неделя, 23 януари 2011 г.

Джери

Статията съдържа елементи на насилие и не е препоръчително да се чете от непълнолетни, както и от тотално изперкали „защитници” на животните

Никой не разбра от къде дойде това куче; то просто се появи един ден и легна в градинката пред блока. Беше едро, кафяво и гледаше умолително към минаващите покрай него хора.

Първа го забеляза баба Йорданица – тя внимателно се доближи, разгледа животното и въздъхна тежко. После се качи до апартамента си и се върна с малко остатъци от храна – не беше кой знае какво, престарелите самотни жени не ядат филета, но кучето скочи и лакомо излапа всичко. Баба Йорданица се усмихна, наведе се и го погали.

Беше ранна есен и обикновено вечер пенсионерите се събираха на пейката в градинката. Направиха го и сега, а кучето лежеше в краката им. Бабите (на пейката имаше само жени) разпалено го обсъждаха помежду си – колко е добро, как ласкаво гледа, какъв пазач става от него… ако някой дойде и влезе във входа да разбива апартаменти например. Кучето изскимтя.
Кръстиха го Джери.

А на близкия балкон пушеше Киро – мъж на средна възраст – слушаше ги и се опитваше да се сети как точно кучето ще разбере дали някой е дошъл във входа да разбива нещо или просто е на гости. Джери изобщо не приличаше на полицейско куче, но дори и в тази служба въпросите се задават от хората.
Кучетата правят други неща.

След около месец Джери позаглади косъма и спря да гледа умолително. Вместо това просто си лежеше пред входа и гледаше към небето. Но Киро забеляза нещо крайно обезпокоително – когато Джери видеше, че някой му носи нещо за ядене, скачаше и започваше да лае яростно по най-близкия непознат наоколо. Създаваше се отчетливото впечатление, че животното иска да покаже, че заслужава храната си. Киро поклати глава, понеже аналогията с някогашните платени партийни секретари и агитатори беше прекалено очевидна. Дори се разсмя и на шега сгълча кучето, че няма нужда да се натяга – и така ще го хранят, а иначе рискува някой от непознатите да хвърли камък по него.
Животното не го разбра, естествено.

Веднъж някакви младежи късно през нощта бяха седнали на пейката пред блока и Джери яростно почна да лае по тях. Единият от младежите тропна с крак и кучето отскочи. Другите от компанията шумно се разсмяха.
И тогава балкона си излезе баба Йорданица и започна да крещи и обижда компанията, като искаше да знае какво правят те на НЕЙНАТА пейка и ги посъветва да не дразнят кучето, а да се махат веднага. Младежите почнаха да се смеят още по-силно и я попитаха дали има нотариален акт за пейката.
На балкона си излезе и баба Иваница, после и някои други, започна караница със заплахи да бъде извикана полиция. Накрая младежите не издържаха и с развалено настроение си тръгнаха.
Джери лая около пет минути след тях, а после успокоен легна да спи.

Окуражено от получената подкрепа, на следващия ден кучето започна да лае по всички минаващи наоколо. Усилията му не останаха незабелязани и почнаха да му дават повече храна. Дори понякога, когато получеха пенсиите си, бабите събираха по някой лев и му купуваха кило евтин салам. Щом ги видеше и усетеше миризмата му, кучето почваше да лае бясно и да се хвърля във въздуха. Чуваше се вероятно във всички околни блокове. Впрочем , то започна и да защитава територията си – други кучета бяха разбрали, че тук хранят и се опитваха и те да легнат в същата градинка. Джери се биеше с тях, като сраженията се водеха понякога по цяла нощ точно под прозореца на Киро.

Няколко пъти той се оплака на бабите, че кучето им е малко шумно и му пречи да спи.
„Кое куче – попитаха бабите – Джери ли? А, не се притеснявай, нищо му няма – то през деня ще се наспи.”
„Знам – обясняваше им Киро – обаче аз няма да мога и…”
„Е, че ти си още млад – успокоиха го бабите – Ние на твоите години почти не сме спали. Все работа, работа…”
Понеже бяха с двадесетина години по-възрастни от него, той много добре помнеше как те са работили през последните години на социализма, но предпочете да си замълчи. Сви рамене и си каза, че – хайде, от мен да мине, това да е проблемът.
Но не беше само това.

Другият, далеч по-важен проблем бе, че точно покрай същата тази градинка минаваше пътят за близкото начално училище.

Една събота сутрин Киро се събуди от яростен лай и излезе на балкона. Джери правеше лъжливи движения и се преструваше, че всеки момент ще скочи върху едно малко момиченце. Самото то трепереше разплакано, а баща му, намерил наблизо дебел клон, тичаше насам. Очевидно не живееха наблизо, понеже Киро не ги познаваше. Предположи, че таткото е прибирал детето си от училище и тогава кучето ги е нападнало.
Когато бащата дотича и замахна с клона, Йорданица, Иваница и другите от компанията на пейката бяха вече на балконите си.

„Какво искаш от кучето бе, изрод такъв? – крещеше едната – То ни пази от такива като теб!”
В първия момент бащата не разбра от какви точно.
„Бързо да оставяш животното на мира, че ей-сега ще извикам ония, немците, от Дружеството…Ти знаеш ли, че може в затвора да отидеш бе, сега нали приеха закон…?”
Джери вече беше избягал и зачервеният баща захвърли клона.
„На кого е това куче?” – попита той, като се обърна към Йорданица – Твое ли е?”
„Няма значение на кого е. То си ни пази. Като искаш да не те закача, минавай по друг път.”
„Абе това тук да не ви е дворът на село…? – започна ядосано мъжът – Дъщеря ми е в шок. Кой ще отговаря за това?”
„Ами – общината – обясни му друга баба – Можеш да им се оплачеш, ако искаш. Обаче имай предвид, че кучето не закача добрите хора – само такива като теб…”

В този момент Киро се намеси:
„Не се разправяй с тях – няма смисъл. Не ги ли виждаш колко им е акълът…Подай жалба в общината.”
Мъжът прегърна детето си и се отдалечи, без да каже нещо повече.

След няколко дни дойде комисия да направи проверка – в нея имаше и хора от общината, и защитници на животните от немската организация (тези от общината бяха същите, които преди няколко години подлудиха града с митинги, докато накрая кметът разбра намека и ги назначи – с повече от прилични заплати – да решават проблема. И те го „решаваха” така, че да не станат някой ден излишни).
Членовете на комисията поговориха с бабите от блока (бе около обед и останалите хора бяха на работа – впрочем, те умишлено бяха избрали именно този час за проверка) - и записаха в протокола, че проверката е извършена, кучето не е агресивно, изложеното в жалбата не се е потвърдило и т.н.
Джери, за всеки случай предварително нахранен от бабите с кило салам, гледаше приветливо.
Когато комисията си замина, Йорданица го погали по главата:
„Само така, моето момче – нека да видят те…Ти си на баба защитника. Лай си, хапи ги, никой нищо не може да ти направи…”
Кучето я гледаше разбиращо.

Това се повтори няколко пъти – Джери нападаше деца, те пищяха и бягаха, а някой случил се наоколо мъж обикновено пропъждаше кучето, като по този начин си навличаше гнева на бабите. Интересното обаче бе друго – нито веднъж някоя от тях не се опита да се скара на животното, че се нахвърля срещу връстници на внучката й, които очевидно нямат никакво намерение да разбиват нечии апартаменти. Подобна сложна мисъл изобщо не мина в главите на бабите – те си знаеха – щом е куче, трябва да лае и да се хвърля. Дори бяха забравили, че градинката не е тяхна собственост, а и че кучетата обикновено се държат вързани.
Всъщност бабите често сънуваха как някой се опитва да влезе във входа, за да ги ограби и убие (какво друго може да търси човек в чужд вход?) и Джери се хвърля върху него и го разкъсва. Не прогонва, а именно как забива зъби в гърлото му и престъпникът почва да се дави от собствената си кръв… „Нормални” пенсионерски сънища, вина за които има отчасти цялото ни общество.

Но дойде зимата и Джери – въпреки че го хранеха – изведнъж се промени. Стана много по-свиреп и вече не лаеше толкова, а директно се хвърляше да хапе. Очевидно бе решил (или му бяха внушили), че предупрежденията са безсмислени.

Първа пострада сериозно една възрастна жена, която разнасяше рекламите на „Била” и „Кауфланд” по пощенските кутии във входовете. Джери я нападна в гръб, събори я и започна да я хапе. Притичаха хора, прогониха кучето, но впоследствие се оказа, че жената има две счупени ребра и дълго ще лежи в болницата. Синът й много искаше лично да се срещне с кучето, за да обсъдели нещо, но бабите бяха скрили Джери в едно мазе и го пуснаха чак на другия ден.
Естествено, историята се повтори – жалба, „проверка” в работно време – този път нямаше как да бъдат скрити раните на жената, но пък и никой не контролираше дали записаното в протокола отговаря на истината. Кметът пък – най-малко, него негласната сделка със „защитниците” го устройваше до немай къде.
И отново никоя от бабите не изпита и грам съчувствие към връстницата си – ами явно така й било писано. Пък и кой я знае дали между вестниците не е скрила някой шперц, нали?

А после Джери направи грешката на живота си – нападна дъщерята на Киро. Никой така и не разбра причината – до този момент кучето не бе посягало на някого, когото познава. Но пък и момичето никога не бе го хранило, така че вероятно попадаше в графата „лоши хора”.

Джери атакува по навик в гръб, но този път просто нямаше късмет – зададе се младеж, който разхождаше огромна немска овчарка и тя се хвърли срещу „блоковото” куче. Макар че собственикът й успя да я удържи, Джери изобщо нямаше намерение да рискува и веднага избяга на прилично разстояние. Инцидентът завърши само с малко сълзи, два часа треперене и едно скъсано палто.
Тоест –приключи за Джери, за Киро – когато научи вечерта за случилото се – той едва сега истински започна.

Киро излезе пред блока, запали цигара и се опита да се приближи до кучето. То обаче внимаваше и отстъпи.
„Това беше всичко – бавно каза Киро – Нали разбираш?”
Кучето изръмжа.
„Виждам, че разбираш. Е, нямам какво повече да ти кажа.”
Когато той се отдалечи достатъчно, Джери яростно го залая.

Киро се прибра в къщи, намери в кухнята няколко кубчета бульон и ги разтвори в гореща вода. После слезе в мазето, взе бутилката с антифриз (концентрат) и се върна отново у дома си. Смеси едно към едно бульона и антифриза и го остави на балкона да изстива.
А навън Джери се хвърляше срещу закъснелите минувачи, като винаги избираше жени и винаги ги нападаше в гръб. Вероятно бе вроден ловен инстинкт.

Няколко дни по-късно, в събота малко след полунощ, Киро излезе навън и отиде до мястото, където обикновено лежеше Джери. Там имаше постлани картони, остатъци от храна и долна част от туба от минерална вода. Той изсипа сместа в нея и се прибра да спи.

Когато стана в неделя и излезе на балкона, разбра че проблемът е решен – Джери ходеше със залитане и непрекъснато беше жаден. Никой друг обаче не забеляза нищо нередно и накрая кучето просто легна да спи.

Привечер Йордановица отиде да нахрани животното и забеляза, че нещо не е наред. Погледна кучето, а после почна да кълне оня душманин, който вероятно го е отровил (кой знае защо, и през ум не й мина, че любимецът й може да е пострадал сам), а после хукна да събира другите баби.

Намериха телефона на ония, „немците”, обадиха се и скоро дойде екип. Водеше го млада жена.
„Я какво сладко кученце – възкликна тя – Какво му е?”
Бабите смутено й напомниха, че тя самата е ветеринар и точно за това са я повикали.
„А , сигурно нищо му няма - заяви мацката след огледа на Джери, който береше душа – Абе има тука едни гадове от общината, които обикалят и упояват кучетата със стрелички - уж я бяха предупредили за споразумението с кмета, но в момента тя просто не успя да измисли нищо друго – Вкарайте го някъде на топло, до сутринта ще се оправи. Ако се получат усложнения, пак ми се обадете.”
После попълни лист за посещение, една баба се подписа и екипът замина.

„Да го занесем у вас – предложиха на Йорданица – ти първа го намери.”
„Дума да не става – възрази тя – Вие луди ли сте бе? Да ми изцапа…”
„Ама нали ти беше…- започна Иваница, която подозираше, че вероятно ще предложат и на нея – Така де, защитника?”
„Ти го вземи – имаш по-голям апартамент. У дома е чисто и…”
„Че у нас да не е мръсно бе –засегна се Иваница – Обаче аз спя тежко и ако нещо стане, няма да го чуя.”
„Да – като хлопне врата на кола, всичко чуваш и тичаш на балкона, обаче сега, нали не ти изнася…”
А Джери лежеше в краката им и леко потреперваше.

Накрая го прибраха във входа, но през нощта кучето умря.
Бабите – които до момента пет пари не даваха дали Джери ще ухапе някого или не – преживяха това доста дълбоко. Не, никоя дори не заплака, но с бясна ярост извикаха отново екипа, за да прибере трупа, да му направи аутопсия и да им каже дали наистина някой е посегнал на живота на скъпоценния им любимец.

Този път лекарят беше мъж, по-възрастен и далеч по-опитен. Той записа телефонните номера на бабите, обеща им пълна информация по въпроса, натовари с помощника си Джери в буса и замина. И изпълни обещанието си – след два часа се обади и с добре изиграно съчувствие обясни, че кучето е починало от преплитане на червата (излишно е да уточнявам, че никаква аутопсия не бе правена – изхвърлиха трупа още при влизането на своя територия, при многото други подобни. Но я отчетоха, понеже освен труд, им се признаваха и консумативи, които можеха да бъдат използвани при някой частен преглед).
Бабите се разделиха на две –някои повярваха, други – не. Една-две от тях искаха да издирят сина на оная, с вестниците – и да го обадят на полицията. Но трета спомена, че някой й бил казал какво ще стане в сериала довечера и Джери бързо бе забравен.

…С този разказ не искам да подтикна някого да мрази кучетата – аз самият имам и ги смятам за много верни и искрени приятели. Е,да - някои хора, вземайки си домашен любимец, поемат и отговорност за него – да го изкъпят, имунизират, да го научат на поведение, което да не е опасно за околните и така нататък. Други – не. Те просто искат да дадат подаяние под формата на няколко кокала и да бъдат боготворени за това. А ако случайно пострада друг човек, това просто не ги засяга. И съвсем искрено се смятат за хуманисти.
Тоест, Джери изобщо не беше виновен за каквото и да било – виновни бяха хората, които искаха с неговите зъби да хапят други хора. И почти успяха.
Впрочем, нека завърша разказа.

… В понеделник сутринта малката Ваня се облече и тръгна за училище. Обикновено я водеха родителите й, но този път баща й замина в командировка, майка й беше на легло и просто нямаше кой да го направи. Все пак майката десетина пъти повтори на дъщеря си да внимава, да се оглежда, преди да пресече улицата, да не говори с непознати – и всичко друго, за което успя да се сети. После изпрати детето и усетила замайване, легна отново. Беше точно в пика на поредната грипна епидемия.

Ваня тръгна спокойно, изпълни всичко, което й бяха казали, с изключение на това – да не се цапа. Дори по пътя си видя една половинка от туба за минерална вода и я ритна. Тубата се обърна и от нея потече нещо зеленикаво, като няколко капки изцапаха обувките на момиченцето. То сви устни, тропна с крак и продължи към училище.

И никой не го нападна в гръб.

29 коментара:

  1. е хайде да видим кой ще бъде първият ляв защитник на животните...

    ОтговорИзтриване
  2. Евалата, добро how-to, ще си го запазя! :)

    ОтговорИзтриване
  3. Eвала, така се решават проблеми от такъв род, като някой не си вършат работата, други ще я вършат по свой начин ;)

    ОтговорИзтриване
  4. Този коментар бе премахнат от администратор на блога.

    ОтговорИзтриване
  5. Браво!Чудесна статия! Аз съм много съпричастна към този проблем. Всяка вечер на връщане от работа треперя, заради две такива кучета близо до блока. Че и къщички даже са им направили...От Екоравновесие единствено ги кастрират и после пак ги връщат...Как може човек спокойно да ходи по улицата??! Освен сами да си осигурим защита ]:->

    ОтговорИзтриване
  6. за да е актуално трябваше накрая момиченцето да изгълта зеленикавата течност, за да се види колко е безотговорно да разхвърляш отрови по детски площадки щот видиш ли някое куче ти лае..
    дислайк сори

    ОтговорИзтриване
  7. Много добър пост, дано бъдеш правилно разбран, Тимуре!
    Напипал си жилата на проблема - някои поемат отговорност за своето животно, а други гледат да си купят индулгенция с две филии хляб, накиснати във вчерашна манджа или шепа евтини гранули. А антифриза не е рецепта и препоръка, той е просто част от тъжната реалност на притиснатия в ъгъла гражданин ...

    ОтговорИзтриване
  8. Абсолютно вярно, както обикновено. Любимият ми момент тук е
    ------------------
    И те го „решаваха” така, че да не станат някой ден излишни).
    ------------------

    Колкото до кастрирането, аз също мислех, че е по-добре да ги приспиват и да ги махат.

    Обаче една жена от някаква организация обясни, че кастрацията е по-добре, понеже кучетата си имат ареал и ако махнеш 10, ще се появят 10 нови - но по-диви, понеже ги няма старите и свикнали с хората кучета, които да дадат пример на новите.

    А докато има стари, но кастрирани кучета, нови "диви" няма как да се появят.

    Питам се само дали новите кучета няма да са по-страхливи (и по-удобни за хората съответно) от старите Джеровци.

    ОтговорИзтриване
  9. Анонимен(на): Много бих желал лично да се запозная с майката на момиченце, която е научила детето си да пълзи на четири крака и да пие зеленикави течности от паничките на улични кучета...Мисля, че бих могъл да й обясня някои неща.
    Но по тази логика детето може да излапа кокалите и помията, предназначени за кучето, нали? При това с доста по-голяма вероятност. Как би се чувствало вашето дете след подобен "обяд"?
    Според мен рискът дете да се отрови вместо куче е пълна измишльотина на изперкалите "защитници"(аз поне не съм чувал за нито един такъв случай), а рискът да бъде жестоко ухапано - ежедневие. Готов съм обаче да чуя примери, които да ме убедят в обратното.

    ОтговорИзтриване
  10. Ми аз бях свидетел на такъв случай - дете да вземе лакомство за куче натъпкано с отрова някаква от земята... на детска площадка пред жилищен блок, не от паничка. Малко дете, на две години. Размина се, защото детето не беше само и беше пред погледа на родител. Но буквално на косъм, защото не очакваш да намери нещо такова в пясъчника на децата?
    За мен по скоро проблема е в търпението на хората към това "отговорните" да си вършат толкова качествено дейността. Ние го допускаме и те си правят каквото им скимне. От тук насетне и да се плюем, и да храним кучетата, и да ги тровим... нищо! Лекуваме симптома, не причината. Все едно химиотерапия за настинка. Жалко е.

    ОтговорИзтриване
  11. ЗдраВко, не ми се вярва много тая история с детето и лакомството за куче в пясъчника...

    ОтговорИзтриване
  12. На мен също не ми се вярва, понеже:
    1. Кучета се тровят със стрихнин (както и вълците). Той е под строг контрол и достъп до него имат само ветеринари.
    2. Как Здравко и Сие разбраха, че в "лакомството" е имало отрова? Детето не е яло, анализ ли са правили?
    3.Какво значи "лакомство" за куче? Шунка? Печено пиле? И двегодишни деца ходят да ядат това по земята? Луда работа.

    Според мен на някого от Здравковите приятели е било отровено кучето, а останалото е плод на фантазията.

    Впрочем, има случаи, в които и подобни посегателства над животните са оправдани. В един наш областен град има т. нар. "алея на богатите" (покрай парка), която се състои само от къщи на митничари, цигански барони и т.н. Там редовно играят свободно пуснати ротвайлери, будози и какво ли не други подобни породи. Често нападат хората, но собствениците им си плащат и никой не смее да ги закачи. Но е имало случаи там да бъде подхвърлена отрова, както и тези "новобогаташи" да плащат за яростни статии в местния вестник (имам познат жиурналист) против извергите, които посегнали на добрите животинки.
    А има и доста ухапани хора.
    Само за сведение - в статията са сменени само имената на хората и кучето. Нищо друго.

    И за неразбралите повтарям - това не е статия против кучетата. Тя е против "кучешкото" у хората. Не е необходимо да се реагитра първосигнално, но честно казано - очаквах го.

    ОтговорИзтриване
  13. Тимуре, случайно да живееш в Русе? Евала на злия отровител в парка, ега избие още повече от тези гадове :)

    ОтговорИзтриване
  14. Не, не живея в Русе, но съм роден там и понякога ходя през уикендите и по празниците. Поздрави за прозорливостта - и "алеята на богатите" е в Русе, и действителната история, по която е написана статията - също се случи там.

    ОтговорИзтриване
  15. Лични финанси: Знаеш ли, това е една от най-разпространените легенди на представителите на разни "организации". Истината е, че животните защитават само територия, в която има храна. Ако никой не я осигурява и всеки изхвърля боклуците си само в контейнерите, помиярите изчезват. Не исках да разводнявам изложението с разкази как някои мърли от блока харесваха Джери само защото неговото присъствие им даваше оправдание да изхвърлят боклуците си направо от балкона,без да се налага да ходят до контейнера. А също така- и каква миризма и мръсотия предизвиква това.
    Мога да декларирам само едно - след смъртта на Джери друго куче не зае мястото му - никой не оставяше храна. А никой не "пази" и не лае просто така- за идеята.

    Така че не вярвай на подобни глупости. Истината е, че за кастрация се плаща на "организациите", а за прост отстрел - не. Не искат да загубят източника на доходите си. А ако някой се съмнява в истиността на написаното, може да се поразрови и да се убеди дали изложеното за отношенията между общината и "организациите" са такива, кавито ги описах и кой "защитава" животните (както казах, става дума за Русе).
    Просто говорим за много пари, хайванчетата са само предлог.

    ОтговорИзтриване
  16. по отношение на яденето на неща от земята - повечето малки децаго правят и принципно има реален шанс. просто защото е нещо нестандартно, а рефлекса на малките деца е да пъхат всичко в устата си. но за това с тях винаги трябва да има родител. възможно еЗдравковата история и да е вярна.

    колкото до кучетата - за съжаление си прав - товаетъжната реалност. такива кучета не трябва да се подхранват, а да се прибират в приюти илида ги осиновяват от хора. само че въпросните хора мат прекалено "чисти" домове, прекалено "тесни" помещения, спят прекалено "тежко" и прочее. наистина е грозно как хора на отговорни постове си играят по този начин с живота на избирателите си, още повече с този на децата.

    ОтговорИзтриване
  17. Виждам, че сте скептични...
    лакомството беше някакъв вид салам, не бих могъл да го определя защото не консумирам такива неща. Не зная веществото отровно ли беше, само мога да предполагам... въз основа на наблюденията си и доста отровени кучета в този район на Пловдив.
    Нямам приятел с отровено куче, да се надявам и да не се случи за в бъдеще на никой от приятелите ми.
    Както и да е, отплеснах се да се обяснявам излишно. Извинете, че ви изгубих времето с гледната си точка.

    ОтговорИзтриване
  18. Абе защо все се сещате за децата които лапали лакомства от земята в контекста на това как се тровят кучетата?

    Някой не се ли замисли, че децата както лапат така всичко от земята, не е много сложно да прихванат кучешка тения например?

    Не случайно сме рекордьори в това отношение за целия ЕС.

    ОтговорИзтриване
  19. Темата е много широка и сложна и с предните си мнения не желая да убеждавам никого в нищо.
    Вероятно в аналогична ситуация и аз бих реагирал така, в друга ситуация - по друг начин.
    Само мога да ви моля - автора и коментиращите, ако употребявате такива методи, бъдете внимателни... както и родителите - не оставяйте децата си без надзор дори за секунда, колкото и да е спешно положението, моля ви...

    ОтговорИзтриване
  20. Е, ако трябва да бъда честен, аз съм за отстрел с въздушни пушки...:) Но нашите законотворци поставят кучешкия живот и кучешките страдания много по-високо от тези на хората.
    Тоест, ние копираме само елементи от Европа, но когато стане дума за разхождане на кучета с намордник например (или за събиране на фекалиите им) - тогава всички "защитници" изведнъж млъкват.

    Впрочем, първоначално мислех разказът да е хумористичен и Киро като Рамбо да стреля от прозореца (или да дебне по пълнолуние в храстите като Джим Корбет), но после реших, че ще е гавра с хората, принудени на минат лечение против бяс например - без да имат капка вина за нечия безотговорност. Искате ли да ви опиша какво представлява подобно лечение, или да пощадя нечия нежна душа?

    ОтговорИзтриване
  21. За лош късмет попаднах на този разказ... Казвам "за лош късмет", защото толкова харесвах блога на Тимур преди. Даже беше в bookmarks. Какво да кажа на сбогуване?
    Успех в отстрела...

    ОтговорИзтриване
  22. Valeria: Какво да кажа и аз? Ами - също успех... в търсенето на хора, чиито позиции ще съвпадат АБСОЛЮТНО във всичко с твоите. Дано намериш такива, но не забравяй, че когато всички мислят еднакво, обикновено никой не мисли достатъчно.
    А и реалният живот не се състои само от весели приказки и хумор. Понякога ще пиша и по този начин - затова има етикети на разделите.Който не иска да види действителността такава, каквато е - да не чете "Съмнителното удоволствие...". Все пак заслугата да живеем в точно такова общество не е моя.

    ОтговорИзтриване
  23. Valeria: И да добавя - ако искаш да бъдеш честна към себе си, трябва незабавно да спреш да четеш Дончо Цончев, Ивайло Петров, Николай Хайтов, Хемингуей и т.н. Нали знаеш - ходили са на лов и са убивали абсолютно невинни животни - при това, не като мен виртуално, а съвсем реално. Нещо повече - убивали са елени (за Хемингуей не съм сигурен), които нито са хапали и осакатявали някого, нито нищо. Правили са го ей-така, за кеф, че дори и са се хвалели.
    Та- дали убийството се превръща в спорт само защото жертвата не е имала възможността да се отърка в теб и да близне ръката ти? Или да те зарази с тения, както каза някой?

    Е, аз не съм класик и вероятно пиша по-лошо от гореизброените автори, но подходът ти ме кара да се чувствам силно дискриминиран. Ако се замислиш, ще разбереш колко абсурдна е позицията ти. Нали не мислиш, че някой по време на лов убива при самоотбрана?
    Впрочем, ако аз не съм успял да обясня добре, прочети "Куджо" на Стивън Кинг. И там животното не беше виновно по принцип, но...

    И защо не се съобвази с предупреждението в началото? С удебелен шрифт е.

    ОтговорИзтриване
  24. Тимуре, ти си абсолютен пич! Драго ми е като гледам някой да защитава позициите си толкова адекватно и без излишна грубост!

    ОтговорИзтриване
  25. И един по-ироничен поглед към темата:

    От Перник изпращат съобщение към София: "Моля, изпратете гражданска отбрана, да ни спаси от бездомните кучета, плъзнали по градо!"
    От София отговорили:
    "Веднага изпращаме 3 мобилни групи за кастриране на бездомни кучета."
    От Перник отвръщат:
    "Вие нещо не ни разбрахте! Они не ни онодат, они ни апат!!!!"

    ОтговорИзтриване
  26. Лоша работа с помиярите. Мен лично обаче повече ме касаят разните му там добре обезпаразитени, кастрирани и т.н. "маркови" кучета като питбули, добермани. Щото и ухапаните от домашни не са малко.

    Не се интересувам от закони или организации за животните. За всички е ясно, че работещите там са книжни плъхове, чудещи се каква щуротия да измислят, за да усвоят я някакви европейски пари, я да замясат на Хамериканските природозащитници, за които National Geographic имат цели филмчета.

    Интересува ме ако някое марково домашно псе ухапе човек в реда на нещата ли е да отстреляш кучето и да хвърлиш един бой на собственика? (Може и обратно, но нали все пак трябва да живеем според законите на социума)

    Обичам кучета. Като цяло ме е страх повече от изцяло надлежно отглежданите в къщи отколкото от онези полубезстопанствени около блоковете. А може и да съм в грешка. Във всеки случай нелегалните огранизирани боеве с кучета не се правят с добродушни безобидни екземпляри. Та на и на техните стопани не е лошо някой да налее малко антифриз… някъде.

    p.s. И едно отклонение. Защо така старците оглупяват еднкво? Наистина постоянно се пазят от крадци. Бедните им панелни апартаменти почти не са обект на апаши. И все пак те настървено гледат кучета, за да… ги пазят и да хапят неканените гости. Колко му е… неосъзната омраза към всички нероднини в това общество и строй, който прецака старините им.
    А Стивън кинг е в състояние да внуши страх от всичко – от мъгла, фотоапарат, библиотека, съученици, кадилаци, обикновени коли, картини, котки. Е, зад обезумелия санбернар или котарак обикновено стои чудото на някоя вълшебна гора или неназовимо зло.
    А в българския вариант просто изперкал пенсионер или вманиачен стопанин. Лошото е, че обикновено антифризът го изпива животното. Както казах… обичам кучета.
    Ст.

    ОтговорИзтриване
  27. Интересно е, че държавата все още дава 100лв награда за отстрелян див вълк в гората и няма нито един природозащитник, който да възрази. Затова по-редно е да наричаме особите защитници на помиарите кучкари, а не природозащитници. Също вълкът, който живее в гората ми се вижда много по-достойно животно и далеч по-полезно, а донякъде помиарът е паразитно същество...съжалявам ако дразня някой, но това е мнението ми.

    ОтговорИзтриване

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/