Харизмата се възпитава и товае сила на духа. Сила да вземе решение, да поеме отговорност, да понесе последиците и накрая да се израдва на резултата. С други думи казано това е силата да се пребориш. Именно тази сила дава отпечатък върху онзи чар. Причина: резултатът се отразява на самочувствието, самочувствието се отразява на външния вид, видът се отразява върху околните :))))

    Ама много се разбърборих, така че спирам до тук.

    ОтговорИзтриване
  14. Боянова: Идеята на този блог не е да се измества акцента от съдържанието на статиите към коментарите. Спорът се задълбочи твърде много. Очевидно всеки има своето мнение и е безсмислено да се хабим в безкрайни спорове. Който иска - да ми вярва, който не иска - негова си работа. Ако целта ми беше да споря, нямаше да направя блог, а щях да си стоя във форума на Кариери,бг, където доста хора влизаха само за да поспорят с мен (понякога недотам възпитано, но нейсе - живеем в България). Аз обаче загубих желание да доказвам непрекъснато правотата си и сега просто пиша. Както съм казвал в други мои коментари, изповядвам донякъде "еретичен" стил на управление, който не се вписва изцяло в каноните на официалния европейски подход. Друг е въпросът, че най - авторитарно управление съм виждал именно от хора, написали оди на възхвала на демократичния стил. Но "еретичният" ми стил работи, понеже е базиран на практически опит и на това какви са нещата, а не какви трябвало да бъдат.

    Както и да е, отклонихме се доста и слагам край на дискусията. Дълги коментари към тази статия няма да преминат модерация. Мога да им отговоря на лична поща, но тук - стига.
    Поздрави.

    ОтговорИзтриване
  15. Всъщност, темата е по-скоро за отговорностите, които очакваме и които реално ще се наложи да поемем при започване на нова работа. И аз не знам защо стана дума за лидерството и от къде се е взело. Впрочем ми се иска дискусията да не се прекратява, а да й се даде тласък в коренно различна посока, примерно:

    Как , след като сме подбрали възможно най-подходящия кандидат (според преценката си), да му поднесем информацията за количеството отговорности без да го изплашим и без да го подведем за обемът на задълженията му? Т.е. горе долу същото нещо, но погледнато през другата страна на барикадата :)
    Да приемем условно, че "кандидатът" няма да заема ръководна позиция, само отговорна.

    ОтговорИзтриване
  16. Marina Muchakova: Никакви "тласъци" няма да даваме, това да не е москвич да го бутаме насам-натам...:))))
    А сериозно - ако исках да имам тук форум, щях да сложа форум. Аз не искам. Коментарите са за да се даде оценка на статията (поне умерено положителна) или да се зададе въпрос. Дълги дискусии не се приветстват, понеже ще накарат повечето от посетителите изобщо да спрат да четат коментарите.

    Препоръчвам форума на Кариери.бг, където винаги има достатъчно хора, готови да спорят с теб дори за това от коя страна изгрява слънцето, при това голяма част от тях - необременени с излишно възпитание. Много е интересно, почти като на селски мач. А, и друго - там всички пишещи са невероятно "компетентни" и изобщо не е рядкост мияч на чинии в Испания или проститутка в Гърция (пардон, сервитьорка де) да ти обясняват макроикономическите проблеми на България. Естествено - напълно неграмотно. Но пък егото им... Всъщност, аз затова се махнах от там и си направих този блог - да си пиша на спокойствие.

    Може би идеята да се добави тук форум не е толкова лоша, но аз нямам и една десета от необходимото свободно време да го поддържам. А май нямам и желанието.
    Поздрави.

    П.С. Ако кандидатът ти се уплаши, значи не е подходящ изобщо. Честността е най-добрата политика, така че просто трябва да бъде натоварван постепенно по схема, която да му е оповестена предварително. Иначе се получава нещо, което споменах на страницата ти във Фейсбук - "За лова на..."

    ОтговорИзтриване
  17. Тимуре, защо се сърдиш на коментарите? Нищо че са изместили темата. За мен като читател на твоя блог е много интересно да чуя иначе невидимите останали читатели и да видя техните гледни точки.

    По темата за лидерството: абсолютно съм съгласна с това за 10-годишна възраст. И също като теб смятам че лидерството е една от вродените черти на характера. Най-добрите лидери са именно тези, дето им е вродено.

    Обаче, може също така обикновен човек да се научи в известна степен, като анализира поведението на лидера и оттам разбере начина му на мислене. Определено се постига напредък. Но един такъв лидер никога не може да е на нивото на самородния.

    ББ има точно такива вродени, силни лидерски качества. Друг въпрос е колко е кадърен :)

    ОтговорИзтриване
  18. Рая, Рая - как ще разбереш начина на мислене на лидера? Ако го накараш да обясни, той самият не може да анализира начина си на мислене. То си идва отвътре.
    А с наблюдение може да се постигне само добра имитация на поведението. Но, както казах, има прекрасни управляващи, които не са лидери - просто спазват определени правила. Лидерските заложби са необходими основно при извънредна ситуация. Ако нещата вървят нормално, може и без тях.
    Провокирахте ме да пиша дълъг коментар и вероятно накрая ще заключа темата, но хайде, ще добавя преди това тук една напълно истинска история (но не помня подробностите):

    ...Един китайски император (мисля, че беше от династията Мин) наследил властта в юношеските си години. А освен че бил млад, той страшно мразел да управлява. Всъщност бил дълбоко вярващ и почти цял ден прекарвал в молитви.
    Обаче нямало как - трябвало да управлява Китай. И човекът събрал аналога на сегашните министри, губернатори, военачалници и т.н. и им казал приблизително следното:
    "Вижте сега, на мен хич не ми се управлява, но няма как. Обаче аз заради подобни глупости няма да си наруша молитвите и т.н., ето защо вие започвате да си вършите работата както досега или по-добре. Мене няма да ме закачате - а ме е попитал някой нещо, а съм наредил да му отсекат главата. Аз от своя страна ще създам система за контрол , за да разбера - живее ли народът по-добре или не. Ако е последното - ясно - палача, главите и т.н. Ако някой от вас междувременно умре, назначете друг. Мен ме интересува само жизненото равнище на народа и нищо друго. Хайде, отивайте и действайте, а ако имам нужда от вас, ще ви повикам."
    Не ги повикал, макар че живял още четиридесет години, които прекарал в почти непракъснати молитви.
    Неговото управление и досега се смята за най-успешното в цялата история на Китай, дори по едно време му помнех името, но после го забравих.

    Сега някой ще се заяде, че сред изпълнителите е имало неформален лидер и т.н. Възможно е, но системата е била поддържана работеща не благодарение на качествата му, а поради ясните правила на императора и леко стресовата (ако се провалят в управлението) ситуация. Впрочем описал съм нещо подобно в "Как се създава успешен екип".

    ...Добре бе, пишете си, но по възможност по-кратко. Всъщност коментарите ви показват интерес към блога ми и това ме ласкае.:))))

    ОтговорИзтриване
  19. И аз бързам, преди да "затвориш" :)

    "Рая, Рая - как ще разбереш начина на мислене на лидера? Ако го накараш да обясни, той самият не може да анализира начина си на мислене." Точно така е! Това прави копирането адски трудно, дори самият лидер да иска да ти помогне :)

    "А с наблюдение може да се постигне само добра имитация на поведението." Ммм, всъщност цаката е да наблюдаваш поведението не с идеята да копираш поведението, а чрез него да анализираш мисленето му и да копираш моделите му на мислене; оттам ще можеш вече да си създадеш и поведението.

    Това работи, но никога няма да стигнеш истинския (родения) лидер.

    И още нещо - има посредствени лидери, които в слаби групи обаче естествено и сякаш неусетно приемат лидерска роля. Малко като в страната на слепите :) Та лидерът си е лидер, но той/тя си има и своя среда и "последователи"; в нова обстановка трябва известно време, за да се прояви лидерската му позиция.

    Примера ти с императора - да, може и без лидери, но с лидери нещата стават много по-бързо и вдъхновено :)

    Спирам, спирам :)

    ОтговорИзтриване
  20. Е, така де :) Интересно е. А относно "заяждането", просто си споделяме мнението и вижданията.Всеки има собствена гледна точка. Много уважавам аргументираните тези, а в коментарите под твоите публикации изобилства от такива. За това следя с голям интерес блога и всичките публикации в него- било то на читатели или авторски. Не рядко в коментарите под дадена тема съм намирала доста стойностни мнения и сегашната не е изключение.

    Относно историята с императора, не бих подценила наличието на екипност. Във всеки един момент неразбирателството между който и да е от членовете на екипа би могло да доведе до летален ефект :))))) Не ми се струва като желана алтернатива.

    Относно обясненията за поведението на лидера...не е нужно той да се обяснява на някого. Нали за това е лидер. Неговата роля е да поведе, а не да дава отчет когато прави нещо каква е вътрешната му мотивация, от какво се поражда и пр. Ако стоиш достатъчно близо до него (лидера), можеш да си отговориш на доста въпросителни и сам(а) :))))

    ОтговорИзтриване
  21. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  22. П.П. Ъм... Май пак не успях да се вместя в кратко... Съжалявам... Извинявай.

    ОтговорИзтриване
  23. Тимуре, ти ли си ми спрял последния коментар (от снощи) или ми се е прецакал нета и не го е изпратил?

    ОтговорИзтриване
  24. @Рая

    Ммм, а според мен цаката не е да копираш каквото и да било, т.е. нито да се копира поведението, нито да се копира моделът на мислене на вече утвърдил се лидер. Стига целта да се научи човек да бъде сам лидер. Защото и да се научи да бъде копие на лидер може, но лидерът и копието на лидера са две различни неща.

    Ако някой ще се учи да става лидер (а не копие на лидер), то той трябва да работи над себе си, а не над копирането на друг лидер. Наблюдението на други лидери иде да спомага този процес с работата над себе си.

    Друг момент е мотивацията за учене на лидерство. Трети момент е това, което ще се вложи като усилия в тази насока.

    И спирам да пиша, преди Тимур да ме е убил за дълъг пост...

    ОтговорИзтриване
  25. @Мучакова - това за обяснението имах предвид - ако лидерът иска да помогне на някой друг да развие тези умения като неговите. А не че дава отчет.

    @Боянова - не става дума да копираш лидера Слави Трифонов примерно като го имитираш във всичко. Дори не и мисленето му. Става дума да копираш МОДЕЛИТЕ му на мислене, лидерските.

    Щом не си роден лидер, няма как сам да се научиш да бъдеш такъв. Както ако не си роден певец, няма как сам да се научиш да пееш.

    PS Тимуре, коментарът за който питах е излязъл всъщност по-горе, значи всичко е ок :)

    ОтговорИзтриване
  26. Да де , написала си го преди мен, ама постовете се появиха едновременно, та в този ред нам исли нямах възможност да те прочета и да го пропусна само с фразата "подкрепям" :)))))

    ОтговорИзтриване
  27. @Рая
    "Щом не си роден лидер, няма как сам да се научиш да бъдеш такъв. Както ако не си роден певец, няма как сам да се научиш да пееш."

    Както вече написах, онези, расли вън от човешкото общество (прим. при животни или заключени в мазета, тераси, апартаменти без право на общуване с родители и други хора) от бебета до 6-7 год. възраст, после никога не се превръщат в хора. Осакатени са интелектуално. След много мъки научават 40 думи.

    Ако имаше дарба, на въпреки отглеждането от животни или в изолация от други хора, то не би се случил такъв трагичен краен резултат и не би имало такъв злощастен краен резултат. Но не би. Децата, отглеждани по посочения начин и в последствие връщани в човешка среда, НЕ СЕ ПРЕВРЪЩАТ ОБРАТНО В ХОРА дори при максимални грижи. За съжаление.

    Крайният резултат е НЕРАЗВИВАНЕ НА ИНТЕЛЕКТ. До 7 год. възраст лишени ли са децата от социална среда, в която да се УЧАТ ОТ ДРУГИ ХОРА, после КРАЙ. Необратимо е. 40 думи речников запас и ходене на 4 крака. Така е устроена психиката и това е доказано.

    Какви вродени дарби при това положение? Няма абсолютно нищо вродено. Въпрос на избирателно учене до 7 годишна възраст е всичко, което един човек е. След това може само да се надгражда и то пак чрез учене. За подробности - Фройд.

    Лидерството се учи, както и всичко от обсега на взаимоотношенията между хората. То не е дарба, както и нищо не е дарба.

    ОтговорИзтриване
  28. Боянова, учи се поведение. Лидерството е поведение, но изградено на база на определени качества, които се придобиват (или не) на база на вродени способности. Тоест, говорейки че лидерството е вродено, аз имам предвид, че се изискват вродени заложби за него, които евентуално могат да бъдат развити. Без тях не става.
    Понеже ние сме хора от десетина хиляди години, а живи същества - от стотици милиарди, вродените инстинкти играят понякога доминираща роля в поведението ни. Знаеш колко труд е да начиш някого да не се страхува или да не се притеснява например. Физиката ни влияе много силно на психиката и е глупаво да се отрича това. Научи някого да не пълнее или да не се поддава на стрес? Може, но обикновено с доста частичен и временен успех. Затова ще дам пример с животните.
    Както едим млад специалист мечтае веднага да стане директор/ управител (без дори да е наясно с отговорностите на позицията, но това е отделна тема), така и един вълк иска да стане водач на глутницата. Моле ти той да развие у себе си необходимите лидерски качества за това? Може, ама друг път. При първата "тренировка" ще му прегризат гърлото (образно казано, всъщност няма да убият, а само ще го унизят). Тоест, той трябва да има вродените психологически качества да е водач (смелост, решителност и т.н.) и да изчака да се развият физическите. Е, вълците не са добър пример, понеже там често води вълчица на база опит, но да речем - лъвовете са. Настоящият лидер няма да допусне да се създаде среда, в която да се обучи конкурентът му.
    Или пример с хората - кой е учил Георги Бенковски да стане лидер?
    Ръководител, управляващ на база страха от него, може да се създаде целенасочено (и често така се прави) - ще го разкажа в следващата статия от този раздел, "Бойният петел на княза". Но така се създава респектираща личност, не лидер, за когото някой би се жертвал. Иначе като технология не е сложно, аз го правя ежедневно с хората, които смятам да издигна впоследствие. А лидерът се ражда и ако му личи, че е такъв, не живее дълго професионално. А понякога и житейски, ако вземем за пример войводите през турското робство, понеже една от характерните черти на лидера е, че той почти винаги е в конфликт със системата. А тя също има своя инстинкт за самосъхранение.

    ОтговорИзтриване
  29. "То не е дарба, както и нищо не е дарба."

    Ще ти повярвам, когато ме научиш да играя шах така, че да победя няколко пъти Веселин Топалов. Обещавам да се уча прилежно.:)))

    ОтговорИзтриване
  30. @Боянова - много неща се учат и могат да се развият, съгласна съм. Но за мен важи старата приказка за таланта: и без талант можеш да станеш ужасно добър, но само с талант можеш да бъдеш гениален.

    Вярно е, че средата в която растеш влияе много; но някои черти на характера ти се предават генетично - например дали ще си притеснителен или ще искаш да си център на внимание; дали ще ти се отдава математика или писане; дали си роден лидер или не.

    Виж например децата от домовете. Всички растат в една и съща среда, в еднакви условия, но не стават еднакви, нали? И сред тях отрано се проявяват лидерчета, отрано се проявяват музикалните, и прочее.

    ОтговорИзтриване
  31. Тимуре, ужасно съм съгласна с първия ти параграф :)

    ОтговорИзтриване
  32. Тимуре, аз не искам да ми "вярваш". Не давам религиозен възглед, че да искам такова нещо от теб.

    Когато се разглежда дадена проблематика, се разглежда не вярването, а доказателствата. Аз предлагам доказателство за твърдението си. То е, че за да има лидер, първо трябва да има човешка личност. А човешка личност вън от човешко общество не се развива. Което е доказателство, че всичко, което сме като хора, го научаваме от заобикалящата ни човешка социална среда.

    Ако не ти харесва доказателството ми- обори го с друго доказателство.

    Що се отнася до описаното от теб като доказателство - веднага ти прилагам написаното от мен доказателство. Всеки от лидерите, които можеш да ми посочиш, е раснал сред хора.

    Тарзан в реалността го няма. Реалността за извадените от бебешките им години от рамките на човешката социална среда, т.е. лишените да се учат от други хора, е непревръщане в човешки личности, а след старания за връщането им в света на човешкото- 40 думи речников запас след 10 години старателно учене. След 5 години учене, все така се наблюдава невъзможност да се усвои ходенето на 2 крака с присъщата на останалите увереност и носенето на дрехи.

    Обясни ми как при това положение лидерството да е вродено.

    ОтговорИзтриване
  33. Моля, да ме извините, че се набърквам в спора.:)
    http://e-psihologia.blogspot.com/ цитат от блог на Боянова.
    "Гените предразполагат различни възможности и интереси у децата. В едно и също семейство обаче децата често са съвсем различни. Това се обяснява с "разбъркването" на гените у родителите при зачатието и така детето получава уникална комбинация от гени.
    В краен резултат се оказва, че всички имаме различни наклонности и способности, от там и различен интелект."

    ОтговорИзтриване
  34. Не можах да схвана защо ме цитираш, след като противоречие няма. Но приемам, че може би предложеният от мен текст не е разбран правилно.

    Ето какво се учи в училище:

    В генетиката има 2 такива понятия:

    1. Наследственост - което е свойството на родителите да предават белези на потомството си.

    2. Изменчивост - което е свойството на потомството да придобива нови белези, каквито родителите не са имали.

    Тези две неща са основни свойства, присъщи на всеки един от нас.

    Най-малката функционална единица на наследствеността е генът и той е част от молекулата на ДНК. Алелът пък е структурното състояние на даден ген. Генът може да има два или повече алела. Различните алели на даден ген от своя страна са определящите рязко разграничаващите се или взаимно изключващите се състояния на белега. При образуването на зиготата е установено, че има съчетаване на алелни състояния на гените от яйцеклетката и сперматозоида. От там пиша в матерала от блога ми това, което е цитирано.

    Хомозиготен е индивид, при който са се съчетали различни алелни състояния на даден ген.

    Хетерозиготен е индивид, в който са се съчетали различни алелни състояния на даден ген.

    В един по-широк смисъл генотип е съвкупността от всички наследствени фактори в организма.

    Но има и още едно понятие - фенотип. То е за онези генетични заложби, които се проявяват при конкретни условия на средата.

    Така че гените наистина, както и писах в моя блог и което е и цитирано, ПРЕДРАЗПОЛАГАТ (дума, различна от "предопределят") различни интереси и различни възможности, НО... Не дават дарби. И не правят човека човек, ако той не израсте в човешка социална среда. А човешката социална среда е сред факторите, които определят много. И интелекта включително.

    Ако не съм обяснила това достатъчно ясно в цитирания мой материал, то извинявам се, грешката е моя. Ще се ангажирам тогава, когато мога, да допълня обясненията си по посочения материал.

    ОтговорИзтриване
  35. @моля да се чете: Хомозиготен е индивид, при който са се съчетали еднакви алелни състояния на даден ген.

    ОтговорИзтриване
  36. Боянова - мисля, че предупредих. Моля да се коментират само неща, свързани с конкретната статия. Заключвам тази и напомням, че аз съм собственик на този блог и аз пиша статиите тук. Който желае систематично да излага свои теории, моля да го направи на друго, по-подходящо място.
    Поздрави.

    ОтговорИзтриване
  37. Съгласен съм, че лидерство не се учи. Не става въпрос толкова за вродени знания, а по-скоро за самоувереност, самооценка и неща от тоя род. Може да имаш купища пари и пак да гледаш нервно и неуверено човек, който е доста по-ниско от теб във финансово отношение. Сравнението може да изглежда не на място, но го давам за пример как самоувереността се вижда и усеща от околните. Лидерът е човек, когото подчинените би трябвало да следват и слушат без през ден или през час да си задават мислено въпроса "абе тоя за какъв/кой се мисли".

    ОтговорИзтриване
  38. /Перефразирам/
    Робът се бори за свобода, свободният - за съвършенство, а несвободният - за пари.

    ОтговорИзтриване

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/