Избрани моменти от историята ни (last updates) - 1

Началото

По едно време Хан Кубрат разбра, че няма да го бъде – усещаше силите си на изчерпване, а словосъчетанието “Стара Велика България” (впрочем, тогава тя не беше чак толкова стара) го изпълваше не толкова с гордост, колкото с досада.
“Абе и аз я свърших една – мислеше си той – обединение на българи...Загубена работа. Като умра и веднага ще се скарат. Я поне децата да извикам, да видя колко им е акъла и да дам някой и друг съвет, пък те после да се оправят.”
И нареди при него да дойдат синовете му. Понеже виждаха накъде отиват нещата, те пристигнаха почти веднага.

- Вижте сега, момчета – започна Кубрат – Тя моята се е видяла, ами я да видим какво ще правите после?
Батбаян подскочи:
-Как какво? Първият получава всичко! Е, аз естествено, ще се погрижа за братята, няма да ги оставя. Един ще иде в Константинопол, друг – при Тангра...
Кубрат го погледна строго.
-Не, бе, не в буквалния смисъл – ще служи на Тангра, исках да кажа. Кога поемам нещата?
-Чакай да чуем и братята ти – спря го старият хан – Аспарух?
-Ами тате, аз какво – щом има място в Константинопол, аз ще отида – Византия, изкуства, театри, това - онова...Европа. Потомците ми ще бъдат културни и възпитани хора. Обаче...
-Какво, сине?
- Ами мисля да взема една малка армийка така...Понеже знаеш ги византийците – дебели глави. Мързи ги да бачкат, само лежат и измислят византийски номера....Пък и част от народа не е лошо да взема – може да ми хареса там и да не се връщам непрекъснато – знаеш ли какви са транспортните разходи...
- Аз от народа си не давам! – отсече Батбаян – Вземай сто човека охрана и се махай, като толкова не можеш да живееш без театър. Интелигент!
- Бате, ама изобщо не си прав – започна несмело Аспарух – Ще почнат да ме обиждат там, да ми се подиграват...Знаеш, като се каже – “българин” и...Хич няма и да гледат, че брат ми е хан. А с една армийка...

Кубрат им махна с ръка да млъкнат. После се обърна към останалите:
- А вие къде смятате да ходите?
- Аз мисля да се поразходя тук, наблизо – сподели Котраг – Паро като иска да става европеец – негова работа. Аз не ща.
- Обаче след време да не плачеш, когато на потомците ти им искат визи, за да се окъпят в морето – предупреди го Аспарух, който поради слабостта си към гръцкото си падаше малко оракул любител – Пък и лошо се позиционираш в дългосрочен план – ще си на пътя и на Атила, и на Тимур. Все някой ще ти такова таковато на държавата. Да не кажеш после, че не съм те предупредил.
- Тия двамата не ги познавам – призна си Котраг, който, естествено, не беше оракул –Така че ти си гледай там общочовешките ценности и не давай много акъл.

Кубрат отново махна с ръка – а останалите?
Другите му синове спокойно заявиха, че в момента търсят бъдещето си кариерно развитие и затова още не са решили. Но ако Аспарух бъде така любезен да им прати малко литература (преведена), те, разбира се, ще се ориентират далеч по-лесно. За момента обаче били склонни да помислят за добре платена държавна служба.

- Значи така... – започна Кубрат с оня преднамерено тих глас, от който половин Азия трепереше – Единият ще ми се прави на европеец, другият ще се мотае наоколо (за да си е сам началник), третият е готов да изтрепе братята си, останалите ги мързи да гледат - и вие държава ще ми управлявате...Впрочем, сега ще ви дам нагледен пример.
И плесна с ръце да донесат един сноп клони.

След малко клоните пристигнаха – гладки и прясно отсечени. Кубрат нареди на Батбаян:
-Я бе, престолонаследника - счупи ги!
Синът му се наведе, сграбчи купчината и я опря на коляното си. Натиска, пъшка, но клоните само се огъваха и нито един не се счупи. Накрая той изпотен и засрамен ги остави на земята.
- Аха. Добре, теб те видяхме. Хайде сега оня, пътешественика, дето не може без култура.
Аспарух се наведе, също сграбчи клоните, като се опитваше да си спомни учил ли е някога съпромат и около коя точка би трябвало да огъва. Изглежда не беше учил, понеже и при него се получи същия резултат. Кубрат предложи и на останалите да се пробват, но те подходиха още по-формално и снопът остана цял.

Тогава старият хан се изтегна назад и обясни:
- Това беше важен държавнически урок. Разбрахте ли го?
Синовете му гледаха смутено в земята и мълчаха.
- Е, то друго не съм и очаквал – призна си Кубрат – Казват, че интелигентността се наследявала през поколение. Както и да е – ще ви обясня.
Ето, всеки от вас, колкото и да е силен, колкото и да се напъва, не можа да счупи клоните. Така ли беше?
- Така беше, тате.
- Обаче ако развържем снопа ...
- А! – сети се пръв Аспарух , като най-интелигентен сред младото поколение – Тогава ще можем да ги счупим един по един.
- И това е вариант – призна Кубрат – Но аз имах предвид друго – развързваме снопа и аз нареждам да ви пердашат с тия клони, докато – както ти правилно забеляза – се начупят един по един всичките. Е, сигурно известно време няма да можете да яздите и ще спите по корем, но пък ще се научите как се управлява държава. Та, ако нямате нищо против, хайде пак да обсъдим бъдещите ви планове...?