вторник, 22 декември 2009 г.

Още една идея за развитието на ловния спорт

Както знаете, ловът винаги е привличал доста хора у нас; за съжаление обаче, родните ресурси не са неизчерпаеми и е добре да бъдат разработени всички възможности. Ето защо се връщам към една идея, набрала популярност в началото на 90-те, която сега незаслужено е позабравена. Става дума за практикувания тогава в някои областни градове лов на наркопласьори.
По-късно този дивеч бе поставен под известна закрила, но доколкото знам, официална забрана все още няма.

Наркопласьорът е сравнително дребен дивеч, който денем обикновено се крие в бърлогата и и тества предлагания от него продукт, а вечер излиза да дебне жертвите си. Може да бъде срещнат основно около училища и дискотеки. През зимата оставя по снега следи от обувки 40-42-ри номер. Предпазлив е, но и доста глупав. Важното е да не ви забележи отдалеч, останалото е лесно.
Не се налага зимно подхранване, някакси се оправя сам. Но много агресивно защитава територията си.

За този вид лов не се изиска специално въоръжение. Парче окастрена тояга е напълно достатъчно. Някои препоръчват и обувки с метални бомбета – т.нар. „евросейф”. Но може да се лови и с голи ръце – или по-скоро, юмруци.

Самият лов протича организирано – събират се четири-пет яки мъже, желателно с деца в рискова възраст. Пият по една гроздова – за тонус и за да се изострят сетивата им, а после се залага пусия на цитираните по-горе местообитания. Когато наркопласьорът се появи наоколо и започне да предлага харектерните за него пакетчета, трябва да бъде бързо обграден и хванат, желателно за яката. В подобни случай той обикновено започва да издава нечленоразделни звуци, примесени с псувни и закани. Тук е моментът да бъдат пуснати в ход гореспоменатите тояги и юмруци. Бие се до изтощаване, т.е – докато вие самите се уморите. Тогава ловът може да бъде временно прекъснат, членовете на ловната дружинка да изпушат по една цигара, а после да продължат. Приключва се едва когато наркопласьорът искрено започне да вика полицията.

Апропо – обикновено споменатата полиция пие кафето си в някоя паркирана кола наблизо и наблюдава лова с нескрито удоволствие - понеже става дума за вреден дивеч, който иначе самите те трябва да отстрелват. В много редки случаи някой от тях се намесва (от немай –къде), но винаги - на практика след приключване на активната част на лова. Но дори и тогава може да се разчита по-благоразположен полицай да ви прошепне на ухото къде другаде се въдят още екземпляри.

За съжаление, наркопласьорите нямат рога, а и кожата им от многото дупки не става за нищо, така че няма какво да отрежете или одерете. Но все пак една декларация в такъв смисъл – „ако те видя още веднъж наоколо, ще ти…” - изобщо не е излишна.

Както казахме, наркопласьорите са дребен дивеч, който често се храни с огризките на големите хищници. Това обаче не означава, че ловейки ги, вие рискувате нещо – не. Едър хищник никога няма да се появи наоколо и да защити подобни дребосъци. Просто ще намери други, ако някой от тези бъде уловен.

Засега ловният рекорд се държи от бай Доньо, успял за два дни три пъти да набие една и съща глутница пласьори. С това той успял да придобие такава слава, че сега дори зъб му вадят без упойка – стоматологът се бои в негово присъствие да извади новокаина. Но за съжаление, такива легендарни ловци се броят на пръсти.

Разбира се, както за всеки друг вид дивеч, и за този се намират разни организации, които периодично надигат глас и правят изявления за някакви човешки права, че всъщност това били едни измъчени същества, които за единия залък хляб (или едната доза)... Съветвам ви да не обръщате сериозно внимание – у нас, за да се видят по телевизията, и дружество за защита на грипния вирус ще направят. Ако се сблъскате с подобни активисти, посъветвайте ги да си осиновят по един наркопласьор, да го окъпят, да го имунизират и вечер да го разхождат на каишка. Ще се учудите как те изобщо не горят от желание да къпят собственоръчно когото и да било, нито да го прибират у дома си. За тях улицата е просто театрална сцена, но цената (на билетите или на нещо друго) я плащаме ние, зрителите.
Нищо че изобщо не сме искали да гледаме представлението.

Така че не се оставяйте да бъдете повлияни от подобни неща (познайте поръчани от кого?), а си ловете колкото ви душа иска. Този дивеч – и да изчезне съвсем – няма да е кой знае каква загуба за родната природа. Впрочем, за обществото – също.

На слука!

*Без капка ирония се посвещава на всички жертви на този...„дивеч”.

3 коментара:

  1. Напълно подкрепям! Сещам се за едно интервю на Андрей Слабаков, в което се хвалеше как тяхната дружинка е успяла да респектира дивеча и да го изсели от територията. Достойно за пример и на другите останали ловци.
    Чакаме следващите постове с етикет Наръчник по кариерно оцеляване ;)

    ОтговорИзтриване
  2. Super e, osobeno opisanieto na pravozastistnite organizacii. I e mnogo viarno! Vreden divech, koito triabva da bade iztrebvan. Edin mnogo dobar poznat ima sin teenager i mai otskoro si e izvadil loven bilet.

    ОтговорИзтриване
  3. Едно наум. Преди доста години, наистина, но се случи. Едим мой познат, огромен хандбалист преби дилър в училището на дъщерите си. След това него го хванаха и му строшиха почти всички кости. Оставили са го жив, защото един от биячите го е разпознал. Също е бил някакъв спортист на младини. Наистина, това вече не са тези години и очевидно методът действа. В такъв случай, наслука:)

    ОтговорИзтриване

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/