Човек не може да помни всичко…

Миналата седмица ми се наложи да летя до Швейцария; изпрати ме председателят на кооперацията ни – да съм отидел да видя отблизо техните крави, понеже ние нашите тук вече три години ги храним само с теменужки и нито стават лилави, нито дават директно шоколад.

И както си седя в самолета, идва една стюардеса, усмихва се, пита ме на чист английски аз ли съм бай Кольо и когато потвърдих, ме кани в пилотската кабина. А там – като командир на полета – седи Гошо от нашето село. Много ми се зарадва момчето, отдавна не се бяхме виждали…

….Навремето Гошо беше тракторист, но нали си бе малко разсеян, един ден забравил да закачи плуга и цял ден обикалял така из полето – като на разходка, а трябваше да оре. Като разбра за изгорената напразно нафта, председателят на кооперацията побесня и хукна да гони Гошо, за да го затвори при селския бик с възпитателна цел. Едва се спаси момчето.

После щяхме да го женим – харесали се там с едно момиче, насрочихме сватба както си му е редът… Но Гошо забравил и отишъл на мач. Сега вече той сам се скри при бика, понеже бащата на булката после три дни го търси да му кажел нещо, а носеше брадва със себе си. И Гошо отиде в града.

Не знам как се е уредил, но чухме, че станал митничар – дай боже всекиму. Обяснили му там хората чии камиони да пуска и на кои да симулира проверки, но момчето забравило, объркало нещата, прекъснало два канала – абе, без малко да падне правителството. И го изгонили, естествено.

После станал катаджия – там поне схемите не са толкова сложни. Посрещнали го колегите както подобава, мушнали му в джоба една пачка пари за кадем и му обяснили какво трябва да говори. Само че скоро Гошо забравил и шофьорите доста се учудвали, когато видели стоп-палката, а после униформеният строго питал: „Сега ще се черпим ли или какво беше там?” И те какво да правят – приемали. Гошо викал в близката кръчма по едно, докато „кадемът” свършил, водачите на МПС-та повярвали в бога, а имиджът на пътната полиция се вдигнал дори повече, отколкото от песните на Веселин Маринов. Само дето на някои по едно не им стигало, та се налагало Гошо да повтаря въпроса и поръчката – докато наоколо не останало дърво с необелена кора. Но по този начин не успял да се впише добре в задружния катаджийски колектив и отново го изгонили.

И в една неправителствена организация се пробвал – там поне вземат всякакви. Хората организирали „спонтанен” митинг и му написали на едно листче какво да говори – как намерил на улицата едно малко кутре със счупено краче, как го отгледал, заделяйки от последния си залък, как после едни лоши хора се мъчили да го отровят (кучето, не Гошо) и как добрите самаряни от организацията спасили хайванчето – а то невинна душица, никого не е ухапало през живота си.
Дали му животинчето в една хартиена торба и му казали като свърши тирадата си, да пророни една сълза , да го извади и да го помилва пред камерите. Режисьорът дори го посъветвал вечерта да си легне по-късно, за да са му червени очите.
Този път Гошо не забравил репликите и повторил всичко дума по дума. Само като станало време да помилва любимеца си, той бръкнал в торбата и … извадил един котарак. После се оказало, че нашият човек забравил кучето в къщи, открил това прекалено късно и – каквото успял да улови по пътя.
Само че вместо да се трогнат, хората си умрели от смях, за разлика от организаторите. И Гошо пак го изгонили.

…И ето сега той стоеше пред мен, облечен в блестящата си от чистота пилотска униформа, а аз не можех да повярвам на очите си. Все пак не се сдържах да по попитам дали и тук не е забравял нещо досега.
- Е – сви рамене той – Само веднъж стюардесата, но – случва се…Редувахме се с втория пилот – единият на уредите, другият сервира кафе. Малко притеснено беше, но се оправихме.

После си дълго си спомняхме за детството на село, аз му разказах за проблема ни с кравите, а след това го оставих да си гледа работата и се върнах в салона на мястото си. И изглежда съм заспал, понеже ме събуди внимателно побутване по рамото. Беше Гошо.

- Бай Кольо, аз такова… Дето ме пита преди малко - дали и тук съм забравял някога нещо… Абе, да те питам направо - да ти се намират случайно двадесетина тона керосин?