България отвръща на удара – 3

2022 г.
Поредната глобална финансова криза. Този път обаче резервите не стигат да бъде покрита нечия алчност и започват да се търсят и други източници. А както дори и най-неграмотният сомалийски хлапак знае, в България цялата основа на Стара планина…

Почвата опипват няколко феминистки издания, които гневно посочват, че у нас само двадесет процента от местата в държавната администрация са заети от жени. Естествено, пропускат да отбележат, че от мъже са заети още по-малко, а останалите стоят свободни, понеже на никого не му се работи.

Скандинавски социалистически вестници за пореден път се възмущават, че България така и не е престанала да депортира норвежките и шведските цигани, което си е чист расизъм и т.н. Че тези брат’чеди товарят жестоко осигурителната ни система, не споменава никой.

Но финалния удар нанася Вашингтон Поуст, който пише, че България тайно складира химическо оръжие. Посочено е дори предполагаемото място на запасите – избата на бай Кольо от Троян, пълна с домашна сливова. Американците категорично настояват за проверка на място, съчетана с дегустация.

По същото време са понижени в чин двама генерали от КГБ (сега – ФСБ), които не са докладвали на когото трябва за съдържанието на избата. Дори ги изпращат в Сибир, за да се научат всички какво се случва с този, който крие пиячката…

2023 г.
След като България за пореден път отказва да разреши инспекция на избата на бай Кольо, командването на НАТО (под натиска на САЩ и с подчертано неудоволствие – нали помните къде работят на частно?) решава, че страната ни трябва да стане обект на ограничена интервенция, за да бъде спасен световния мир и изобщо…да й се помогне с копаенето на златото.
Ескадрила бомбардировачи излита посред нощ, за да нанесе удари с хирургическа точност.

Обаче българският началник на генералния щаб е от стара коза яре, помни едни други времена и нарежда да бъде прекъснато захранването с електричество на всички по-големи градове. В резултат на това Букурещ изчезва от лицето на земята, както и половината Истанбул. Останалите бомби са хвърлени в морето за крайно неудоволствие на местните делфини, но природозащитниците, кой знае защо, не протестират. Вероятно понеже морските обитатели нямат четири лапи.

На сутринта се оказва, че ударите са нанесени не с хирургическа, а по-скоро с гинекологическа точност (в смисъл - на таковато си). С други думи, половината Балкански полуостров е в ями, а само на българска територия няма нито едно попадение.
(По- късно голяма част от пилотите си купуват ферарита, а командирите им – имоти на Хаваите, но нека приемем, че това е просто съвпадение.)

2024 г.
През територията на няколко съседни държави в България нахлуват танковете на НАТО. Когато прегазват третото поред лозе (стар мискет), президентът не издържа на тази драма и признава поражението ни. Все пак, това се случва на десетия ден от нахлуването, като поради липсата на армия нашествениците са удържани единствено от нашите катаджии, които междувременно успяват да им вземат по няколко хиляди долара за превишена скорост, липса на аптечка, пожарогасител и авариен триъгълник (няма значение, че било танк – законът е за всички), а изразът „сега ще се глобяваме ли или ще почерпиш?” става любим на всички холивудски сценаристи на филми за суровите американски ченгета.
Но силите са неравни и България капитулира.

Американски експерти посещават избата на бай Кольо, опитват сливовата, признават, че опасенията им за бъдещето на човечеството са били леко преувеличени – изобщо, обичайната процедура. “USMining” получава правото да участва в копаенето на златото и всичко изглежда приключено.
За очи в България е оставен ограничен контингент на НАТО, който без особен риск поддържа реда в най-големите казина по морето.

2025 г.
България се оплаква пред Съвета за сигурност и иска окупацията да бъде прекратена, но получава лаконичен отговор:”Га копахте златото, ни ривахте… Сега що ривете, а?”
И тъй като официално страната се управлява от американци, нашето правителство в сянка (дебела дъбова, до чеверме и дамаджана с вино) издирва прецедент, че преди около двеста години някакъв американски генерал бил казал на местен индиански вожд: „Щом сме изпушили с вас лулата на мира, вече сме една кръв. Гордейте се, че сте част от Америка.”
„Опа…”- казват си нашите – „Така значи. Ами добре тогава…”

По-късно пред военния съд американският генерал-губернатор в София плаче като малко дете и се кълне, че е пушил само обикновени цигари, но фактът си остава факт и Америка се сдобива с още един щат. Радостта на обикновените американци е толкова голяма, че управляващата партия впоследствие губи изборите три пъти поред.
Научили кои ще бъдат новите им сънародници, ескимосите масово емигрират в Чукотка.

2026 г.
Когато разбират, че в САЩ индианците не плащат данъци, всички наши цигани се преселват там (то не че у нас плащат де, но друго си е да е да видиш Терминатора на живо). Скоро на входа на всеки резерват може да бъде видяна мургава личност, седнала на земята пред три купички, да повтаря – „тука има, тука нема” (или:”here have, here have not”, да речем).
В резултат на това истинските индианци се преселват в България (у нас хората ги уважават, понеже приличат на Бат’ Гойко) и заемат местата на емигрантите. Случайни минувачи виждат вожда Седящия бик да се разхожда по покрития с теракота двор на новозакупената си къща в Катуница и го чуват тихо да си мърмори „ Good job, but the gipsy one.”

А през това време в САЩ всеки, който се осмели да спомене думата „дискриминация”, бива пребиван с камъни на улицата. Обяснението е просто – нашите хора (и особено по-мургавата част от тях), си искат правата – места в бордовете на директорите, в медиите, в обществените организации…И няма как да им откажеш.

А поради някои особености на паспортната ни система се оказва, че тук живеят около сто милиона българи, като количеството им ежедневно се увеличава с по около десетина хиляди. Всички изследвания показват, че до десетина години метрополията ще бъде претопена и принудена да говори на български.

Американците се опитват да се разделят с нас с добро, но това не ти е италианската мафия от началото на миналия век – българинът, докопа ли се до кьоравото, стиска в мъртва хватка. Като питбул или булдог.

Но когато Статуята на свободата изчезва и я намират в пункт за вторични суровини, полупретопена (чиста мед, бе бате!), на България е поставен ултиматум – или да приеме пълни компенсации за нанесените й щети и САЩ да изтеглят всички свои хора, включително и миньорите си, или да стане обект на нападение с ядрено оръжие. Нашите не искат да се превръщат в сталкери и с неохота приемат, но при условие, че няма да носят отговорност, ако някой и друг нашенец остане на американска територия. Един вид – оправяйте се сами.

И професията на хед-хънтъра става най-уважаваната в САЩ.

2027 г.
За причинените морални щети на нацията бай Кольо е жестоко наказан – конфискуват му казана за варене на ракия. Той, естествено, съди държавата в Страсбург, но делото дълго се точи, понеже се налагат редица експертизи за предназначението на уреда и членовете на съда все не могат да изтрезнеят…

Абе то си е ясно – от големите политически игри винаги страда обикновения човек.

Първите две части на историята могат да бъдат намерени в раздел "месец септември, 2009 г.":