Избрани моменти от историята ни (last updates) - 2

Преселението

Умен беше старият хан, но умря. А синовете му известно време поддържаха статуквото за пред народа, но после стана малко като семейна фирма – на масата уж всички сме братя и работим един за друг - но всъщност всеки тегли чергата към себе си. А такива начинания не траят дълго.
Добре поне, че се мина без гражданска война, че българите, когато е да се сбият с някой роднина – нямат спиране. Щяхме да си изчезнем като едното нищо.

Аспарух използва момента, взе част от народа и като Мойсей го поведе към новите земи, без да има хал хабер доколко те са Обетовани. Важното беше сам да си е хан и да е по-близо до Европата, а другото разчиташе да се уреди от само себе си. По-късно това щеше да стане част от мисленето на стотици хиляди емигранти.

Та той стигна до Дунава и го премина. Там всъщност имаше охрана, но по стар византийски навик тя стачкуваше за по-ниска възраст за пенсиониране и повече хляб, вино и зрелища, така че никой не обърна внимание на малката прабългарска орда. Е, някои се опитаха да блокират пътя, понеже хазната им дължала нещо, но Аспарух просто нареди да ги посекат, понеже искаше от самото начало да покаже кой ще командва тук, а също и поради вродената си недемократичност.

Обаче се оказа, че в новите земи вече живеят някакви славяни – добри, кротки и работливи хора, а жените им – до една естествени блондинки. Това накара Аспарух да се усъмни в способността им за държавност и си рече :”То така и така някой ще ги претопи тия, ами я по-добре да сме ние.” Впрочем, хората му харесаха блондинките и дори започнаха да ги черпят със сушено конско месо. Точно тогава се роди и поговорката “Русо гладно нема”.

Както казахме, славяните бяха миролюбив народ и не възразиха срещу смесените бракове. Усещайки, че прабългарите ги влече бабаитлъка и нямат търпение да си счупят главите (тюркският произход си казваше думата), те просто им сервираха повече медовина и им предложиха да вземат да направят заедно една държава. Идеята на славяните беше проста – те ще си работят както досега, но вече няма да плащат данъци на византийците, понеже прабългарите ще ги пазят. За целта дори отстъпиха по въпроса за името на държавата, символите, религиозните свободи и т.н. Всъщност, това беше доста умно – те знаеха, че скоро от българите ще останат само спомени и десетина думи, а тяхното, славянското, не се губи.
Е, наложи се в далаверата да бъдат включени и едни тракийци, но нямаше как – все пак, потомци на Орфей, а след време - Евровизия, това-онова, няма да се излагаме я...? (впрочем, изложихме се, но те тогава нямаше как да го предвидят) А и тракийците си живееха там, не вървеше да ги гониш. Пък и правеха едни погребения – дето се вика, да ти е кеф да умреш.

В един кратък промеждутък между стачките византийците с изненада научиха, че на тяхна територия се е появила някаква нова държава. Народът обвини императора, че не управлява както трябва, той на свой ред се оправда с профсъюзите, които ангажирали цялата енергия на държавата, църквата заяви, че както винаги за всичко са виновни хомосексуалистите (имаше ги доста и тогава) – изобщо към проблема се подходи типично по гръцки – три дни караници и после - юруш. Обаче то – докато ги намерят къде са тия българи (нашите се бяха скрили в едно укрепление на остров на реката и не искаха под никакъв предлог да излязат навън), докато пристигне самият император (да обере лаврите от очакваната победа – както по-късните президенти на световно първенство по футбол), докато се разберат на кой стратег стратегията е по-научна и т.н. – на всички взе да им писва. Дори на българите в укреплението, но тях никой не ги питаше и затова те просто чакаха и молеха Тангра да се случи чудо.

Тангра реши да бъде отзивчив и един ден императорът се събуди с ясната мисъл – абе, що за идиот съм аз да седя тук да ме ядат дунавските комари (тогава още не пръскаха), защо не взема да ида малко на спа процедури? Една шепа варвари - вярно, че са българи, но затворени в крепостта, каква беля могат да направят? Я аз да ида се топна в басейна, пък нали затова им плащам на военачалниците – да се бият. Хайде всеки да си гледа работата, така да се каже.
И нареди на кораба си да отплува.

Напускането на императора хвърли гърците в страшно брожение – заговори се, че в Константинопол избухнала нова стачка с всички шансове да успее и който бил там, щял да удари кьоравото. Ето защо гърците казаха на затворените в крепостта българи да стоят там и да не мърдат, а те ще отидат до столицата да постачкуват малко и после ще се върнат да ги довършат. Нашите хора обещаха да чакат, но това, естествено, бе само военна хитрост.
Когато византийците се поотдалечиха и нарушиха бойния си строй, българите изскочиха от крепостта и с яростни викове: “Който напада, пичели, който ни напада, ни пичели!” - ги настигнаха и разбиха. Впрочем, така и не се разбра добре кое изигра по-важна роля – храбростта на българите или страха на византийците да не закъснеят за стачката. Но така или иначе, на картата се появи нова държава – България – а Европа потъна в мрачно предчувствие.