Крум Страшни – законите
Всъщност отначало Крум изобщо не беше страшен – напротив, съвсем нормален си бе човекът, искаше да се разбира с комшиите, да има ред в държавата, поне по-голямата част от данъците да стигат до него – ама на, нещо хич не се получаваше. Всеки крадеше колкото може, а най-много можеха именно назначените от него сановници...И страдаше бюджетът, така да се каже.
Крум обичаше да ги събира и да им говори – вижте сега, не са хубави тези работи, назначил съм ви да служите на народа, Европа гледа – и т.н., обаче – глас в пустиня. (Всъщност, от чужбина гледаха други неща – че Крум попиля аварите – и се страхуваха да не дойде и техния ред, но той знаеше, че не се ли спомене европейското обществено мнение – никой у нас не слуша.
Е, то и да се спомене – пак тая, но това вече е друг въпрос.)
От друга страна, имаше там едни аварски пленници и те потвърдиха същото – оставиш ли всеки да си прави каквото си иска, кучета я яли държавата. Само с пиар не става.
А и не беше само корупцията – поради липса на телевизия, сериали, интернет и разни други такива народът го беше ударил яко на пиене. Обаче тогава акциз не се събираше, така че и от това нямаше никаква полза за държавата – само се съсипваше здравето на младото поколение и се отслабваше духа на армията – а то друго стойностно по това време в България нямаше. И Крум се замисли сериозно.
Отначало той реши, че проблемът е в неграмотността на хората – един вид, не знаят, че е лошо да се краде или убива. Ето защо ханът нареди да се напишат закони какво може и какво не може да се прави и въздъхна успокоен, че е оправил държавата. След месец обаче забеляза, че всъщност нищо не се е променило. Единствената разлика бе, че сега хората знаеха какво не трябва да правят и затова го вършеха с удвоено удоволствие – забраненият плод е най-сладък.
Крум реши да внесе леки корекции – и в новата редакция на законите вече имаше предвидени и наказания, а понеже тогава инструментариумът беше ограничен, основно се предвиждаше използване на остриета – откраднеш – секат ти ръката, наклеветиш някого – режат ти езика, изневериш на жена си...впрочем, това май беше от друга епоха.
Българите взеха масово да сънуват брадви и палачи, но – ден до пладне. След месец отново всеки си правеше каквото си иска, а у хана се появи усещане за незавършеност.
Докато мислеше каква ли може да бъде причината, като междинна стъпка той нареди да се изкоренят всички лозя – като по този начин отвори пътя на византийските вина и тамошните производители бяха готови да го обявят за светец.
Обаче българите продължаваха да не спазват законите и една нощ Тангра се смили над хана и му прати прозрение.
“Брей, че съм прост – самокритично възкликна Крум – Добре поне, че съм страшен. Та аз забравих да сложа хора да контролират!”
Речено – сторено. По улиците на Плиска беше пусната нощна стража, която да проверява за пияни. То тогава дрегери нямаше, та подозрителните бяха карани да дъхнат и – ако стражата не се случеше хремава – нечия глава се търкулваше на земята. Но – до време.
След около месец на хана бе докладвано, че стражата се крие в сенките, но като види някой да се клатушка, изскача внезапно пред него и почва – сега ще се проверяваме ли, не ти ли е мил животът, а нямаш ли желание да почерпиш – и т.н. Хората масово “искаха” – и ти да видиш голия...меч, и ти ще поискаш. Канцеларията на хана бе затрупана от молби на желаещи да постъпят в нощната стража.
“Нещо много катаджийски се получи” – призна пред себе си ханът и уволни всички, а после нареди нощем по улиците да се пускат гладни лъвове (имаше ги тогава тук, само че не бяха с корони като онези на герба).
Лъвовете не питаха никого и не молеха за почерпка. И пари на ръка не вземаха, та в столицата настана накрая ред.
Е, вярно – поизядоха тоя-оня, но то държава без жертви трудно се прави.
Впрочем Хан Крум е първият документиран в историята ни управник-лицемер. Забранил пиенето, изкоренил лозята .. ама самият той после с удоволствие си пийвал вино от черепа на Никифор ...
ОтговорИзтриванеКогато бъдат премахнати смутителите на реда, интелектуалците отново се чувстват свободни да размишляват за по-вътрешните дела в царството. Някои учени започват да прекрояват умовете на учителите, правят мислени реформи в образованието, което да доведе до повече ум в царството. След като съчинят няколко приказки за творчеството, свободата, духовността, започват да издават списания, които да се превърнат в люпилня за новаторски идеи и иновативни подходи. Че никой не чете тези списания - няма значение. Важното е да се мисли смело, да се скъса с ретроградното минало и да се посочи верния път. Как са видели вярната посока през затворените си очи - ние не знаем. Техният девиз е "Мисля, следователно съм интелектуалец".
ОтговорИзтриванеКакво не ни преподават в часовете по история
ОтговорИзтриванеПо време на управлението на Тодор Великолепний, наречен Умния, България постигнала невероятен подем. Столица на царството станал Правец, където се произвеждали невиждани машини, които говорели с човешки глас.
Интелигенти-бригадири прибирали реколтата от полето. А селяните, освободени от робския си труд, се упражнявали в списване на партийни вестници, създавали критични пролетарски книги за изкуството, политиката и образованието, махали и назначавали университетските преподаватели, които редактирали трудовете им.
Науката придобила небивал разцвет. Водещи научни работници бутали педалите на вечния двигател на науката срещу скромна месечна заплата.
Но работниците се оказали авангарда на тогавашното общество. Построили целия строй наново и поради свръхпроизводство започнали да го изнасят в трети страни.
Царството ни толкова напреднало, че се създало напрежение и завист в други държави с упадъчен строй. Те пожелали да сринат икономиката ни, която произвеждала мотики, кирки и лопати за световен износ и рушала икономическите устои на другите страни.
Това не можело да продължава повече. Тогава дошъл Супермен, който възстановил световния ред, като съборил всички стени, и възстановил справедливостта: Бедният си е беден и колкото и да пътува по света, все беден си остава. Да си внесе ум отвън - трябват пари, да изнесе евтина работна ръка - пак пари се харчат.
Затова българите още чакат своя Месия, който да спечели световния Джакпот и да ги освободи от мизерията. Чакат, надяват се, чукат на дърво и плюят в пазвата на всичките си избори: "Пу, да не ни е уроки!"