За ползата от науката

Понеже напоследък доста се спори дали у нас се прави „чиста” наука или нещо наукообразно, което обаче никой не иска да купи и за жълти стотинки, реших да проведа собствено разследване. Насочих се към една водеща (поне според нея самата) институция.

Посрещна ме самият ректор – уважаван мъж с много научни разработки. Бях чувал, че без тях албанската атомна физика нямало да е същата. Покани ме човекът да седна, почерпи ме с кафе и бонбони, а после предложи да ме разведе из владенията си. С радост приех.

Първо посетихме секцията по древна история. Тук заварихме няколко сътрудници, наведени над парче от глинена плочка. Беше ми обяснено, че това е артефакт от самата Атлантида, купен за огромна сума, който, ако бъдел разчетен, щял да хвърли светлина върху най-голямата загадка на историята. Около него спореха няколко души.
- Е, докъде стигнахте? – попита възбудено моят домакин.
- Ами...- изкашля се единият – почти сме готови. Тук пише : „...И накрая днес царят отсече – ако до довечера не го пуснете този колайдер – отидоха ви главите...”
Бях впечатлен. Ето какво значи да спасиш човечеството.

После посетихме отдела по лексикография, фразеология, етимология и енология. На мен ми се стори малко странна комбинацията, но ми обясниха, че последното го включили, понеже звучало подобно, а и много обичали вино.
Та там видях голям лабиринт, в който вълк гонеше агне. През около десет минути хвърляха мрежа върху вълка, връзваха го и един доцент мереше врата му с шублер. Останах леко изумен.
-Не се чудете – обясни домакинът – проверяваме вярна ли е пословицата „На вълка му е дебел вратът, понеже сам си върши работата”. Искаме да разберем докъде се простира истината и откъде започва народното творчество. Е - как е, колеги – дебелее ли?
Измерващия поклати глава.
-Може би процесът изисква повече време – предположи моят домакин – или не осигуряваме необходимата точност на измерване. Поръчайте нов шублер от Япония, по-прецизен. Впрочем, и още малко вълци, че като го гледам този – заприличал е на хрътка...
После се обърна към мен и въздъхна:
- Абе казвах им аз да не се захващат с толкова сложен проблем, ама на – младо-зелено. Да бяха взели „Апетитът идва с яденето” или „Краставите магарета и през девет земи се подушват” – и командировки повече, и щяхме да хапнем. Обаче те не – щели да спасяват дивата природа...Да мерят тогава.

Докато вървяхме по коридора, предпазливо изказах опасение, че да – всичко това е хубаво, но сега времената са други, от науката се изисква все пак и някакъв практически резултат, приложим в ежедневието. Домакинът кимна и ме въведе в подразделението, занимаващо се със софтуер. После ми показа една малка програма:
- Ето, това може да се добави към всеки мобилен телефон. Нарича се „Пак се успах”.
...Значи, въвеждате обичайния си час на събуждане и номера на прекия си началник и ако десет минути след включване на алармата не я деактивирате, автоматично до шефа ви се изпраща СМС с текст: „Много съжалявам, тъщата внезапно се разболя, трябва да я заведа на лекар, няма да се бавя много.” Има и опции за жени – свекъра, свекървата, има вариант „избухна пожар във входа”, „комшията гони жена си с брадва по стълбището и ме е страх да изляза” и т.н. А вие през това време спокойно си закусвате, карате внимателно, без да бързате и не сте заплашен да предизвикате автопроизшествие и т.н....Предложили сме го вече на водещи производители и сега чакаме отговор.”

Излязохме на двора. Слънцето ярко грееше, а един научен сътрудник с брадва съсредоточено чупеше пейките наоколо. Изглежда съм бил доста учуден, понеже домакинът поясни:
- Колегата е икономист. Знаете ли италиански? “Banca rotta”* - оттам произлиза изразът „банкрут”. В момента той изследва последиците от финансовата кризата – та се налагат и някои експерименти. Не се тревожете, ще ги сменим после.

Тръгнах си със смесени чувства. Все пак, стараеха се хората, работеха. Само това с колайдера никак не ми хареса, но пък – може и преводът да не е съвсем точен, нали?
Да се надяваме.

*Счупена пейка (ит.)