понеделник, 14 декември 2009 г.

Народно лекарство

Бай Иван беше един обикновен български пенсионер – кротък човечец, който обаче много обичаше вечер да си пийне чашка-две червено винце. Имаше си там едно лозенце извън града и понякога ходеше да работи на него.
Един ден, както обикновено, той сложи в трабанта мотиката и ножиците и тръгна да пооправи нещата. На един завой обаче огромен лъскав джип го засече, бай Иван натисна докрай спирачката, колата поднесе настрани и … накрая спря. А джипът просто изчезна в далечината.

Бай Иван си плю в пазвата и благодари на Господ, че му се е разминало само с това. Оказа се обаче преждевременно – когато вечерта се прибра, на устната му имаше голяма стреснушка. Той поклати глава и я намаза с някакъв крем, който жена му намери в аптечката.
Но той не помогна и пъпката продължи да расте.

Понеже не му се даваха излишни пари за лекар, един ден, след като свърши с лозето, бай Иван прескочи до село – видя се с тоя-оня, а после отиде при известния в цялата околност народен лечител Мустафа – да помоли за помощ. Напълни едно шише от минерална вода с вино и почука на вратата му.

Мустафа му ля куршум (кой знае защо – във формичка, която подозрително напомняше рибарска тежест) и дори наряза малко домашно сирене за виното. Бай Иван преспа на село, а когато на сутринта се погледна в огледалото, стреснушката се беше увеличила.
Той отново отиде при Мустафа.

Лечителят се почеса по главата и отсече:
- Това се лекува само с охлюви! Ще наловиш двадесетина парчета и ще ги пускаш два пъти дневно да лазят по болното място. За седмица ще мине.
Бай Иван го бяха учили, че със специалист не се спори, ето защо донесе още един литър вино, а после седна в трабанта, отиде в дерето (за късмет през нощта беше валяло) и събра малко охлюви в една пластмасова торбичка.
После се прибра в града.

Отначало жена му попита за какво му е тази гадост, но когато разбра, че така е наредил самият Мустафа, се примири – и тя бе научена да уважава специалистите. Сложиха малко трева в един леген в банята и пуснаха охлювите там. Бай Иван се обръсна, за да готов за сутрешната процедура и легна да спи.

През нощта стана да отиде до тоалетната и намери охлювите да пълзят по плочките на стените, но нали е за здраве – само бащински ги сгълча и ги прибра в легена.

Охлювите го лазиха три дни, но без особен резултат. Бай Иван звънна по телефона на Мустафа:
- Абе, аркадаш, лекарството нещо не действа..?
Мустафа го разпита подробно колко са големи охлювите, къде ги държи, с какво ги храни, а после реши:
- Стресирани са, затова. Нямат лечебна сила. Трябва да ги разхождаш поне веднъж дневно.
- Ама..как така – да не са кучета? Нали ще ме помислят за луд?
- Ти искаш ли да се оправиш или не ? – попита ядосано Мустафа – Вечер ще ги разхождаш, по тъмното. А щом ги прибереш – веднага ги пускаш на болното място. И недей да спориш, че ще ти предпиша нещо по-силно.
При подобна мисъл бай Иван изтръпна и побърза да се съгласи.

Вечерта той почака да се стъмни - а после, озъртайки се, изкара охлювите в градинката пред блока. Предварително им беше написал номера с фулмастер на черупките, за да не се смесят с дивите.

Изчака половин час, после светна с фенерчето, събра ги един по един и отиде да се подложи на поредната процедура. Изглежда имаше нещо вярно в това със стреса, понежа пъпката престана да расте.

...Уж се криеше, а скоро в квартала заговориха – вижте го тоя бай Иван бе – една стиска човек, а развъдил стадо охлюви (според различни източници между хиляда и пет хиляди парчета), сега получавал от ЕС по пет евро месечна субсидия на бройка – нека му е зле. Ама ходи със скъсаните обувки, демагог с демагог такъв.

Като чу това бай Иван отново преброи охлювите – бяха точно осемнадесет (една вечер се беше зазяпал малко по комшийката и два избягаха). Какви субсидии, какви хиляди евро?

Но не му вярваха, разбира се. Известна организация, дълбоко ангажирана в борбата срещу глобалното затопляне, изпрати свои представители (придружени от телевизионен екип), които да попитат – знае ли бай Иван колко метан отделя ежедневно един охлюв? И изобщо – интересува ли го съдбата на планетата или само си гледа печалбата? Бай Иван се опита да обясни, че охлювът не е овца и нищо не отделя, но напористата активистка го нарече варварин и накара оператора да снима градинката пред блока – почти опустошена от хищните охлюви. Е, че беше станала на нищо, така си беше – екипът я бе изпотъпкал напълно. Но прехвърлиха всичко на бай Иван и отглежданите от него зверове.

Остави това, ами внукът му беше студент. Събрало се една вечер момчето с колегите, пийнали малко повече, а после двама приятели го метнали в колата на единствения останал трезвен – да го закара у дома му. И някой видял…
Вечерта няколко телевизии съобщиха, че е отвлечен внукът на най-едрият охлювен фермер на Балканския полуостров. Говореше се за предполагаем откуп от половин милион, но в разговорите на пейката пред блока нямаше и грам съчувствие – какво толкова – ще продаде там стотина хиляди охлюва (мълвата увеличаваше броя им непрекъснато), бълха го ухапала. Когато след два дни внукът накрая изтрезня и се появи лекции, медиите си отдъхнаха, макар и с леко съжаление за баналната развръзка.

Но една вечер, докато си пасеше охлювите както винаги, наблизо спря един джип, от него слязоха двама едри мъже в анцузи и дръпнаха бай Иван настрани:
- Глей ся, брато – шефа държи целия износ на пилешко. И жабите са под наш контрол. Как я мислиш ти тази работа с охлювите? Искаш да ни заобиколиш? Ами да те напъхаме и теб в някоя черупка…?
Бай Иван се опита да обясни, че е станала грешка, но те не го слушаха.
- Другата седмица идваме да напълним един тир. Гледай да си готов, иначе…

А после се качиха в джипа и потеглиха. След около сто метра изведнъж проблесна ярка светлина, чу се силен гръм и джипът се отдели от земята, прелетя двадесет метра и се размаза в един трафопост. Очевидно и бизнесът с жабите не беше съвсем под контрол.

Бай Иван бързо събра охлювите и хукна към къщи. Изсипа ги в легена, а после случайно се погледна в огледалото – и видя, че пъпката е изчезнала. Дето се вика – клин клин избива.

На следващия ден той просто пусна животинките в градинката пред блока и изми банята. И макар че после на няколко пъти го проверяваха за скрити печалби от износ на охлюви, постепенно всичко се забрави. Само веднъж получи писмо от друга организация – внукът му го преведе – в което се настояваше за хуманно отношение към отглежданите от него охлюви, иначе...

Той обеща.

3 коментара:

  1. Бай Драган си писал на едно място - объркал си се :) Иначе - поздравления за поста! Невероятен, както винаги

    ОтговорИзтриване
  2. Zhestoko e!!! Opisanieto na reakciata na komshiite e mnogo tochno, a izkaza ti e kakto vinagi strahoten. Haresa mi prehoda ot lechitelia Mustafa kam nai-vidnia ofliuven fermer na Balkanskia poluostrov. Pozdravi

    ОтговорИзтриване
  3. Ха-ха-ха :)) Е, толкова не бях се смяла отдавна на твой материал! :))

    И основната идея е добра, както обикновено, но за мен златни моменти бяха
    *бащински ги сгълча [охлювите]
    *беше им сложил номера на черупките с фулмастер
    *18 парчета (два избягаха) хехехе!
    *5евро/охлюв субсидия ПАААХАХА :))
    *отвлекли внука на най-големия охлювен магнат
    *...джипа гръмна. Явно и бизнесът със жабите не беше съвсем под контрол...

    Тимуре, е това ще си го изпринтя и ще си го сложа в рамка! :)))

    ОтговорИзтриване

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/