неделя, 2 октомври 2011 г.

Свирките (+ 18)


Искам да помоля непълнолетните да не четат тази статия – едно, че не е прилично – и второ, нека запазят илюзиите си колкото е възможно по-дълго. Кой знае, с течение на времето нещата може и да се променят…

В град N голяма търговска верига откри свой клон – нов, лъскав супермаркет, един от първите по рода си. Построиха сградата, сключиха договори за доставки, а после решиха, че е време да наберат персонал. Тук трябва да уточним, че в градчето отдавна пребиваваше господин Шмидт (не се влияйте от немското звучене на фамилията, избрах я съвсем произволно и тя не би трябвало да указва националността на инвеститора), който намери бъдещия управител – нека го наречем господин Иванов – и ключовите му заместници. После чужденецът си замина и остави местният колега (заедно с новоназначеният ЧР, състудент на управителя) да подберат изпълнителския персонал.

Градът беше малък, а безработицата в него – голяма. Заплатите, които веригата смяташе да предложи на продавачки, консултанти и т.н. – бяха около два пъти по-високи от средните за региона – а може би дори повече. При това се предвиждаха и бонуси.

Г-н Иванов бе чел Сталин и знаеше, че кадрите решават всичко. Впрочем, бе чел също така и че незаменими хора няма. Изобщо, мустакатият диктатор беше негов таен кумир, но той предпочете да премълчи това на собственото си интервю – вместо да дърпа дявола за опашката, Иванов декларира, че е привърженик на демократичния стил на управление и всички кимнаха доволно. А и за да сме честни, той наистина беше максимално демократичен с хората, които никога не му противоречаха.

Скоро магазинът заработи и всички проверки от главната квартира показаха, че резултатите са добри, има ред и никой не си позволява да пренебрегва нарежданията на управителя. Клиентите също бяха доволни, макар някои да отбелязваха вечер в семейството си, че на продавачките някакси им липсвало вдъхновение и гледали малко „пречупено”. Е, не всички, но някои – определено. Но при това мъжете не пропускаха да отбележат – за голямо неудоволствие на жените си – че толкова красиви продавачки на едно място досега не са виждали. Очевидно в това имаше някаква истина, понеже доста хора посещаваха магазина всяка вечер, а купуваха дреболии. Но както казахме, заплатите в града бяха ниски и съответно покупателната способност…

…А после един ден Шмидт неочаквано получи писмо. Бе написано на родния му език и в него се твърдеше, че позиция в търговската верига „….” е мечта за почти всяка безработна женa в града, но… Като прочете това „но”, чужденецът се задави с кафето си и нареди на секретарката си да не го безпокоят. После се облегна назад в креслото и си помисли, че до момента нещата са вървели прекалено добре, за да не се случи нещо подобно. След това си даде сметка, че той отговаря за магазините на веригата в България. После събра двете и осъзна, че е в центъра на сериозен проблем.

Авторката на писмото (очевидно беше жена) твърдеше, че във въпросния магазин не може да се започне работа току-така. Дори препоръки и застъпничество от приятели не помагат. „Това добре” – отбеляза мислено Шмидт , но продължението никак не беше добре.

Жената споделяше, че единственият начин да бъдеш назначен там е да преспиш с г-н Иванов. Е, разбира се – и да имаш съответните физически данни, за да поиска той това. Иначе – никакъв шанс.

Г-н Шмидт си наля ново кафе и каза наум поговорка на родния си език, която бе аналог на нашата „Е сега отиде конят у ряката!” Както вече споменахме, търговската дейност в България беше под негов контрол и той си представи как го изправят до стената за разстрел, тоест – пред Борда на директорите, което май бе същото. После прокле всички привърженици на демократичния мениджмънт и започна да набира различни номера…

…Месец по късно наетата агенция потвърди изнесеното в писмото – дори хората му предоставиха тайно направени записи, от които Шмидт успя да изслуша превод само на първия. После започна да диктува заповед за освобождаването на Иванов…

Избора на нов управител бе направен в максимално широк състав, а спечелилият кандидат – деликатно предупреден, че… Впрочем, настоятелно го посъветваха да назначи мъже, където е възможно, тъй като до момента в магазина този пол бе представен само от трима общи работници. Спечелилият кандидат - господин Петров – кимна и обеща.
Както при всяка смяна, получиха се леки сътресения и известно влошаване на резултатите. Все пак Петров беше упорит, изискваше необходимото от хората – и от някои го получаваше, от други – не. Тези, които не искаха да работят с него, той постепенно освободи и замени с нови. Само че …

Една уволнена продавачка не издържа – вероятно понеже разбираше, че друга подобна работа няма да може да си намери – и задушавана от злоба, заяви в лицето на Петров – „май и ти за свирка плачеш, но си прекалено грозен!” – и разплакана си тръгна. Но това бе направено пред свидетели и се оказа камъчето, което обърна колата. Вероятно и други от първоначалния състав се страхуваха да не останат на улицата и не можаха да овладеят напрежението. И скоро цялата история излезе наяве, а градът заговори за оригиналния стил на подбор на г-н Иванов.

Е, и него го биха два пъти – вечер, в някоя тъмна уличка. Биха го яростно, без да промълвят нито дума, дори го ритаха с крака. Но имаше и няколко развода, а и доста прекратени други връзки. Така или иначе, хората от града започнаха да наричат продавачките от магазина „свирките”.

Че беше неприятно – едно на ръка. Скоро обаче това раздели колектива на две части – „стари”, за които и малките деца знаеха как са получили мястото си – и „млади”, които бяха назначени от Петров. Оформиха се нещо като две партии, които почти не контактуваха помежду си и не можеха да се понасят взаимно.

Ако човек можеше да чуе мислите в съблекалнята на „старите”, то вероятно те щяха да бъдат нещо от рода на: „Лесно им е на онези – а ние просто нямахме избор. От глад ли да мрем? Сега всеки може да съди, понеже не е принуден да…”

В мислите на младите нещата бяха значително по-прости : „Тъпи курви. Някой да ви е карал да почвате точно тук? Но нали - паричките добри, работата лека… Ако всички му бяхте отказали на оня нерез, той ли щеше да застане на касата?”

Подобни неща никога не се казаха на глас и останаха във въздуха като неизречени въпроси. Само че се забеляза нещо интересно – „старите” все се опитваха да подредят щандовете така, както са били при Иванов. Дори без да бъдат питани, те понякога свиваха рамене и подхвърляха – „тогава имаше добър оборот, нали” – и отново слагаха нещата на предишните им места.

Младите - обратно – преднамерено се опитваха да разместят всичко, сякаш искаха да подчертаят, че тук е имало нещо, което бързо следва да бъде забравено. Петров забеляза тенденцията и започна да се дразни – клиентите се объркваха – но за момента реши просто да изчака.

Един ден групичка от „старите” продавачки пушеше навън и изведнъж някоя от тях се сети, че днес Иванов има рожден ден. Чуха се възклицания, опитаха се да му честитят по телефона, но той не отговаряше. И тогава започнаха да го обсъждат.

…Оказа се, че Иванов бил страхотен човек – и добър началник, и привлекателен мъж. Петров изобщо не издържал никакво сравнение с него. Комплиментите по адрес на бившия управител се сипеха дори от устите на жени, които много добре помнеха как са излезли разплакани от кабинета му, стиснали в ръка скъпоценната заповед за назначаване… Вероятно някой психолог би казал, че по този начин те търсят самооправдание – било е по любов, моментна слабост, а не – от какво беше там… Но аз не съм психолог и само отбелязвам факта.

Когато разбраха за рождения ден на предишния шеф, „младите” се изсмяха и предложиха целият колектив да събере пари, с които да купят един вибратор и да му го пратят да си го завре в … „Старите” избухнаха, нарекоха другите „пикли” и само появата на Петров прекрати скандала. Впрочем, средната възраст на двете групи бе примерно еднаква.

А Петров се чудеше какво да прави. Беше есен, по телевизията всички партии политизираха бившия празник Девети септември и той с учудване осъзна доколко управлявания от него супермаркет е микромодел на обществото ни. Едните нямали избор, другите не осъзнаващи, че май наистина не е имало кой знае какъв избор… Но магазинът трябваше да работи.

И накрая Петров уволни всички – и стари, и нови. Сключи договор със специализирана компания, която проведе атестация на всички и назначи тези, които имаха резултат над определено ниво – без да гледа кой от коя група е. Няколкото останали незаети места попълни с хора отвън.

Нещата сякаш се успокоиха, понеже той сформира екипи, в които влизаха поравно „стари” и „нови” – и им зададе цели, които можеха да бъдат постигнати само с общи усилия. Понеже това все пак се случи, последваха бонуси, повишение на заплатите и т.н. Магазинът си върна привлекателния за клиентите облик.

…В края на годината Шмидт дойде да отчете официално резултатите – и те се оказаха неочаквано добри. Петров бе похвален и също получи бонус – при това, доста повече, отколкото бе очаквал. А после чужденецът обяви, че има още един подарък и бръкна в джоба си. Уточни, че това е нещо лично, което не бива да бъде популяризирано, а просто – сложено някъде и отвреме навреме – гледано насаме. Нещо като талисман, който предпазва от беди.

А после извади ръката си и сложи на бюрото пред Петров малка лъскава съдийска свирка.

(Естествено, историята е изцяло измислена. У нас подобни неща няма как да се случат.)

20 коментара:

  1. Винаги се забавлявам, като те чета :) Много леко и приятно пишеш, дори когато произведението ти е за 18+ :)))

    ОтговорИзтриване
  2. Ако гледаме историята само на ниво "магазин", питам се оная продавачка защо е написала писмото - първото писмо, откъдето се е разбрало и е тръгнало всичко.

    Ако гледаме историята като "микромодел на обществото", Тимуре... Щеше да е по-реалистично ако на новите наиситина не им искат свирки, но и всички взимат по-малки заплати (отколкото преди са взимали старите).

    ОтговорИзтриване
  3. Защо е написала писмото? Вероятно или понеже е нямала физическите данни да бъде одобрена от Иванов, или понеже не е била съгласна на подобен "подбор" и я е било яд че по този начин е дискриминирана.
    Не виждам защо новите трябва да вземат по-ниски заплати. Заплатите са даденост и се определят от т.нар. фирмени нива, обикновено в чужбина. Виж, кой ще взема тези заплати... А като "микромодел" действат пазарните механизми. Не мисля, че средната РЕАЛНА заплата в момента е по-ниска, отколкото преди двадесет години. Тогава просто много неща бяха субсидирани от държавата - градски транспорт, кисело мляко, ток , вода - все неща от първа необходимост.Но! Тогава нова Лада струваше 36 средни заплати, сега това е около 18 000 лв. А Ладата е 12 000 лв.

    ОтговорИзтриване
  4. Ааа, тя тая с писмото не е била от РАБОТЕЩИТЕ там. Ясно.

    За микромодела - след смяната според мен хората определено живееха доста мизерно за известно време... едно десетина години :)

    Днес, 2011та, може би сме по-близо до нивото на онези времена. Но тогава надали хората са давали 50% от заплатите си само за храна?

    Иначе историята ти е страхотна. Писмото и заплатите бяха единствените две неща, които ми се сториха малко странни.

    ОтговорИзтриване
  5. Като микро модел на обществото, струва ми се, че темата подбор по външност (дори и без да има свиркаджийски изпълнения) е доста актуална практика. Много често, когато става на въпрос за работа с множество крайни клиенти (както е в магазин, на фронт деск, рецепция, в заведение и къде ли не още) , на последните им е по-приятно да ги обслужва добре изглеждаща девойка или младеж, отколкото лелка или чичко. Разбира се, има много общителни и комуникативни чичковци и лелки, които до толкова разведряват атносферата, че ти оправят настроението за дни напред... но колко са ? Май много-често става така, че първоначалният подбор идва с външния вид :)Тогава онези, които го нямат с пълно право могат да се чувстват дискриминирани. Още веднъж иискам да отбележа, че говоря само за длъжности, които са свързани с много работа с хора, при това с крайни клинети :) Като в случая дискриминацията идва от крайния клиент повече, отколкото от шефовете. Просто тази образно казано дискриминация се превръща в нещо като фирменаполитика, с цел удовлетворяване на клиентите и привличането им за постоянни такива ;)

    ОтговорИзтриване
  6. "...сложи на бюрото пред Иванов..."

    Не би ли трябвало да бъде "...сложи на бюрото пред Петров..."?

    ОтговорИзтриване
  7. Анонимен: Трябва. Благодаря, оправих го.
    Когато пиша (аз аз пиша много бързо, без да спирам преди да свърша), аз почти "виждам" във въображението си ситуацията и героите. За мен те са по-скоро образи, отколкото имена и не за пръв път правя подобна грешка. Обаждайте се и друг път, когато забележите подобно несъответствие.

    ОтговорИзтриване
  8. Май ми харесва когато не пишете за политика, Тимур – тя е твърде мръсен сив бизнес. Ежедневието ни е далеч по-пъстро.
    Между другото сигурно просто съм глупава, но не схванах точното послание.
    Една лична интерпретация… Да си призная някак уважавам хората, които могат да паднат ниско, толкова ниско. За да получат работа например. Може и просто да надценявам обикновения акт на проституция, но ме удивлява способността да си сгънеш егото. За мен това е удивително постижение на волята. Виж самият ползвател на целия тоя акт си е за трепане, да, безспорно.

    Като бях малка майка и татко имаха Лада. Не съм разбирала колко струва спрямо заплатите им. Предполагам винаги, във всяко общество (даже и в най-съвършеното) се налага понякога да се продадеш. Дали ще е по описания начин или ще продадеш случващото се в мислите си, все едно - силни и слаби ще има.

    Добре де, ако на човек никога не му се наложи да усети унижението, а после и да си поплаче заради което, как ще разбере колко е истинско да живееш? После ще има какво да разказваш на поколението. Ако те слушат разбира се де и ако случайно не са си внушили, че на тях такива работи няма начин да им се случат.
    Ст.

    ОтговорИзтриване
  9. Като мениджър на малка фирма и с голям опит в честият подбор на персонал бих казала ,че историята е удивително реалистична и до болка позната.Да ,за съжаление ,когато работим с крайни клиенти се налага обслужващият персонал да е красив,но и не само....Все пак интелигентният и уместен разговор с клиента може да го върне отново и отново при нас.И едно нещо ,за което става дума :Сталин е прав.Мда ,кадрите решават всичко.Важно е да не ги назначаваме ,излизайки разплакани от кабинета ,а по други прични и ,,,,качества :)

    ОтговорИзтриване
  10. Ваня, напълно подкрепям казаното :) Със същият успех, с който може да бъде назначен (а) кух красавец или красавица, който да пълни стола зад бюрото или да играе ролята на декоративен храст, получаващ заплата за това, бих могла да си сложа статуетка на Умиращият Ахил или на Атина Палада или на Афродита, която се ражда от морската пяна или нещо друго за декорация :) По- добре, отколкото разправия за заплати осигуровки и други подобни. Определено кадрите е хубаво да имат акъл и да общуват добре, както по между си така и с контрагентите- доставчици или клиенти, няма чак такова значение. Добрите отношения се създават в добър микроклимат, а микроклимътат е съвместно дело както на шефовете, така и на екипа. Просто съм виждала доста лицеприятни, но неприятни неща. В тази връзка беше и предходния ми коментар :)

    Поздрави

    ОтговорИзтриване
  11. Аномимен:08 октомври 2011 13:50 :
    Мисля,че разглеждайки нещата от позицията на "жертвите", пропускате още един важен момент - това, което казват младите - ако никой не се беше съгласил...Да, тогава Иванов щеше да бъде принуден да изостави стила си. Щеше да се принуди да проведе реален подбор. И много от "свирките" нямаше да попаднат зад щанда. Тоест, "проституцията" в случая не е само личен морален проблем на практикуващия я, понеже той реално измества по-подготвени от него. Там е страшното, другото си е само лична драма.

    Навремето във форума на Кариери.бг си бях спечелил славата на крайно безчувствен тип, толериращ дискриминацията на жените. Естествено, там ставаше дума за дискриминация от страна на мъже. Ето защо ме засърбяха ръцете да "обърна" ситуацията и реално жени да дискриминират жени - за да видя каква ще бъде реакцията. Не съм особено изненадан - понеже сега читателките се отъждествяват и с двете страни, упреци няма. Впрочем, то няма и как да има, коментарите минават модерация.

    Внушението? То е, че животът е такъв, какъвто е - и не е редно да се правим на по-големи светци от Господ. Но и че има правила, които трябва да се следват (Петров), което се нарича "професионализъм". Понеже иначе всеки преценява според личния си интерес и няма абсолютна истина.

    Надявам се никой не е повярвал, че историята е изцяло измислена. Спестих по-лошия вариант - какво би станало, ако ИВанов бе останал и рано или късно бе започнал да назначава и без "тест". Тоест, ако конфликтът "млади" - "стари" се бе случил по времето на Иванов, което е много по-разпространеният случай.

    ОтговорИзтриване
  12. Историята е многопластова и задава доста въпроси , магазина може да бъде разгледан като микро модел на България след 89та, когато имаше сблъсък на ниско ниво между работници получавали облаги от режима и такива, които не са получавали. Дали получавалите облаги са били принуждавани да се продадат или те самите са се продавали за да получат облаги? Могат да се зададат още много подобни, на които никога няма да се отговори еднозначно и всяка страна ще си дърпа чергата към себе си и ще оправдава или напада според случаят. Този въпрос обаче вече малко или много вече е почти решен, а 10 години окончателно ще бъде решен, когато се пенсионират и последните, които са били над 30 през 1989.

    Обаче въпросът за конкуренцията за работно място стои на дневен ред и кое е приемливо и докъде може да стигне тази конкуренция и коя е границата отвъд, която не бива да се преминава. Сексът е само част от този въпрос, защото по важен е въпроса за заплатите има не малко хора, които си мислят, че 300 лева заплата ги устройва и те се борят за такава заплата, а за други с под 1500 не се живее. Темата е за "свирката" и затова ще се спра не нея. За протокола ще отбележа, че все още няма съгласие в нашето общество дали свирката се брои за секс и изневяра.
    Също така трябва да се отбележи, че този начин на кариерно развитие не е наш патент, а е широко използван и на запад от Калотина в страни, които считаме, че са много по развити от нас. Особено в шоу бизнеса им.
    Някак си обаче обществото по умерено и благосклонно приема, когато едно младо момиче си продава тялото или поне части от него за да пребори конкуренцията стане звезда и да печели милиони отколкото едно момиче да бори конкуренцията със свирки за да спечели работа за 300 лева. Реално обаче разлика няма, тя е само в главите ни и за не малка част от хората милионите са оправдание и си е струвало, че то за няколко пъти няма да се изтърка.
    В конкретният случай на Иванов, дали може само него можем да съдим или определено вина имат и тези, които са съгласили или те са невинни, защото щом всички така правят това е извинение. Това е по скоро въпрос на морал и възгледи, а те са доста разтегливо понятие. Защото Иванов едва ли би имал тези проблеми , ако се възползваше от властта си и ги караше да правят неща извън трудовата характеристика примерно да ходят да му почистват в къщи безплатно, а мъжете да му леят плоча на вилата, когато се налага.
    От бизнес и управленска гледна точка, също има доста за размисъл, защото е по добре шефа да има някои по неконвенционални методи на работа, които не се преподават в МБА на университетите, но бизнеса да върви работниците да работят, инвеститорите да печелят, клиентите да са доволни.

    ОтговорИзтриване
  13. Аномимен, кой както може.

    Аз ще го кажа така. Има си пазарни принципи на търсенето и предлагането, които гласят: Всяко предлагане определя свое търсене и всяко търсене определя свое предлагане.

    с две думи ако има свирки, ще се намери кой да ги консумира, ако има консуматори на свирки , ще се намери кой да ги предложи.

    От там на сетне ние не коментираме понятието морал. Има пазар натруда или на други неща. Става дума по-скоро за запълване на пазарни ниши.

    То ако гледаш прекалено принципно половината бизнеси са неморални в някакво отношение :)

    ОтговорИзтриване
  14. "То ако гледаш прекалено принципно половината бизнеси са неморални в някакво отношение :) "

    Marina MuchakovaВсички хубави неща са или незаконни, или неморални, или от тях се дебелее.

    ОтговорИзтриване
  15. Marina Muchakova: "Всяко предлагане определя свое търсене и всяко търсене определя свое предлагане.
    с две думи ако има свирки, ще се намери кой да ги консумира, ако има консуматори на свирки , ще се намери кой да ги предложи."

    Не е така - верни са само вторите части на твърденията. Търсенето определя предлагането, обратното обикновено означава фалит. Например, фирма се специализира в "отваряне на консерви по домовете". Щом ти се наложи да отвориш консерва, звъниш им, те идват, отварят ти я и ти им плащаш пет лева за труда (включва и транспорта им). Как мислиш, ще има ли търсене на подобно предлагане?:)))

    А по принцип бизнесът не се дели на морален и неморален (това са измишльотини тип "социална отговорност"), а на "законен" и "незаконен". Как ще оцениш дали притежаването на публичен дом е морално, ако след откриването му изнасилванията в града са спаднали наполовина? За "моралността" на бизнеса най-добър пример са преднамерено недостигащите коледни играчки (някога мога да обясня схемата), имаше дори комедия с Шварценегер по темата, май беше "Коледата невъзможна" или нещо от рода.

    ...Но конкуренцията за работно не е бизнес. За мен сексът е по-скоро форма на подкуп и тук границата "законно-незаконно" всеки сам си я поставя. А по принцип повечето чуждестранни фирми уволняват за сексуален контакт без изобщо да се интересуват за причините за него. Навремето изхвърлиха за една прегръдка млада двойка от "Видима Идеал" месец преди сватбата им, беше около 2000-та година и предизвика доста коментари в мениджърските среди.

    ОтговорИзтриване
  16. Тимур, прав сте, че обикновено първо е търсенето и после предлагането, но бизнеса не трябва и не бива да чака да се появи търсене за даден продукт и тогава да се активизира, а той малко или много трябва да накара потребителите чрез различни методи най вече на рекламата в най различни форми , че неговите продукти са нужни. Бизнеса, ако чакаше хората да се сетят, че имат нужда от нещо още нямаше да сме излезли от пещерите. Това отнесено към темата , ако Иванов евентуално не иска за момента свирка от подчинените си не означава няма да се появи такава потребност в него при определено обстоятелства.
    Има един стар виц.
    От обувна фабрика изпратили двама търговски пътници в Африка, за да изследват възможностите за продажба на обувки.
    След известно време единият се обажда с телеграма:
    "Утре се връщам. Продажби абсолютно невъзможни. Всички ходят боси."
    Вторият също изпраща телеграма:
    "Оставам тук. Идеални възможности. Всички ходят боси."

    ОтговорИзтриване
  17. "За "моралността" на бизнеса най-добър пример са преднамерено недостигащите коледни играчки (някога мога да обясня схемата)"

    На мен ми е интересно каква е точно схемата и какво печелят производителите от това, че не продават, ще се радвам ако поясниш? Доколкото се сещам във филма се бориха за някаква кукла играчка която беше изчерпана във всички магазини.

    Сериозно ли във "Видима" са изхвърлили двойка за прегръдка? Малко крайно ми се вижда. :о)
    Ето хората са намерили решение на проблема явно - изхвърчат и двамата и проблема е решен. Ако вие знаете това правило ще си позволите ли волности? Едва ли ...

    ОтговорИзтриване
  18. Shelby: Схемата е следната - определена играчка се рекламира с огромен бюджет месец преди Коледа. Всички деца искат да я имат и изтръгват от родителите си обещания да им бъде купена. Когато остане месец до Коледа, производителят и продавачът спират доставката на тази играчка и я заменят с други. Родителите не могат да оставят децата си без подарък за Коледа и купуват от другите играчки. После, около месец по-късно, рекламираната играчка се появява навсякъде. И тогава идва детското: "Ама вие обещахте да ми я купите.." И родителите я купуват, реално харчейки два пъти повече от предвиденото.
    Разбира се, това е доста опростена схема, има значение каква е основната играчка и с какво я заменят и в комбината са много хора - аз просто илюстрирам идеята. Дори мисля, че една фирма в САЩ отиде на съд за подобна схема, оценена като нелоялна към клиента.

    Що се отнася до "Видима" - това ни чака. Големите групировки имат фирмени правила, които важат за всичките им поделения по света. Бас държа, че някоя служителка ги е съдила за сексулно посегателство (или се е опитала за въображаемо такова, в Щатите това е добър бизнес). И хората са решили - вържи попа да е мирно селото...
    ...А докъде може да се стигне в подобни ситуации, разказва Александър Никонов в книгата си "Феминизмът или по какво се различава.." (аватарът ми тук е от обложката на друга негова книга). Та той описва абсолютно реален случай - възрастен професор в САЩ кани двойка млади асистенти у дома си. Пият шампанско, професорът задрямва, а младите се усамотяват в другата стая и... Общо взето, колежката забременява. Колегата обаче не иска да се жени и тя завежда дело за издръжка срещу ... професора, естествено. Мотивите - почерпил я е с ЧАША шампанско, вследствие на което тя се напила, загубила съпротивитивителните си сили (това съвсем сериозно, цитирам документ по делото) - и белята станала. За тези, които са били по-дълго в САЩ, е излишно да уточнявам, че колежката печели делото и професорът издържа нея и детето й десетки години...
    В подобна ситуация нормално е работодателят да се плаши и от сянката си.

    А случаят с друга американка, осъдила работодателя си за сексуално посегателство, понеже колегата й окачил в офиса календар с разголени жени? Обърнете внимание - не колегата (и той фукара като нея), а работодателя, който има пари.
    Е, как да не уволняваш после за прегръдка?

    ОтговорИзтриване
  19. Какво е искал да каже авторът?
    Защо Шмидт не е подарил на Петров далекоглед, за да вижда целите, или микроскоп, за да вижда подробностите. А какво е свирката? Тя символизира нещо, което хората наричат още Елтън Джон. Ако това е искал да каже, то той е подценил българския си партньор. Нали така?

    ОтговорИзтриване

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/